Решение № 216 от 31.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. гр. Добрич, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

А. В.

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от А. В. Въззивно гражданско дело № 20233200500116 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 21526 от 07.12.2022г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град Добрич, ул.

"С." № 16, ап. 29 и Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл. 34, ал. 49, двамата чрез адвокат Д. Ц. С., съдебен адрес - град С., бул. „Т.“ № 5, ет.

3, срещу решение № 977 от 18.10.2022г. по гр.д.№ 3548/2021г. по описа на Районен съд – Добрич в частите му, с които

1. са отхвърлени исковете им срещу Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, за заплащане на всеки от тях на сума от по 3600 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане от страна на ответника на надгробен паметник, собственост на ищците, чрез поставяне на две плочи в горната част на паметника със следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 19242020”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2021 г. до окончателното плащане;

2. са отхвърлени исковете им срещу Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, за горницата над уважения размер от по 300 лева до претендираните по 1500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.ния, чувство за безпомощност и беззащитност, произтичащи от деликт - поставяне на две плочи в горната част на надгробен паметник, собственост на ищците, със следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 1924-2020”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до 1 окончателното плащане.

Въззивниците намират решението в обжалваните части за незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Фактическите и правни изводи на съда за това, че са изпълнени всички елементи на фактическия състав по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за пораждане на задължение за ответника за обезщетение за неимуществени вреди били в съответствие с действителната фактическа обстановка и събраните доказателства, но неправилно при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът приел, че били налице данни за обтегнати отношения между ищците и покойната, които и са относими към определянето на обезщетението за неимуществени щети. Решението в частта относно определяне размера на обезщетението за неимуществени щети било немотивирано, тъй като съдът не е посочил конкретно обстоятелствата, както и какво точно е значението на тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението. Определеният от съда размер бил несъответен на вида, характера и тежестта на увреждането, несъобразен с обществения критерий за справедливост. В другата обжалвана част на решението, с което исковете за имуществени вреди са отхвърлени изцяло, съдът приложил неправилно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, като не определил обезщетение за причинените имуществени щети, изразяващи се в повреждане на външния вид на паметника, а е отхвърлил изцяло исковата претенция, тъй като приел за недоказано нанесените щети по паметника чрез залепването на двете плочи да не могат да бъдат отстранени без това да доведе до разрушаването му.

Необосновано съдът приел за недоказано увреждането на надгробния паметник до степен на неговото разрушаване, но и при приетото от съда увреждане, позволяващо възстановяване във вида преди въздействията на ответника върху него, били налице претърпени имуществени щети, които подлежали на обезщетяване от ответника.

Постъпил е отговор с вх.№ 22683 от 29.12.2022г. от въззиваемия Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, чрез адвокат С.

М. И. с адрес на кантората град В., бул. „Г. К.“ № 92, ет. 3, офис 32, с който оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на решението в отхвърлителните му части като правилно. Обективирана в отговора е и насрещна въззивна жалба срещу решение № 977 от 18.10.2022г. по гр.д.№ 3548/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, с която същият е осъден да заплати на Ц. И. Р.а - В. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "С." № 16, ап. 29 и на Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл.

34, ал. 49, сума от по 300 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.ния, чувство за безпомощност и беззащитност, произтичащи от деликт - поставяне на две плочи в горната част на надгробен паметник, собственост на ищците, със следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 1924-2020”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до окончателното плащане.

2

Р. М. М. оспорва решението в обжалваните му части като постановено при неправилно приложение на материалноправната разпоредба на 45 от ЗЗД поради липса на доказано наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и поради нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно приел, че действието по поставяне на двете плочи в горната част на надгробния паметник с надписи „С почит и уважение Р.“ и изписаните имена на покойницата, години на раждане и смърт, е противоправно като противоречащо на морала и наложилите се обичаи. Това действие не било забранено от конкретна императивна правна норма, нито било в противоречие на морала или обичаите в страната във връзка с оказването на почит към починало лице. Изводът на съда за противоправност на действията по поставяне на плочите бил необоснован поради липсата на приети по делото надлежни доказателства за установяване на реда, по който се изписват имената върху надгробните плочи. Приетото заключение било изготвено от вещо лице, без нужните специални знания. Решението било необосновано по отношение въведените от ответника възражения в оборване на презумпцията за виновност за това, че действал в изпълнение на свой нравствен дълг към покойната и съобразно своето разбиране за морал. Така съдът необосновано приел за доказано извършеното от ответника противоправно деяние и за необорена от него презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но наред с това неправилни били изводите, направени без обстоен анализ на всички събрани доказателства, за наличие на причинна връзка между поставянето на плочите и твърдяните неимуществени вреди (самото поставяне на плочите не било годно да причини вреди другиму), както и за доказани по делото претърпени от ищците неимуществени вреди.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Като постави на разглеждане въззивните жалби, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата на Ц. И. Р.а - В. и Х. И. Р. е подадена на 07.12.2022г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 24.11.2022г., от страни с правен интерес и е допустима.

Жалбата на Р. М. М. е подадена на 29.12.2022г. - в срока по чл. 263, ал. 1 вр. ал. 2, изр. 1 от ГПК, с начало 19.12.2022г., от страна по делото срещу неизгоден за нея акт в оспорената част и е допустима.

При служебната проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявени допустими искове.

По правилността му въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН ********** и Х. И. Р. с ЕГН **********, с която срещу Р. М. М. с ЕГН 3

********** са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на всеки от ищците обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, претърпени следствие непозволено увреждане, извършено в началото на месец юни 2021г. и изразяващо се в поставяне без позволение от ищците на две плочи, на едната от които е изписано „С почит и уважение Р.", а на другата „Й. Х.ва Р. 1924-2020" на лицевата част на собствения им надгробен паметник, ръчно изработен от камък - мрамор, с орнаменти и съществуващ от 1908г., в гробно място № ** в гробищния парк в град Добрич, в което са погребани предци на ищците от рода на баща им - М. и Р./Р.и, следствие на което е настъпила промяна на външния вид на паметника, която не може да бъде отстранена или поправена без това да доведе до повреждане/разрушаване на самия паметник, както следва:

- обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпените неимуществени вреди - болка и стР.ние, неприятно усещане, че ответникът може да посяга безнаказано и да извършва вмешателство в личната сфера на ищците, когато и както намери за добре, чувство за безпомощност и беззащитност, чувство за невъзвратима загуба поради невъзможността паметникът да бъде възстановен/поправен и високата емоционална и историческа стойност на същия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2021г., до окончателното плащане;

- обезщетение в размер на 3 600 лева (след увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), определено от стойността на паметника, за претърпените имуществени вреди - увреждане на собствения им надгробен паметник, довела до промяна на външния му вид, която не може да бъде отстранена или поправена без това да доведе до повреждане/ разрушаване на самия паметник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до окончателното плащане.

В обосноваване на исковете си ищците са изложили обстоятелства, че са собственици на гробно място в гробищен парк в гр. Добрич № **, в което са погребани техни предци от рода на М. (И. М. - бащата на Р. И. Р., която е майка на Й., Н., Л., И. Р., който е баща на ищците; съпругата му Р., 1885г., дъщеря им Л., 1895г. и синът им И. 1906г.) и от рода на Р.и (Х. К. Р., 1951г. дядо на ищците; Р. И. Р., 1976г. – негова съпруга и баба на ищците; Н. Х.в Р., 1985г. – техен син). На гробното място през 1908г. бил поставен ръчно изработен паметник от мрамор с изображение на ангел пазител и съответни в този стил орнаменти. Лелята на ищците Й. Р. починала на 31.03.2020г.

Приживе тя завещала цялото си имущество на ответника и по този повод между страните се водели граждански дела. Година след смъртта на Р. ищците поставили на гроба й паметна плоча с нейното име. Впоследствие ответникът поставил без тяхното знанието и позволение две плочи върху надгробния паметник от 1908г. (в неговата горна част) с надписи "С почит и уважение Р." и "Й. Х.ва Р. 1924-2020". С поставянето на двете плочи ответникът извършил оскверняване на гроба на прародителите на ищците. Имената на Й. Р. били изписани най - отгоре, като по този начин се нарушвала йерархията в 4 изписването на имената на починалите. Нарушена била фасадата на паметника. Недопустимо било изписването на името на жив човек на надгробен паметник, който нямал нищо общо с рода на ищците. С поставянето на плочите паметникът бил повреден, като плочите не можели да се премахнат, без да се разруши целостта му. Затова ищците считат, че следва да бъдат обезщетение със стойността на паметника, който не може да се поправи без да се разруши. Всеки от ищците претърпял и неимуществени вреди болки и стР.ния, чувство за безпомощност и беззащитност предвид престъпното засягане на личната им сфера, изразяващо се в повреждане на паметника, който е с историческа и емоционална стойност. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Плочите поставил по желание и разпореждане на Й. Р. преди смъртта й и с това той изпълнил свой нравствен и морален дълг в качеството си на неин универсален наследник по завещание, който й дължал почит и уважение. Поставянето на надгробни плочи било израз именно на почит и отговаряло на обществения морал и християнската религия. Плочите били на стойност 500 лева, изработени от мрамор и съобразно особеностите на паметника и били. Те не увреждали паметника, не закривали съществуващи надписи не съществувал ред в изписването на имената на покойниците и можели да бъдат премахнати, без да се наруши целостта му. Изразяването на лична почит и уважение не би могло да доведе до описаните в исковата молба неимуществени вреди.