Решение № 310 от 06.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Перник, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200748 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от К. К. Б., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К № 12041619, издаден от ОДМВР – Перник, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „Еко пазари“ ЕООД, ЕИК ********** – собственик на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лева.

Жалбоподателят счита оспорения електронен фиш за незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен. Твърди, че не е извършил описаното нарушение, не излага доводи в тази насока. Поддържа, че електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като не съдържа достатъчно описание на нарушението, с което е накърнено правото му на защита. Излага съображения и за неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, като сочи, че от съдържанието на фиша не става ясно дали е санкциониран като физическо лице, управлявало автомобила, или като законен представител на дружеството – собственик на МПС. Твърди, че ако е санкциониран във второто качество, е налице несъответствие между фактическото описание и приложената санкционна норма. При условията на евентуалност иска да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, като поддържа, че деянието разкрива белезите на маловажен случай поради липсата на вредни последици и наличието на смекчаващи отговорността 1 обстоятелства.

В първото проведено съдебно заседание на 20.05.2026 г. жалбоподателят не се явява и не се представлява. С молба от процесуалния му представител адв. П. П. е поискано да не се дава ход на делото поради несвоевременното му призоваване и невъзможността да се запознае с материалите по делото, като е заявено, че при евентуално даване ход на делото жалбата се поддържа и се иска отмяна на електронния фиш. Поради нередовното призоваване съдът не е дал ход на делото.

В съдебното заседание на 10.06.2026 г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не са представени допълнителни писмени съображения и не е направено искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на съда, е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш серия К № 12041619 е издаден от ОДМВР – Перник на К. К. Б., в качеството му на законен представител на „Еко пазари“ ЕООД, за това, че на 15.12.2025 г. в 22:36 часа, в област Перник, община Перник, с.

Драгичево, на път I-1 (Е79), км 286+300, срещу паркинг „Бостваст“, при осъществяван контрол в двете посоки и при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, с лек автомобил „Ауди SQ7“ с рег. № *** е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен № 120cd42, насочено към гр. Перник. Техническото средство е отчело скорост от 83 км/ч, като след приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача е приета наказуема скорост от 80 км/ч, или превишение на разрешената скорост с 30 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

След извършена справка в информационната система на МВР е установено, че автомобилът е собственост на „Еко пазари“ ЕООД, ЕИК **********. Поради това електронният фиш е издаден на К. К. Б. като законен представител на дружеството, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лева.

По делото липсват данни жалбоподателят да е подал в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП писмена декларация с данни за лицето, управлявало автомобила при извършване на нарушението, придружена с копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. сГорната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – електронен 2 фиш серия К № 12041619, снимков материал и разпечатка на данните от автоматизираното техническо средство, протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на уреда, справка за собствеността на автомобила, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за последваща метрологична проверка № 040-С-ИИС/27.02.2025 г., заповед № 313з-162/2025 г., както и разпечатките относно издаването и връчването на електронния фиш.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Административно-наказателното производство е проведено закносъобразно. Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

По отношение на извършването на самото нарушение съдът намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени средства, като в тази връзка бланкетното възражение на жалбоподател, че не е извършил нарушението, не намира подкрепа в данните по делото.

От приложения снимков материал се установява, че на 15.12.2025 г. в 22:36:55 часа по път I-1 (Е79), при км 286+300, в с. Драгичево, в посока към гр. Перник, се е движил лек автомобил „Ауди SQ7“ с рег. № ***.

Регистрационният номер на автомобила е ясно разпознаваем върху изображението и съответства на посочения в електронния фиш. Върху снимката са визуализирани още датата и точният час на заснемането, мястото на контрола, идентификационният номер на използваното автоматизирано техническо средство и измерената скорост на движение. Автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен № 120cd42 е отчело скорост от 83 км/ч. След приспадане на максимално допустимата грешка при измерването от 3 км/ч в полза на водача, за целите на административнонаказателната отговорност правилно е възприета скорост от 80 км/ч. При разрешена за населено място скорост от 50 км/ч превишението възлиза на 30 км/ч, с което от обективна страна е осъществен съставът на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Снимковият материал е създаден посредством автоматизирано техническо средство и представлява годно доказателствено средство съгласно 3 чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Отразените върху него данни са взаимно съгласувани с данните в електронния фиш относно датата, часа и мястото на нарушението, регистрационния номер на автомобила, измерената и наказуемата скорост, както и идентификацията на техническото средство.

Изправността и годността на използваното средство за измерване се установяват от приложеното удостоверение за одобрен тип и от протокола за последваща метрологична проверка № 040-С-ИИС/27.02.2025 г. Проверката е извършена преди датата на нарушението, като по делото не са представени доказателства за настъпила впоследствие техническа неизправност или за неправилно отчитане на скоростта. Наредба № 8121з-532 предвижда установените и заснети с АТСС нарушения да служат за издаване на електронни фишове чрез автоматизираната информационна система.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават съдържащите се в снимковия материал данни, да поставят под съмнение идентичността на заснетия автомобил или достоверността на извършеното измерване. Общото твърдение, че не е извършил нарушението, не е достатъчно да разколебае доказателствената стойност на приложените материали. Ето защо съдът приема за установено, че на посочените в електронния фиш дата и място с автомобила с рег. № *** е осъществено движение със скорост от 80 км/ч след приспадане на толеранса, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, поради което нарушението на чл.

21, ал. 1 ЗДвП е доказано от обективна страна.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че от съдържанието на електронния фиш не може да се установи дали е санкциониран като физическо лице, управлявало автомобила, или в качеството му на законен представител на дружеството – собственик на моторното превозно средство.

От приложената по делото справка за собственост се установява, че към датата на нарушението лек автомобил „Ауди SQ7“ с рег. № *** е бил собственост на „Еко пазари“ ЕООД, ЕИК **********. В електронния фиш като лице, на което се налага наказанието, е посочен К. К. Б., като са вписани неговите три имена и ЕГН, както и качеството му на законен представител на „Еко пазари“ ЕООД, наред с наименованието и ЕИК на дружеството.

Посочено е още, че на физическото лице се налага административно наказание „глоба“. Съвкупността от тези данни позволява еднозначно да се установи както кое е наказаното лице, така и основанието, поради което неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана.

Съгласно действащата към датата на нарушението разпоредба на чл.

188, ал. 2 ЗДвП, когато собственикът или вписаният в свидетелството за регистрация ползвател на превозното средство е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по закона наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. Следователно при моторно превозно средство, собственост на 4 българско юридическо лице, законът не предвижда поначало административнонаказателната отговорност за нарушението на правилата за скорост да бъде ангажирана пряко спрямо дружеството, а спрямо неговия законен представител, освен ако по предвидения в закона ред бъде посочено лицето, на което е било предоставено управлението.

Този извод се потвърждава и от систематичното съпоставяне на ал. 2 и ал. 4 на чл. 188 ЗДвП. Законодателят изрично е предвидил налагане на имуществена санкция непосредствено на юридическото лице само когато собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, регистрирано в друга държава. За българските юридически лица е запазено разрешението по чл. 188, ал. 2 ЗДвП – предвиденото за съответното нарушение наказание се налага на техния законен представител, ако последният не посочи лицето, на което е предоставил управлението.

За установеното превишение на скоростта с 30 км/ч в населено място санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“. Поради това съчетаното приложение на чл. 188, ал. 2 и чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП води именно до налагане на глоба на физическото лице – законен представител на дружеството собственик, а не до налагане на имуществена санкция на самото дружество.

Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочена изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение. Тази разпоредба не определя състава на извършеното нарушение или размера на санкцията, а урежда кое лице носи отговорност, когато нарушението е извършено с превозно средство, собственост на юридическо лице. В електронния фиш са отразени всички факти, обуславящи приложението – дружеството, във връзка с чиято собственост е ангажирана отговорността, качеството на жалбоподателя като негов законен представител, неговото ЕГН и налагането на наказание „глоба“. Ето защо жалбоподателят е могъл да разбере в какво качество е санкциониран и да организира защитата си срещу ангажирането на отговорността му.