Решение № 150 от 02.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600290 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. М. Б. от гр. Лясковец, с ЕГН ********** и на упълномощения му защитник адвокат И. С. И. от АК Велико Търново за възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение под № 130 от 20.09.2023 г. по ВНОХД № 339/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново и отмяна на Присъда № 15 от 20.04.2023 г. постановена по НОХД № 597/2022 г. на Районен съд град Горна Оряховица.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК,във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, че наложеното наказание е явно несправедливо, се излагат доводи в негова подкрепа, че в 1 първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия Б. е било опорочено, проведено в нарушение правилата на процеса, при което изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 5 от НПК. Макар и неформулирано по този начин подобен извод може да бъде извлечен от искането, претенции затова, че са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, при липса на мотиви като решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Тези нарушения се определят от защитника за съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и не са били отстранени.

Твърди се, че в първоинстанционния и въззивния съдебен акт липсват мотиви за наличието на всички елементи от състава на престъплението и на неговата субективна страна, както и по направените от защитата възражения, като при това неправилно е приложен материалния и процесуалния закон, а наложеното на Д. М. Б. наказание е явно несправедливо. Неправилно е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние при форма на вината пряк умисъл, тоест че е имал съзнание относно всички фактически обстоятелства на престъпния състав. От мотивите на въззивното решение става ясно, че Окръжен съд гр. Велико Търново вместо да провери Присъда № 15 от 20.04.2023 г., постановена по НОХД № 597/2022 г. на Районен съд град Горна Оряховица и в крайна сметка да даде отговор на повдигнатите с въззивната жалба въпроси е прибегнал до едно препращане към мотиви, които дори не са коментирани и/или обсъдени от него, включително и по наведени пред въззивната инстанция възражения. Контролиращият съд е възприел изцяло констатацията на първата инстанция, че пострадалата е формирала неправилни представи в съзнанието на Б., че ще оттегли депозираната молба за защита и негласно се е примирала с оставането му в дома, като не е сигнализирала още същия ден, 16.07.2022 г. органите на полицията за това, че подсъдимият нарушава издадената заповед за незабавна защита. Въпреки направената от съда констатация в посочения смисъл и при допуснатото нарушение на материалния закон, въззивният съд е формирал различен извод, подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК виновно, и то при форма на вината - пряк умисъл.

Окръжен съд - Велико Търново като инстанция по същество, въобще не си е направил труда да коментира структурирано изложените възражения на защитата и на подсъдимия. Анализ на тези обстоятелства липсват в мотивите на този съд. Липсата на коментар на всяко едно възражение прави акта на съда немотивиран, а от тук и неправилен.

На следващо място и в подкрепа твърденията за допуснати нарушения на материалното право се изтъква и това, че дори с действията си 2 подсъдимият Б. да е осъществил престъпния състав на чл. 296, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, то съдът неправилно е игнорирал и е счел за ирелевантно обстоятелството, че процесната заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена на 15.07.2022 г. по гр.дело № 1174/2022 г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица е била отменена по силата на решение № 511 от 20.12.2022 г. по въззивно гр.дело № 587/2022 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново. Действително към датата 26.07.2022 г. тази заповед е била в сила и е трябвало същата да бъде изпълнявана, но нейното нарушаване погледнато през призмата на последвалото решение от 20.12.2022 г. на Окръжен съд гр. В.Търново, с което той я е отменил като притоворечаща на закона, изисква да се постави въпроса доколко неизпълнението на такава заповед и санкционирането на дееца е в защита на обществения интерес и реализиране генералната превенция с наложеното му наказание.

Застъпва се становище в искането, че в разглеждания случай безспорно е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието само формално осъществява признаците на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК и обществената му опасност е явно незначителна, а въззивният съд при нарушение на материалния закон не е приложил тази разпоредба.

В заключение защитникът адвокат И. С. И. моли, за възобновяване наказателното дело и отмяна на въззивното решение, както и на потвърдената с него присъда и оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение.

Алтернативно се претендира наличието на явна несправедливост на наложеното наказание и се предлага на апелативния съд да измени въззивното решение и потвърдената с него присъда, като се наложи на Б. полекото наказание по вид, предвидело в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК глоба.

В подаденото искане от адвокат И. С. И. е отправена претенция за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда по отношение на подсъдимия Д. М. Б. без мотиви, но предвид на изложените в искането съображения такива са извлечени при обсъждането от съдебния състав, както от твърдението за неправилно приложения материален закон и приетото наличие на пряк умисъл, с погрешната представа, че от събраните по делото доказателства се установява Б. да е извършил инкриминираното деяние при посочената форма на вината, тоест да е имал съзнанието относно всички фактически обстоятелства на престъпния състав, така и заради отмяната на процесната заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена на 15.07.2022 г. по гр.дело № 1174/2022 г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, което станало с решение № 511 от 20.12.2022 г. по въззивно гр.дело № 587/2022 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново..

Със свое определение от 17.10.2023 г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането на адвокат И. С. И. от ВТАК, като защитник на осъдения Д. М. Б. за спиране на изпълнението на присъдата по НОХД № 3

597/2022 г., по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица.

С вх. № 6606/11.12.2023 г. в деловодството на Апелативен съд гр.

Велико Търново е постъпило писмено становище от адвокат И. С. И., в качеството му на защитник на осъдения Б., с което се иска да бъде даден ход на делото в насроченото за 11.12.2023 г. съдебно заседание, поддържа се искането за възобновяване наказателното дело и производството по ВНОХД № 339/2023 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново с изложените в него основания и съображения, отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда, както и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно като становище се приема, че наложеното наказание е явно несправедливо. Поради изложеното се предлага на съда да измени въззивното решение и потвърдената с него присъда като се наложи на Б. по-лекото наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК - глоба.

В съдебно заседание пред Великотърновския апелативен съд, осъденият Д. М. Б., нередовно призован, не се явява, не представя и не изразява становище. Призовката, изпратена до лицето, се е върнала в цялост, невръчена, с отбелязване, че адресът е посещаван на няколко дати, но лицето не е открито. По данни на Пламен Мъглов - собственик на имота, Б. вече не живее на посочения адрес.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение като го отхвърли. Не са налице сочените от осъденото лице и неговия защитник нарушения на материалния закон, които се претендират и поради това не би следвало искането да се уважава. Изразява несъгласие с доводите на защитата, че липсва умисъл от страна на Б. да е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК поради това, че майка му му споделила желанието да си изтегли заповедта за незабавна защита. В крайна сметка според обвинителя, осъденият деец е съзнавал, че съществува такава заповед и лесно е могъл да се убеди в нейното съществуване като провери в РС дали заповедта е оттеглена, следователно той е съзнавал всички елементи от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, че има такава издадена заповед и че тя не е отменена. Поради тези обстоятелства и не може да се твърди, че деянието не е извършено, не само умишлено но и виновно.

Оспорва се и наличието на претендирания в искането чл. 9, ал. 2 от НК, случаят да е малозначителен. Независимо от факта, че заповедта е била отменена в последствие, тя си е била задължителна за изпълнение и е пораждала своето действие. На второ място, тези обществени отношения, обект на защита по чл. 296, ал. 1 от НК, самото осигуряване изпълнението на съдебните актове, са производни от други обществени отношения, в случая тези, относими към опазване на личността от проява на домашно насилие.

Дори заповедта да е била отменена тези отношения съществуват, т.е. не се оспорват и по този начин засилват степента на обществена опасност на 4 извършеното от дееца, затова и не може да бъде прието, че случаят е с явно незначителна степен на обществена опасност или не е общественоопасен.

Липсата на посочените основания налага отхвърляне искането за възобновяване.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост..

Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК като при произнесено въззивно решение на 20.09.2023 г., постъпването на искането в деловодството е станало на 29.09.2023 г.

Разгледано по същество, в контекста на очертаните в него аргументи, искането за възобновяване на делото е неоснователно поради следните съображения:

Внесеният в Районен съд гр. Горна Оряховица обвинителен акт срещу подсъдимия Д. М. Б., е обосновал образуването на НОХД № 597/2022 г. по описа на съда, приключило с осъдителна за подсъдимия присъда под № 15 от 20.04.2023 година. С тази присъда подсъдимият Д. М. Б., е признат за виновен в това, че на 26.07.2022 г. в гр. Горна Оряховица не изпълнил заповед за защита от домашно насилие /заповед за незабавна защита/, издадена на 15.07.2022 г. по гр. д. № 1174/2022 г. на Районен съд - Горна Оряховица, поради което на основание чл. 296, ал. 1 от НК и чл. 54 и чл. 36 от НК, съдът го осъдил на „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което наказание Б. трябвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание и съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от НК, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.