Определение № 763 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Благоевград, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500633 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№3179/17.05.2024г. е подадена от „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК 202393458,със седалище и адрес на управление: гр.

София, 1421, р**, представлявано от З.Р., против Определение №310 от 14.05.2024г. по гр.д.№1074/2023г. по РС – гр. Гоце Делчев, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „ВИВУС.БГ“ЕООД за изменение на Решение № 85/17.04.2024г. по гр.д.№ 1074/2023г. по РС – гр. Гоце Делчев, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК не е представен отговор на частната жалба.

След като прецени доводите и възраженията на страните, както и приложените по делото писмени материали, намира, че частната жалба е подадена в срок (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), насочена е и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.2 вр. с чл.

260 и чл. 261 ГПК.

С Решение № 85/17.04.2024г. първоинстанционният уважил изцяло исковите претенции и осъдил ответното дружество на основание чл. 38, ал. 2 1 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС и по двата предявени иска. Спорният в настоящото производство въпрос е свързан с това дали размерът на адвокатското възнаграждение, което в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА се посочва от съда, следва да се определи за всеки един от процесните кумулативно съединени иска или като база следва да се ползва материалният интерес по делото и той да се изчисли въз основа на сбора на цената на отделните искове.

В случая и по двата предявени иска – за недействителност /чл.26 ЗЗД/ и осъдителния –за връщане на дадено без основание /чл.55, ал.1 ЗЗД/, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл.26 ЗЗД, представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право. Вярно е, че по естеството си исковете са различни и обективно съединени, но са предявени и поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска, при положение, че работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна сложност, а от друга страна – сборът на цената на двата иска е равно на претендираното общо адвокатско възнаграждение и за двата иска.

Въззивната инстанция съобразява, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване, което е в смисъл, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че чл.

2

101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Вместо това, възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност.

Акцентът следва да бъде поставен върху правната и фактическа сложност на делото, която се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и 3 дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС). В същото време настоящата съдебна инстанция съобразява, че действията на процесуалния представител на ищеца в хода на първоинстанционното производство се ограничават с изготвянето на исковата молба, инициирала самото дело, както и на писмено становище, в което пълномощникът е поискал да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Делото е приключило в едно съдебно заседание, без участие на страните или техните процесуални представители. Ето защо съдът достига до извода, че процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност, материалният интерес не е с висока парична стойност, като процесуалните усилия на адвоката на ищеца се свеждат до минимално необходимото за образуване и провеждане на исковия процес.

Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение би бил в размер на 400 (четиристотин) лева. Отделно, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. към възнаграждението следва да бъде добавено и ДДС, като според последно цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, включително и в процесния казус, а именно при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В подкрепа на този извод са Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 50088 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о., ТК и редица други. По тези съображения възнаграждението в процесния казус трябва да включва ДДС и с него общата сума е в размер на 480 лева.

С оглед на изложените дотук мотиви, атакуваното определение на Районен съд – Районен съд Гоце Делчев следва да бъде отменено, като вместо това бъде допуснато изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество бъде осъдено да заплати съдебноделоводни разноски в общ размер на 480 лева.

4

Настоящото определение е окончателно, тъй като съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният акт, в който е налице произнасяне за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в процесния случай спорът по делото може да бъде разгледан единствено в двуинстанционно производство.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 310 от 14.05.2024г. по гр.д.№1074/2023г. по РС – гр. Гоце Делчев, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „ВИВУС.БГ“ЕООД за изменение на Решение № 85/17.04.2024г. по гр.д.№ 1074/2023г. по РС – гр. Гоце Делчев, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 85/17.04.2024г. по гр.д.№ 1074/2023г. по РС – гр. Гоце Делчев, в частта за разноските, а именно за претендирано адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера на дължимите такИ., определени на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за заплащане в тежест на ответника „ВИВУС.БГ“ЕООД, от 960 лева с ДДС на 480 (четиристотин и осемдесет) лева (с включено ДДС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5