Решение № 302 от 15.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Плевен, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-П.

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-П. Въззивно гражданско дело № 20254400500472 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 554/25.04.25 г по гр. Дело № 6132/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИ Л предявеният от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК *** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2000лв., представляваща абонаментни франчайзингови такси за месец ноември 2019 г. и месец декември 2019 г., дължими по Договор за франчайз от 17.12.2018г., като погасен по давност.

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявеният от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК *** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 717,15лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимите франчайзингови такси по Договор за франчайз от 17.12.2018г., като погасен по давност.

ОСЪДИЛ е също така на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, “БРАКС 21” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Солун“, № 13, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Н. К. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на 1 управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Чонгора“, № 75, представлявано от управителя В. И. Д., сумата от 14 491лв., представляваща неплатена продажна цена за доставени стоки с търговска марка „Carducci“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.10.2024г. до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част и в частта за разноските е постъпила от Бракс 21 ЕООД ,в която се възразява, че съдът е постановил едно неправилно решение. Възразява се, че по делото липсват събрани категорични доказателства, че между страните са били налице облигационни отношения във връзка с продажБа на стоки. Според въззивника обсъдените от съда писмени доказателства, въз основа на които са изградени и изводите на съда, са едностранно подписани само от представител на другата страна и няма доказателства представител на въззивника да се е съгласявал или подписвал документи във връзка със закупуване на стоки от другата страна.В този смисъл и при липсата на доказателства, които да установяват наличието на търговска сделка между страните за закупуване на стока, се претендира отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна в представен по делото отговор на въззивната жалба оспорва същата и възразява, че решението е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което следва да се потвърди. Възразява се, че по делото пред първата инстанция не са въведени възраженията, които се правят с въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни отношения между страните и закупуване на стоки, които не са заплатени ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел по отношение на наличието на облигациони отнтошения между страните, че не е налице спор между страните и се 2 установява от представения препис на Договор за франчайз от 17.12.2018г., че по силата на това съглашение е било постигнато съгласие ищецът „Фейшън Трейд Вип“ ЕООД, в качеството на франчайзодател да предостави на ответника „Бракс – 21“ ЕООВ, в качеството на франчайзополучател за срочно, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползване търговската марка „Carducci“, изключителните права за която марка са били притежание на “ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД. Според обективираното в чл.2.1., срокът на правоотношението е бил уговорен на една година, считано от 19.12.2018 г.

Видно е от отразеното в чл.3 от писменото съглашение, че за ползването на предоставените права, франчайзополучателят се е задължил да заплаща на франчайзодателя абонаментна ежемесечна франчайзингова такса в размер на 1000лв. без ДДС, която не е обвързана с обема на извършените продажби и съответно платима от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи – по посочена банкова сметка на кредитора, при предвидена възможност и за предплащане. Ищецът е представил съставена на 17.04.2019г. от управителя на ищцовото дружество В. Д. разписка за получена сума, с която е удостоверила, че е получила от Н. К. сумата от 8000лв. за плащане на стока.

Представена е и съставена от същото лице разписка от 06.05.2019г. за удостоверяване, че е получила от лицето Н. К. сума в размер на 4000лв. за плащане на стока. Представени са копия на електронни писма, изходящи от управителя на ищцовото дружество В. Д. на 27.03.2019г., 17.04.2019г. и 18.06.2019г., съдържащи описания на предлагана стока и съставен едностранно Протокол за изписване на стоки от 07.06.2019г., както и ел.писмо, изходящо от същото лице на 16.08.2019г. с изявление за получена сума от 5000лв., представляваща платена цена за стока. Видно е било, според РС, че писмата са били адресирани до ел.адрес ***. От представения препис на Разписка за дължими и платени суми, съставена на 21.04.2021г. в гр.Варна е видно, че в този документ е обективирано съгласие на подписалите документа лица Н. К. и В. Д., че към сочената дата първия дължи на втората сумата от 17 951лв.; че на същата дата 21.04.2021г. е взел стока за 6540лв. (според опис по имейл на сочения по-горе адрес ***) и общо дължимата сума се изчислява на 24491лв. Отразено е било изявление, че задълженото лице е платило на същата дата 21.04.2021г. сума в размер на 10000лв. и при това е останала за плащане сума от 14491лв. Представен е б и л и препис на съставена на 21.04.2021г. разписка за получаване на сумата от 10000лв. от управителя на 3 ищцовото дружество В. Д.. Представено е било ел.писмо, изходящо от В. Д. на 22.04.2021г. и адресирано до ел.адрес *** с опис на вид, количество и цена на стока, представляваща костюми, ризи, смокинги, при посочена обща цена от 6540лв. От приложеното копие на прокурорска преписка №6309/2024г. по описа на РП-Плевен е било видно, според РС, че същата е била образувана по жалба на управителя на ищцовото дружество затова, че и след прекратяване на процесния Договор за франчайз, ответното дружество продължавало да използва в търговската си дейност търговската марка, изключителните права за която били притежание на ищеца. Видно е било , че проверката е приключила с Постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство. В хода на производството по делото пред РС са били събрани и гласни доказателства, ангажирани от ищеца. Свидетелят С. В. Н. излага в показанията си пред РС, че работел при ищцовото дружество на длъжност шофьор, като заемал същата и към 2018г., както и към момента на разглеждане на делото. Твърди, че познавал управителя на ответното дружество „Бракс 21“ ЕООД и присъствал при подписване на процесния Договор за франчайз от 2018г. Твърдял е, че присъствал и когато сочения управител вземал стока от складовете на ищеца и дори помагал при товаренето й, закупуваните артикули представлявали костюми, ризи, колани, папионки, бутонели, кърпички, обувки, тениски и други подобни. Пояснявал е, че изпълнението на трудовите му функции било свързано с тези продажби и поради това бил запознат. Твърдял е , че при вземане на стоката от управителя на ответното дружество Н. К. се съставял опис в табличен вид, който той вземал на момента или му се изпращал по ел.поща. Твърдял е също, че в тези случаи продажната цена била заплащана от купувача винаги в брой и на части, последната такава покупка на стока била направена от Н. К. около месец април 2021г., когато той заплатил 10 000лв. в брой, но в същото време взел стока за около 6000-7000лв. и останал да дължи около 15000лв. Твърдял е, че присъствал на вземането на стоката и оформянето на нарочен документ за дължимите суми. Твърдял е също, че присъствал при изпращането от управителя на ищцовото дружество на имейл с опис за закупената последния път стока - през м.април 2021г., като писмото било изпратено на електронен адрес, който бил предоставен преди това от ответника и по който се осъществявала комуникацията.

Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел, т.к. в 4 тях се излагат лични възприятия и кореспондират с всички събрани по делото писмени доказателства, в това число относно фактите, установени в подписани от управителя на ответното дружество документи. Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелят работи в ищцовото дружество, но само по себе си то не е достатъчно да създаде съмнения в достоверността на показанията му, а не са били налице никакви други обстоятелства, които да пораждат такива съмнения.

При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че се установява от обсъдените доказателства, че страните са били в правоотношение по сключен между тях Договор за франчайз от 17.12.2018 през процесния период от време – от 01.11.2019г. до 19.12.2019г и се е произнесъл по предявените искове в тази връзка като решението по тях не е предмет на обжалване. Съдът е обсъдил и претенцията на ищеца по чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че въз основа на тях се установява, че в отношенията между ищцовото и ответното дружество, наред с правата и задълженията, които са упражнявали и изпълнявали по сключения Договор за франчайз, ответникът пред първата инстанция „Бракс 21“ ЕООД е закупувал от „Фейшън Трейд Вип ЕООД предлагана от него стока. Установява се, според РС, се от обсъдената Разписка от 21.04.2021г., електронно писмо на управителя на ищцовото дружество от 22.04.2021г. и показанията на свидетеля С. Н., че на 21.04.2021г. управителя на ответното дружество е получил предадена му от страна на ищеца стока на обща стойност 6540лв., както и е признал за дължима към същия момент сума от 17 951лв. за закупена преди това стока или общо задължението му е било признато от него в размер на 24491лв. С оглед установеното от съставената нарочна Разписка от 21.04.2021г., че на същата дата управителя на ответното дружество е заплатил на ищеца сумата от 10 000лв., съдът е приел за доказано твърдението, че е останало задължение в търсения в настоящото производство размер от 14491лв. Съдът е приел също така, че обсъдените доказателства в съвкупност установяват, че се касае за вземания на ответното дружество към ищцовото за цена на продадена стока.

От кореспондиращите помежду си показания на св.Н. и съставяни и в предходен период разписки за получени суми, представляващи цена на стока, се изяснява, че ищцовото и ответното дружество са били в дълготрайни 5 търговски отношения по покупко-продажба на предлагана от последното стока. При наличието на обективирано признание на управителя на ответното дружество в съставения двустранно документ от 21.04.2021г. за размера на задължението му и правопораждащите го факти, подкрепяно и от сочените по-горе доказателства, установяващи елементите на дълготрайните договорни отношения между двете дружества, съдът е приел, че ирелевантно за формиране на горните изводи е дали са ангажирани други доказателства за съставяни счетоводни документи по повод осъществяваните търговски продажби. Задължението на ищеца за заплащане на цената на закупената стока е възникнало при получаването й от продавача и то не е обусловено от други обстоятелства, свързани със счетоводните записвания. Съдът е приел за неоснователно и възражението на ответника, че не е доказано и участието на „Бракс 21“ ЕООД като страна по осъществяваните продажби на стока, задълженията по които са признати в съставената разписка от 21.04.2021г., т.к. неговия управител Н. К. бил едноличен собственик на пет търговски дружества. От всички събрани доказателства се установява, според РС, че търговските отношения между ищцовото и ответното дружество са започнали по повод сключения между тях Договор за франчайз от 17.12.2018г. и не са ангажирани доказателства за съществували договорни отношения на ищеца с някое от останалите търговски дружества, чийто едноличен собственик е също управителят на „Бракс 21“ ЕООД. Поради това, съдът е приел за несъмнено установено, че търговските продажби са били осъществявани между лицата, които са били страна именно по договора за франчайз. Съдът е приел за неоснователно и възражението на ответника за погасяване по давност на тази претенция на ищеца. Касае се, според РС, за вземане по договор за продажба, което се погасява с петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и неговия правопораждащ факт не е сключения Договор за франчайз, вземането за таксите по който се погасяват с тригодишна давност, като периодични плащания. Петгодишния срок следва да се брои от датата на подписване на разписката от 21.04.2021г., т.к. дори съдържащото се в този документ признание за задължение да се отнася за предходен договор за продажба на стока, то съгласно разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД започналата да тече преди това давност е била прекъсната и в съответствие с нормата на чл.117, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Същият не е изтекъл към датата на завеждане на исковата молба. Предвид изложеното, 6 съдът е приел, че предявената искова претенция с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава, респективно осъден ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 14491лв., представляваща неплатена цена на продадена стока, за която е съставена Разписка от 21.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.