Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4013/2025
Вид
Решение № 139
Подписан
09.01.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100504013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3277 от 27.02.2025г., постановено по гр. дело № 61635/2023г. по описа на СРС, 145-ти състав съдът е отхвърлил предявените от Ц. Д. К. срещу „Сигма голд“ ЕООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 16А/23.08.2023г. на управителя на „Сигма голд“ ЕООД и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Счетоводител“ при ответника „Сигма голд“ ЕООД. С решението е осъдена Ц. Д.

К. да заплати на „Сигма голд“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 180 лева, представляваща разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Ц. К., с която се обжалва решението изцяло. Изложени са съображения, че неправилно СРС е приел, че процесната заповед е била връчена на ищцата при отказ найкъсно на 31.08.2023г., поради което бил отхвърлил предявените искове като погасени по давност на основание чл. 358 КТ. Сочи, че ответникът не бил твърдял, че прекратяването на трудовия договор било настъпило в края на месец август, както бил приел съда. Поддържа, че свидетелските показания на св. Т.Г. и св. Б.С. били взаимопротиворечиви и не можели да установяват при условията на пълно и главно доказване моментът на узнаване на писменото изявление на работодателя. Твърди, че от показанията на св. Г. не се установявало връчване на процесната заповед при отказ, тъй като липсвала разпечатана заповед, а това изявление било писмено съгласно чл. 195 КТ. По отношение на показанията на св. Б.С. твърди, че 1 същите не установявали релевантни за спора обстоятелства. Поддържа, че заповедта за уволнение не била връчена нито лично, нито чрез препоръчано писмо с обратна разписка, нито по друг способ предвиден в ГПК или чрез узнаване на нейното съдържание. Такива обстоятелства не били установени до 06.11.2023г., на която дата се запознала със заповедта, приложена по друго дело на СРС. Сочи, че в процесната заповед или в друг документ липсвало удостоверяване на връчване при отказ с подпис, посочване името и длъжността на лицето, както и дата на връчване и начин на връчване- чл. 42 ГПК. Поради което неправилно били допуснати свидетелски показанията за тези обстоятелства в нарушение на чл. 164, ал.

1, т. 3 ГПК. Счита, че при постановяване на решението съдът не бил взел предвид обстоятелството, че дори да се приемело, че работодателят бил изпратил процесната заповед по пощата на 28.08.2023г., то не било доказано кога писменото изявление на работодателя било достигнало до неговия адресат. Твърди, че при липса на фактическо връчване и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не би могло да се приеме, че пратката се счита за доставена на получателя. Сочи, че дори да се приеме, че заповедта била връчена на ищцата на 11.09.2023г., то отново двумесечният срок бил спазен. Счита, че с подаденото заявление от 18.07.2023г. била упражнила потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.

326, ал. 1 КТ, като срокът на предизвестие бил изтекъл на 18.09.2023г., на която дата трудовият договор между страните бил прекратен на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ. На следващо място твърди, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като към м.09.2023г. била под закрилата на чл. 333, т. 3 КТ, доколкото страдала от заболяване „захарен диабет- тип 2“.

Работодателят не бил доказал да е изпълнил задълженията си по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5, липсвало и предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на процесния трудов договор поради дисциплинарно уволнение. Поддържа, че приложение намирала разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ съгласно която когато работодателят не бил изискал и не бил получил предварително съгласие на инспекцията по труда преди уволнението заповедта подлежи на отмяна само на това основание без съдът да разглежда трудовия спор по същество. По отношение на процесното уволнение била приложима и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ. Счита, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание било незаконосъобразно и поради това че не били извършени визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Сигма голд“ ЕООД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че в хода на производството било установено, че ищцата знаела за изготвената заповед за дисциплинарно уволнение непосредствено след изготвянето й на 23.08.2023г., както и че при посещение в офиса на дружеството и разговор с госпожа Т.Г. на длъжност „ТРЗ“ отказала да получи заповедта. Заповедта била изпратена и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на ищцата по лична карта, но същата не била потърсила пратката. По същество оспорва предявените искове. Сочат, че при постъпването си на работа ищцата била представила медицинско свидетелство № 64/02.06.2023г., от което било видно, че била 2 клинично здрава. Поддържат, че ищцата не била давала сведения за минали заболявания или за честота на отпуски по болест, не било представено експертно решение на ТЕЛК или друг документ за заболяване. Т.е. не била уведомила писмено или по друг начин работодателя си за наличие на заболяване. Дори да се приемело, че ищцата страдала от заболяване, даващо й закрила по чл. 333 КТ, тя самата се била поставила в ситуация на изключване на тази закрила като била укрила това заболяване от работодателя си. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че ищцата Ц. К. е заемала длъжността „счетоводител“ при ответника „Сигма голд“ ЕООД, считано от 06.04.2023г. въз основа на сключен между страните трудов договор № 16 от 06.04.2023г., с който работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността „счетоводител“, шифър по Националната класификация на професиите 2411. От приетия и неоспорен препис от трудовия договор се установява, че договорът е бил сключен за неопределен срок, считано от датата на постъпване на работа с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Видно от чл. 10 от договора страните са постигнали съгласие договорът да се прекратява според изискванията на КТ като е уговорено предизвестие от 2 месеца, еднакво за двете страни.

На следващо място между страните не е спорно и обстоятелството, че на 18.07.2023г.

Ц. К. е подала заявление с вх. № 10/18.07.2023г. по описа на „Сигма голд“ ЕООД, с което е поискала на основание чл. 325, т. 1 КТ трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от 18.07.2023г. В случай че молбата й не бъде приета, то същата да се счита за двумесечно писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Безспорно е също, че молбата на ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие не е била приета от ответника-работодател.

От приетия препис от Заповед № 16А/23.08.2023г. се установява, че работодателят „Сигма голд“ ЕООД е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. В заповедта е посочено, че фактическите обстоятелства, свързани с извършеното нарушение са неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в неявяване на работа, без да бъде уведомен управителя за причините, касаещи неявяването. Посочено е, че до Ц. К. били изпратени две покани за 3 даване на писмени обяснения, които не били получени от нея на заявения от нея адрес за кореспонденция. От 01.06.2023г. служителката периодично не се явявала на работа като посочвала различни причини за отсъствието си. За периода от 10.07.2023г. до 11.07.2023г. била подала молба за неплатен отпуск; от 12.07.2023г. до 21.07.2023г. била представила болничен лист № Е20231338622, издаден от ГПМП „Вигор“- д-р Кр. Б., който бил изпратен за обработка към НОИ, като същият бил оспорен. За периода от 26.07.2023г. до 23.08.2023г.

Ц. К. не се явявала на работа да изпълнява трудовите си задължения. Заповедта е подписана с електронен подпис на управителя на дружеството на 23.08.2023г. като е отбелязано, че е изпратена по пощата с обратна разписка на 25.08.2023г. След това е отбелязано, че е връчена при отказ на работника /служителя/ да се запознае и/или подпише заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на един свидетел- Т.Г., но без посочване на дата на отказа.

Т.е. в рамките на срока на предизвестието /изтичащо на 18.09.2023г./ работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. В този смисъл следва да бъде посочено, че е възможна конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към прекратяване на трудовия договор- когато работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. Това е така, защото до изтичане на срока на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение, включително и правото на работодателя да санкционира работника или служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение /така и мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012г., постановено по тълк. дело № 2/2012г. на ОСГК на ВКС/.

Първият спорен между страните въпрос, по който въззивният съд дължи произнасяне, е дали е спазен законоустановеният двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. По този въпрос са събрани следните релевантни доказателства:

Приета е покана от 13.09.2023г., адресирана до Ц. К. /получена от нея на 20.09.2023г. предвид постановеното Определение № 17097 от 19.04.2024г./, с която е посочено, че заповедта за дисциплинарно уволнение влиза в сила от 11.09.2023г. и че за периода от 01.06.2023г. до 11.09.2023г. „Сигма голд“ ЕООД й дължат трудови възнаграждения в размер от 780,63 лева, както и че съгласно чл. 221, ал. 2 КТ дължи обезщетение в размер на 2 брутни заплати за срока на предизвестие, а именно 3600 лева, както и ЗОВ за времето на „самоотлъчка“ в размер на 35,87 лева от 01.08.2023г. до 11.09.2023г. или общо 3635,87 лева.

Прието е искане от Ц. К., адресирано до управителя на „Сигма голд“ ЕООД от 27.09.2023г., изпратено по имейл, с което е посочено, че към настоящия момент не й е връчен препис от заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Отправено е искане да й бъдат изпратени на посочен в искането имейл адрес заповедта за прекратяване на трудовия й договор, фишовете й за заплати за месеците от април до септември 2023г. включително, както и да й бъдат изплатени дължимите й възнаграждения и обезщетения по КТ.

4

Приета е и оспорена по съдържание и авторство кореспонденция чрез „Вайбър“ от 04.09.2023г., за която се сочи, че е проведена между ищцата и Т.Г..