Определение № 28243 от 04.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60158/2024
- Вид
- Определение № 28243
- Подписан
- 04.08.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28243 гр. София, 04.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. П. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело № 20241110160158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с искане от ищеца В. И. Ц., чрез адв. Н. К., САК, за изменение на постановеното на 05.05.2026г. определение, с което на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено, в частта за разноските, присъдени в полза на процесуалния представител на ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й. – адв. Д. Х., САК.
Поддържа се, че с оглед изхода на делото, поради постигнато извънсъдебно, доброволно решаване на спора и на основание нормата на чл. 355 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат за страните, както са направени. Излагат се съображения, че процесуалният представител на ответниците не е имал обективна възможност да реализира цялостна защита на доверителите си, тъй като делото е приключило с акт в закрито заседание. Релевира при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендирания хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Насрещната страна по искането – ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й. са депозирала отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на молбата. Заявяват, че изявлението на ищеца за оттегляне на иска за делба е поради постигнато споразумение между В. И. Ц. и съсобственика Н. Л. Н.. В този смисъл сочат, че никога не е имало основание да участват в производството по делба, доколкото не притежават съсобствени с ищеца недвижими имоти. Въпреки това в хода на настоящото производство са направили разноски за защита срещу неоснователните по отношение на тях претенции, без да могат да предвидят как ще се развие делото, които считат, че им се дължат.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбата за допълване на определението е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:
С определение № 16941/05.05.2026г. по гр.д. № 60158/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради извършено оттегляне на исковата молба, преди да бъде изготвен проектодоклад и същото да бъде насрочено за 1 открито съдебно заседание. В депозираната молба по чл. 232 ГПК ищецът посочва като причина за десезиране на съда - ликвидиране на съсобствеността извънсъдебно и доброволно след датата на образуване на исковото производство, чрез замяна на идеални части от имоти с ответницата Н. Л. Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички случаи на прекратяване на делото.
Съгласно чл. 81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с такова искане, каквото в настоящия случай е заявено за първи път още при подаване на писмения отговор по чл.131 ГПК.
Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Нормата на чл. 355 ГПК от своя страна има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията в, т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай макар да се касае за производство за съдебна делба, което се е развило единствено в първата му фаза, без да е провеждано открито съдебно заседание, ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й., чрез оправомощен процесуален представител са депозирали отговор, с който се оспорили иска изцяло, при доводи за липса на съсобственост с ищеца и са представили писмени доказателства.
В този смисъл следва да се посочи, че не е налице хипотеза на приключване на производството с краен съдебен акт по допускане или извършване на делбата, в които случаи приложение следва да намери разпоредбата на чл. 355 ГПК. Напротив, делото е прекратено, поради десезиране на съда от ищеца с искане на основание чл. 232 ГПК, поради постигнато извънсъдебно споразумение, но само с третия ответник - Н. Л. Н., противно на доводите на молителя. Ето защо за осъществената защита и при съобразяване на конкретния обем фактически действия извършени от процесуалния представител на ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й. – адв. Х., разноски на последните се следват по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Молителят е релевирал възражение чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за допустимо, доколкото не му е изпращан препис от молбата, с която ответниците са поискали разноски и са представени платежни документи, което е основателно. Според настоящия състав при изследване на фактическата и правна сложност на делото следва да бъде отчетено, че ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й. са депозирали отговор на исковата молба, в който ангажираният адвокат е изложил обстойно становище за неоснователност на исковата 2 претенция, в която връзка са представени писмени доказателства. Делото е прекратено след изразено общо съгласие на страните за оттегляне на иска, преди постановяване на определение по чл. 140 ГПК. Съдът като съобрази така изложените мотиви както и приложимата към датата на уговаряне на възнаграждението разпоредба на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита (06.06.2025г.) приема, че възнаграждението, което е достатъчно и съответства на изискванията за разумни и пропорционални разноски съобразно осъществена правна защита и съдействие от процесуалния представител, възлиза на сумата от 700 евро за всеки ответник. Следва да бъде посочено и че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО, като в случая приема, че адвокатско възнаграждение от ответниците следва да бъде намалено до сумата от 700 евро за всеки от тях.
По този начин ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 1400 евро.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното определение № 16941/05.05.2026г. по гр.д. № 60158/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК В. И. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. П., ЕГН ********** и Ц. В. Й., ЕГН **********, сумата 1400 евро – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред СГС с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на ищеца В. И. Ц. и ответниците Г. В. П. и Ц. В. Й., чрез упълномощените процесуални представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3