Решение № 21 от 15.01.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 587/2023
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Ловеч, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200587 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 7576105 на ОД на МВР Ловеч на Б. Е. Ч., ЕГН: ********** от гр.В. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.05.2023 г. в 11:20 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 27+550, землището на с.Сопот, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр.В., снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% с МПС «Дачия Логан» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км /ч е установена скорост от 116 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6199948 на 19.08.2022 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Б. Е. Ч., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като в него не се удостоверява дали е издаден в отсъствието или не на контролен орган, нито 1 дали АТСС, с което е заснето нарушението е стационарно или мобилно, което е от значение с оглед ТР №1/26.02.2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСНК на ВАС, като излага подробни съображения, че ЕФ за нарушение за скорост може да бъде издаден само ако нарушението е заснето със стационарно АТСС. Сочи, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като освен това липсва удостоверяване изправността на техническото средство към датата на констатиране на нарушението, липсва посочване на мястото на нарушението, липсва посочване как е определена регистрираната скорост и дали е приспадната допустимата грешка за съответния тип АТСС, липсва приложен снимков материал от извършеното заснемане. По отношение на основанието за налагане на санкцията, а именно за повторност сочи, че в ЕФ не е конкретизирано какво е предходното нарушение, по кой текст от закона, с какъв акт е санкционирано то и дали е влязъл в сила, а само бланкетно е посочен ЕФ серия К № 6199948. Освен това в ЕФ липсва отразяване на разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване на писмено възражение срещу ЕФ, както и на разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, указваща срока и реда за обжалване на ЕФ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, алтернативно да намали размера на наложената глоба, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката, както е отразено и в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена от ОД на МВР-Ловеч до съда няма документ, удостоверяващ връчването на ЕФ лично на жалбоподателя. Същият твърди, че ЕФ му е връчен на 23.06.2023 г., жалбата е подадена чрез куриер на 04.07.2023 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 06.07.2023 г., като по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че 2 автомобилът е управляван със скорост 116 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч за извън населено място, т.е. превишение от 26 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не от пътен знак В26, като участъка от пътя, в който е заснета скоростта попада извън населено място, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 27+550, землището на с.Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 120 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 % толеранс е 116 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената извън населено място, когато скоростта не е указана с пътен знак.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 116 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 90 км/ч.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със 3 срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 009-СГ-ИСИС от 22.02.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни 4 последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП). Следва обаче да се отбележи, че дори да се приеме, че е приложим чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ, то от приложената по делото разпечатка от информационната система на МВР се установява, че обжалваният в електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 06.06.2023 г., а нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 16.05.2023 година и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние.
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същият е издаден съгласно утвърден образец, поради което не се споделят възраженията в жалбата за липсата на определени реквизити. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 06.06.2023 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
5
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на Т.П.Н.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ЕФ серия К №7455060 и е възразил, като е заявил чрез подаване на писмена декларация/л.16/, че автомобилът, с който е извършено нарушението е предоставен на Б. Е. Ч. и че на 16.05.2023 именно той го е управлявал, като е представил и копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран и е издаден нов обжалвания срещу жалбоподателя, който му е връчен. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като водач на МПС, с което е извършено нарушението.
Разпечатката съдържа 22 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/401eef09-af48-423f-9b34-0ad91948ed75