Решение № 51 от 06.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500428 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 573/14.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 674/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев, Владислав В. Милев и Веселин Асенов Владимиров, начин на представляване - заедно от двама изпълнителни директори:

1) да заплати на П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: град В., сумата от 500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.05.2023 година, представляваща заплатен разход за транспорт с линейка, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 27.06.2023 година до окончателното й изплащане;

2) да заплати на П. Д. М., ЕГН **********, сумата от 63 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.05.2023 година, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 27.06.2023 година до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен над сумата от 63 000 лева до предявените 150 000 лева.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на ответника „Денита Транс“ ЕООД, ЕИК 030017190 и Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089.

Срещу така постановеното съдебно решение, в отхвърлителната му част, е постъпила 1 въззивна жалба от П. Д. М., чрез адв. Н. Д. - ШАК и адв. Б. А. - САК, с адрес за връчване: град София, 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдебната практика и принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и необосновано.

Въведени са оплаквания за занижен размер на присъденото обезщетение и отсъствие на задълбочено изследване и оценка на доказаните по делото факти. Сочи се, че според приетата по делото СМЕ пострадалата е спазвала постелен режим около 2 месеца, последван от проходилка в рамките на 1 месец и колан, обездвижващ гръдно-лумбалния отдел в рамките на около 4 месеца. Твърди се, че въпреки изминалите повече от две години след произшествието и проведените няколко курса рехабилитация, походката на пострадалата все още не е възстановена. Акцентира се върху емоционалното й състояние, липсата на самостоятелност и социална изолация през посочения период. Изразява се позиция, че тези обстоятелства са увеличили интензитета на претърпените от М. болки и страдания. Излагат се съображения за неотчитане на действащите застрахователни лимити и тяхната актуализация, при преценка на икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още 87 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В. - БАК, в който се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания, респективно - за законосъобразност и правилност на решението в обжалваната му част. Изтъква се, че уврежданията на пострадалата не са животозастрашаващи, спрямо нея не е било проведено оперативно лечение, а болничният й престой е само 5 дни. Сочи се, че след 4-месечен възстановителен период пострадалата се е върнала на работа. Твърди се липса на данни за усложнен оздравителен процес. Оспорват се показанията на свидетелите по делото като лица в хипотезата на чл. 172 от ГПК и без лични възприятия по време медицинските прегледи.

Подчертава се липсата на медицинска документация за извършени извънболнични медицински прегледи и рехабилитация. Поддържа се, че пропускът на пострадалата да извърши необходимата физиотерапия е довел до забавяне на възстановителния процес. Сочи се липса на данни за влошено психическо състояние и доказателства за назначени или закупени медикаменти.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от П. Д. М., чрез адв. Н. Д. - ШАК и адв.

Георги Радков - САК, срещу определение № 2419/30.09.2025 година, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното от съда решение № 573 от 14.07.2025 година по гражданско дело № 674/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта за 2 разноските. Навеждат се оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение на осъществилия процесуално представителство защитник на пострадалата не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не е съобразен с установените с Наредба № 1/2004 година на ВАС размери. Сочи се съдебна практика. Оспорват се заключенията на съда при тълкуване на решение по дело С-438/22 на СЕС. Изразява се позицията, че преценката относно приложението на посочената наредба е в правомощията на българския съд.

Обосновава се липсата на предшестващи „тайни“ действия, водещи според Съда на ЕС до хоризонтално ценообразуване и резултиращи в ограничение на конкуренцията от решението на ВАС като хоризонтално споразумение. Инвокира се отсъствие на дължимата преценка на съда и се изтъква, че при процесуално представителство в хипотезата на чл. 38 от ЗА е невъзможно ограничение на адвокатската услуга в зависимост платежоспособността на клиента, тъй като условията в тази хипотеза са равни за всички и не ограничават свободата на действие на другите участници на пазара.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сумата от 5 847.60 лева с ДДС за осъществено представителство и защита в първоинстанционното производство.

В депозирания отговор на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В. - БАК се оспорва частната жалба като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение.

Навеждат се аргументи за обоснованост и справедливост на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Изтъква се обширната практика на процесуалния представител на частната жалбоподателка именно по застрахователно, договорно и деликтно право.

Обосновава се ниската правна сложност на настоящия спор, чийто предмет е единствено размерът на обезщетението. Сочи се малкият обем на събраните в първата инстанция доказателства, ясната нормативна уредба и трайно установената съдебна практика. Изтъква се липсата на лично участие на адв. Д. в о.с.з. по делото и се твърди, че същият не е изпълнил в пълнота задълженията си към доверителя си. Навежда се съдебна практика относно несъответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА с правото на ЕС.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Доказателственият материал сочи, че на 28.05.2023 година, около 17.15 часа, на АМ „Тракия“, в района на 356 км., в посока от град София към град Бургас, при сух път, е 3 настъпило самостоятелно пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което пътнически автобус марка „Сетра“, модел „С 415 ГТХД“ с рег. № ***, собственост на „Динита транс“ ЕООД се е движил в посочената посока със скорост от около 102 км/ч. В него са пътували общо 20 човека. При наближаване на км. 356 водачът на автобуса Д.Н.В.в е загубил контрол върху движението на автобуса, като последният се е насочил плавно косо вдясно спрямо посоката на движение, напуснал е платното за движение, навлязъл е в аварийната лента, след което е навлязъл на банкета, а оттам в отводнителната канавка. При отклонението на автобуса някои от пътниците са се развикали, при което водачът не е реагирал веднага, автобусът е изминал около 120 метра, след което се е ударил с предната си дясна част в билборда, вследствие на което билбордът се е откъснал от стойката, която се е изкривила и е паднал на няколко метра след нея. След удара в билборда водачът В. се е опитал да върне автобуса на асфалтираната част от пътното платно. Тъй като, обаче автобусът е бил наклонен надясно и вследствие на инерционните сили, след завъртането на волана, се е наклонил силно надясно, той е паднал на дясната си страна, като се е просуркал няколко метра напред по посока на движението си. Експертът е заключил, че причините за възникване на ПТП са вследствие управлението от страна на водача В., като от техническа гледна точка същите са напускане на платното за движение, навлизане в аварийната лента, а оттам в банкета и дясната отводнителна канавка. Напускането на платното за движение на автобуса се дължи на загубата на контрол върху движението на автобуса от страна на водача В., като найвероятната причина за загубата на контрол е заспиване зад волана.

Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по делото доказателствен материал и по-специално заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-автотехническа експертиза. Преценката на горното сочи, че водачът на лекия автомобил Д.Н.В.в е допуснал самостоятелно ПТП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, от което за ищцата са произтекли вреди. Наред с това, вината на водача на автобуса е установена в рамките на производството по нохд № 508/2025 година по описа на Бургаския районен съд, което е приключило с одобрено от съда споразумение, с което водачът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, предл. 2-ро във връзка с ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за причиняване на ПТП по непредпазливост и на средни телесни повреди на повече от едно лице - шестима пътници в автобуса, една от които е ищцата. Разглежданото споразумение има силата на присъда, която съобразно нормата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

С оглед на горното, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на автобуса марка „Сетра“ Д.Н.В.в.

Неговото поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото 4 доказване в настоящия процес не е проведено.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е депозирала пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетения за вреди, като същият не е определил и не и е изплатил суми за вреди. Това обстоятелство именно обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите осъдителни претенции.