Решение № 181 от 27.02.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2503/2024
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Таня Илкова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Стара Загора, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530102503 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 439, ал.1 от ГПК.
Ищецът З. К. Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че въз основа на определение №....., постановено по ч.гр.д. **********, по описа на Районен съд-Кърджали, в полза на наследодателя на ответниците бил издаден изпълнителен лист от 29.10.2004г., за дължимо от ищеца вземане, в размер на 3 000лв., ведно със законна лихва, считано от 28.10.2004г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски, в размер на 66,30лв.
Твърди, че образуваните по изпълнителния лист изпълнителни производства били двукратно прекратявани, поради перемция, което обстоятелство било отбелязано на изпълнителния лист от Държавния съдебен изпълнител при РС – Мадан. Първото отразяване било по повод последните извършени изпълнителни действия - на 05.08.2011 г., а от второто отразяване било видно, че последното валидно изпълнително действие било от 02.06.2009 г. Отразяването било извършено въз основа на Постановление за прекратяване от 28.06.2019г. на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд Мадан. Постановлението било обжалвано от взискателя пред Окръжен съд-Смолян, но жалбата била оставена без уважение /Решение № 427/29.10.2019г. по В гр.д №364/2019г. на Смолянски окръжен съд/.
С молба от 02.04.2024г. ответниците поискали присъединяване на вземането по 1 изпълнителния лист от 29.10.2004г. към изпълнително дело №485/2024г. на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№ 929, Район на действие ОС-Хасково, последното образувано от наследниците на починалия взискател срещу ищеца.
Ищецът счита, че за периода
28.10.2004г. до 02.04.2024г. е изтекъл петгодишния давностен срок, в който взискателят е можело да търси вземането си.
Прекратяването на изп.дело, вкл. поради перемпция, се свързвало с последицата на обезсилване на извършените изпълнителни действия в изп.производство не само преди, но и след момента на изтичане на срока на перемпцията. При прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, независимо от основанието, се считало, че всички предприети действия по принудително изпълнение били невалидни, още повече тези след настъпилата перемпция по закон, която само се прогласявала от съда.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че З. Д. не дължи на Н. П. и на Д. П. сумата 10 656,14 лв., представляваща: 3 000лв. - главница, 6 536,02лв. - законна лихва за периода 28.10.2004г.-02.04.2024г., 66,30лв. – разноски, и 1 053,82 - такси по ТТРЗЧСИ, ведно със законна лихва, поради погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист от 29.10.2004г. по ч.гр.д. **********, по описа на Районен съд-Кърджали, за периода от 28.10.2004г до 02.04.2024г., датата на присъединяване на вземането по приложения изпълнителен лист към изпълнително дело ************* на ЧСИ Николета Кавакова. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Н. П. и Д. П., в депозирани писмени отговори, чрез пълномощниците си, вземат становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Твърдят, че са налице предпоставките на чл. 116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Твърдят, че първоначално по издадения на 29.10.2004г. изпълнителен лист през 2005г. било образувано изпълнително дело, по описа на ЧСИ З. З., като по него била връчена и покана за доброволно изпълнение на дата 04.04.2005 г., видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист.
В полза на наследодателя на ответниците бил издаден и друг изпълнителен лист, а именно изпълнителен лист от 18.06.2023 г., по гр.д. № 79/2001 г., по описа на Окръжен съд - гр. Смолян, въз основа на който ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати сума, в размер на 14 570 лева, представляваща невърната част от дадена сума по договор за заем от 25.08.2000 год., както и сумата 3 000 щатски долара и 11 000 германски марки, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2001 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 1 083 лева. По посочения изпълнителен лист наследодателят на ответниците също образувал изпълнително дело по описа на ЧСИ З. З..
На дата 05.08.2011 год., горните две изпълнителни дела, по описа на ЧСИ З. З., 2 били препратени по подсъдност до СИС при PC - Мадан, където били образувани две изпълнителни дела, а именно изп.д. № 123/2011 год. по изп. лист от 18.06.2003 г, и изп.д. № 124/2011 г., по процесния изпълнителен лист от 29.10.2004 г.
С молба от 01.04.2013 г., наследодателят на ответниците поискал от ДСИ при PC - Мадан, да му бъде направена справка за дължимите от З. Д. суми по изп.д. № 123/2011 год. и изп.д. № 124/2011 год., в отговор на която получил, че по изп.д. № 123/2011 г. задължението на длъжника било в размер на 37 436.99 лева, а задължението по изп.д. № 124/2011 год. - в размер на 6 152, 86 лева.
На дата 10.02.2015 г. незаконосъобразно и в противоречие със задължителната практика на ВКС (Тълувателно решение № 2 от 26.06.2015 год., на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год. на ОСГТК), изп.д. № 124/2011 год. било прекратено от ДСИ при PC Мадан на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което обстоятелство също било отбелязано на гърба на процесния изпълнителен лист.
Ето защо, с молба от дата 17.04.2015 г., наследодателят на ответниците поискал вземането му по процесния изпълнителен лист от 29.10.2004 г., по което било образувано изп.д. № 124/2011г., по описа на ДСИ - PC Мадан, да бъде присъединено към изп.д. № 123/2011 г., по описа на ДСИ - PC Мадан, което искане било уважено от съдебния изпълнител.
С молба от същата дата 17.04.2015 г., наследодателят на ответниците поискал да бъдат направени справки от НАП и Агенция по вписванията за наличното движимо и недвижимо имущество на длъжника по изп.д. № 123/2011 год., за което заплатил и дължимите авансови такси.
С молба вх. № 431/11.05.2018 г., подадена по изп.д. № 123/2011 г., взискателят направил искане да бъде извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника (ищец по настоящото дело), да бъде наложена забрана за пътуване извън страната, да бъде извършен опис и изнасяне на публична продан на наличното движимо и недвижимо имущество, както и да бъде наложен запор върху наличните банкови сметки и трудово възнаграждение. В изпълнение на указанията на държавния съдебен изпълнител, бил внесъл дължимата такса в размер на 30 лева за извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, вследствие на което били изискани справки от различни служби.
С молба с вх. № 573/11.07.2018 г., по горното изпълнително дело, взискателят поискал да бъде наложен запор върху дружествения дял на длъжника (З. Д.) в учреденото от него търговско дружество, като бил внесъл дължимата такса за налагане на запора.
С Постановление за прекратяване на изпълнителното производство № 123/2011 год., от 28.06.2019 г., държавният съдебен изпълнител приел, че по изп.д. № 123/2011 г., по описа на СИС при PC - гр. Мадан, взискателят по делото (наследодателят на 3 ответниците) в продължение на повече от 2 години не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство било прекратено по смисъла на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие, същият поискал от СИС при PC Мадан, да му бъдат върнати оригиналите на двата изпълнителни листа, а именно от 18.06.2003 г., издаден по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - Смолян и процесния изпълнителен лист от 29.10.2004 г., издаден по гр.д. № 932/2004 г., по описа на PC Кърджали.
С молба от 21.07.2022 г., до СИС при Районен съд - гр. Хасково, наследодателят на ответниците поискал да бъде образувано ново изпълнително дело въз основа на посочените по-горе два броя изпълнителни титула, по повод, на което е образувано изп.д. № 269/2022 год., по описа на СИС при PC - гр. Хасково.
По изп.д. № 269/2022 г., по описа на СИС при PC - гр. Хасково, наследодателят на ответниците подал молба за цялостно проучване и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З. Д., като е внесъл и авансово дължимата такса за налагане на запора, както и поискал цялостно проучване на имуществото на длъжника.
На 23.11.2022 г. ищецът по настоящото дело получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 269/2022 г. по описа на СИС при PC - гр. Хасково, чрез адв. С.
П., в която било посочено, че съгласно посочения по-горе изпълнителен лист по гр.д.
№ 79/2001 год., издаден от ОС - Смолян, както и по процесният изпълнителен лист по ч.гр.д. 932/2004 год., издаден от PC - Кърджали, З. Д. имал задължение към наследодателя на ответниците С. М. П..
Поради настъпила смърт на взискателя С. М. П., по изп.д. № 269/2022 г., по описа на СИС при PC - гр. Хасково, като взискатели в качеството им на законни наследници на С. М. П., били конституирани ответниците Н. П. и Д. П..
С молба вх. № 251/24.01.2023 г. и молба с вх. № 557/24.02.2023 г. по изп.д. № 269/2022 год., по описа на СИС при PC - гр. Хасково, ответниците поискали да бъдат извършени изпълнителни действия срещу ищеца по настоящото дело З. Д., а именно извършване на опис и продажба на движимото имущество по постоянния адрес на З.
Д., налагане на запор върху МПС и налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти. С оглед постъпилите молби, съдебният изпълнител при СИС към PC - Хасково, насрочил и извършил опис и оценка на движимото имущество на ищеца.
С молба от ответниците по изп.д. № 269/2022 год. по описа на СИС към PC Хасково, делото било прекратено и преместено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Николета Кавакова, като било образувано ново изпълнително дело № 485/2024 год., по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с peг. № 929, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково, по което били проведени изпълнителни действия срещу ищеца за събиране на вземанията по двата посочени изпълнителни титула, а именно 4 изпълнителен лист от 18.06.2003 год., издаден по гр.д. № 79/2001 год., по описа на ОС - Смолян, както и по процесния изпълнителен лист от 29.10.2004 г., издаден по гр.д. № 932/2004 год., по описа на PC- Кърджали.
На 05.04.2024 год., ищецът получил, чрез адв. С. П., покана за доброволно изпълнение, с изх. № 21268/02.04.2024 год., по изп. д. № 485/2024 год., по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с per. № 929.
Към настоящия момент, изп.д. № 485/2024 г., по описа на ЧСИ Николета Кавакова, било висящо, видно от удостоверение, с изх. № 21269/02.04.2024 г., издадено по посоченото изпълнително дело, като по делото били извършени изпълнителни действия, а именно наложени били възбрани върху недвижимо имущество, собственост на З. Д., за което представяли платежни нареждания за заплатени такси към ЧСИ Николета Кавакова.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че процесното вземане по изпълнителен лист от 29.10.2004 г., издаден по ч.гр.д. № 932/2004 г., по описа на Районен съд - гр. Кърджали, е погасено по давност поради изтичане на петгодишен давностен срок за периода от 28.10.2004 г. до 02.04.2024 г., през който наследодателят на ответниците и те същите, да са бездействали по отношение на предприемането на принудителни действия за събиране на вземанията, обективирани в него, тъй като същото не отговаряло на обективната истина.
Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, след дата 04.04.2005 год. (когато била връчена покана за доброволно изпълнение, видно от отбелязване на гърба на ИЛ от 29.10.2004 год.), били извършвани множество изпълнителни действия по принудително изпълнение, които постоянно са прекъсвали погасителната давност за вземането на ответниците и нова такава била започвала да тече отначало.
Възразяват срещу твърдението на ищеца, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността по отношение на процесния изпълнителен лист било извършено на дата 05.08.2011 г. съгласно Постановление за прекратяване от 28.06.2019 г. по изп.д. № 123/2011 г., на ДСИ при Районен съд - гр. Мадан, тъй като горното не отговаряло на фактите по делото, както и противоречало на тълкуването, направено от Върховен касационен съд, ОСГТК, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 год. по т.д. № 3/2020 год.. Цитират и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год., по т.д. № 2/2013 год., съгласно което действието на ППВС № 3/1980г. отпадало от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението било счетено за загубило сила. Ето защо, според ответниците, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 год., не тече погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1.6. „ж“ от ЗЗД до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, на ВКС, 5 поради което давността за тези вземания започнала да тече от 27.06.2015 г.