Решение № 152 от 04.08.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Свиленград, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200484 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №26-0351-000137 от 30.04.2026година на Началника група в ОД на МВР Хасково, на РУ Свиленград, с което на Т.

Г. С. с Е Г Н ********** от

*********************************** за нарушение на чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП на основание чл.181,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 51,13евро/100лева/.

Жалбоподателят Т. Г. С. в законно предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърде се в жалбата,че били допуснати процесуални нарушения ,като липсвали задължителните реквизити предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Сочи че връченият му екземпляр от НП липсва дата на издаването му,което също било съществено процесуално нарушение. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител . В съдебно заседание не ангажира доказателства .

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника група в ОД на МВР Хасково, на РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските 1 показания на М. Х. Д. и И. А. Ж. се установява, че на 10.03.2026година , полицейските служители М. Х. Д. и И. А. Ж., при изпълнение на служебните си задължения в гр.Любимец в 16,38часа спрели за проверка мотопед марка Симсон,модел Симсон С 51 с рег.№ **********, който се движел по ул.Отец Паисий на кръстовището с улица Васил Левски в посока улица Стефан Караджа, който бил управляван от жалбоподателя,като впоследствие се установило ,че собственик на МПС било друго лице /Х.Г. Г./.

При извършване на проверката,полицейските служители установили,че собственика не е представил МПС на годишен технически преглед ,поради което двамата полицейски служители съставили срещу жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA с №4794465 от 10.03.2026г.за извършено нарушение по чл.181,т.1,пр.3 от ЗДвП ,като екземпляр от него бил връчен срещу подпис на жалбоподателя,който вписал ,че няма възражения по така съставения АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП /екземпляра връчен на жалбоподателя/ е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.181,т.1,предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 51,13евро/100лева/,а в екземпляра приложен по АНПр нарушението е посочено,като такова по чл.181,т.1,пр.3 от ЗДвП.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, картон на НП.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ – Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи .

Видно то справка за собственост на МПС и за неговата регистрация,същото е собственост на Х. Г. Г..

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на М.

Х. Д.

, така също и от приетите писмени доказателства –справка за нарушител /водач; АУАН серия G A с №4794465 от 10.03.2026г, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата регистрация, екземпляр от връчено НП на жалбоподателя и НП приложено по АНПр,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелият М. Х. Д. , възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посоченият свидетел да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ПУ на Любимец, към РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно 2 за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началника група в ОД на МВР Хасково, на РУ Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.В същата се определят и длъжностните лица имащи право да извършват контролна дейност по ЗДвП,което доказва по безспорен начин и компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН,като липсва извършено плащане на процент от наложената с обжалваното НП глоба.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съобразно чл. 5, ал. 3 от Конституцията на РБ ългария -Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му,респективно да бъде наказан за адм.нарушение към момента на извършване на деянието.

В унисон на гарантираните по горе права,законодателя е въвел това изискване в разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН ,съгласно която разпоредба при издаване на НП, АНО следва да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Безспорно в АУАН и в НП следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, без да е налице разминаване или неяснота, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото.

Разпоредбите /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/ и са императивни и гарантират правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за 3 отмяна на НП, на това основание.

Видно от обжалваното НП /екземпляра връчен на жалбоподателя/, АНО е вменил на въззивника нарушение по чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП,каквото разпоредба,както към датата посочена в АУАН и НП,така и към настоящият момент не съществува,тъй като разпоредбата на чл.181 е с една единствена алинея.

С посоченото разминаване се явява грубо нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице – последният е поставен в ситуация, в която не му е ясно в какво точно го обвинява АНО, за да може да организира адекватно защитата си в настоящото производство и да отстоява своята теза срещу твърдението на АНО.

Недопустимо е да се тълкува волята на АНО относно наведените от последния доводи за допуснато от страна на жалбоподателя нарушение и правното основание за налагане на административното наказание, както и относно нарушения нормативен акт,поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена,като обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че съдът констатира съществени разминавания между екземпляра от връчения НП на жалбоподателя и този приложен по АНПр,което води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на обжалваното НП по следните съображения:

Ситуацията, при която връченият на нарушителя препис от наказателното постановление (НП) се различава съществено от оригинала, съдържащ се в административнонаказателната преписка, представлява тежко нарушение на административнопроизводствените правила и ограничаване на правото на защита.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , наказателното постановление трябва задължително да съдържа определени реквизити, сред които:Датата на издаването му (т. 2);Законните разпоредби, които са били нарушени виновно (т. 6).Липсата на дата на издаване в екземпляра, предоставен на страната, или посочването на грешна правна норма не са просто технически пропуски, а пороци, засягащи валидността на волеизявлението на административния орган. В съдебната практика се приема, че датата на издаване е съществен елемент, тъй като тя индивидуализира акта във времето и определя приложимия материален закон, както и сроковете за неговото обжалване или влизане в сила съгласно Решение № 10678 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д.

№ 1048/2012 г.

Процедурата по връчване на НП е строго регламентирана в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, където е посочено, че на нарушителя се връчва препис от постановлението. По смисъла на закона преписът трябва да бъде идентичен по съдържание с оригинала. Когато приложения в преписката екземпляр на НП съществено се различава от екземпляра връчен на нарушителя / с липсваща дата на издаване на акта и грешна правна норма/ , е налице хипотеза водеща до отмяна на акта,тъй като е налице нарушаване правото на защита: Нарушителят изгражда своята защита въз основа на документа, който е получил. Ако в него е посочена грешна норма, той е подведен относно правната квалификация на нарушението и не може да организира адекватно защитата си пред съда. Това безспорно е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН .

4

В условията на алтернативност,ако не бе констатирано по горното нарушение,то съдът би приел следното:

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно жалбоподателя е бил водач на мотопеда.