Решение № 433 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500286 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.10.2022г по гр.д. № 1020/2022г СГС, ГО, е уважил предявените искове от Аеролифт логистика ЕООД против М. К. П., като е признал за установено, че съществуват парични вземания в полза на ищеца, произтичащи от сключено споразумение между страните от 01.06.2015г за следните суми 7958.63евро, ведно със законната лихва от 13.08.2018г и за 10 000евро, ведно със законната лихва от 13.08.2018г, за които суми са издадени заповеди за изпълнение по посочени дела.С решението си съдът е възложил разноските , направени в заповедното и исковото производство, съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника М. К. П., представляван от адв. С. , който поддържа, че решението е необосновано, че приетото от съда противоречи на доказателствата по делото. Поддържа, че са нарушени процесуални правила, че неправилно са обединени за общо разглеждане две дела от СРС, че решението противоречи на задължителна съдебна практика, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника и че неправилно е приложил института на погасителната давност. Моли въззивната инстанция да отмени решението на СГС и да 1 поснатови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноските, направени по делото.

Въззиваемата страна „Аеролифт логистика”ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът М. К. П. се представлява от адв. С., който поддържа въззивната жалба. Счита, че обединяването на делата е било в нарушение на процесуалния закон, тъй като предметът на делата е бил различен.Оспорва обвързаността на ответника от споразумението между страните. Поддържа, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли жалбата да бъде изцяло уважена.

Въззиваемата страна „Аеролифт логистика” ЕООД се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде изцяло потвърдено.

Поддържа , че решението е правилно , законосъобразно и съобразено с развитите заповедни прпоизводства. Поддържа, че страните са били обвързани от подписано споразумение, уреждащо техните отношения и оспорванията на ответника са неоснователни.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивните жалби на ответниците, както и не е постановено в нарушение на императивна материалноправна разпоредба.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за установяване съществуването на задължение на ответника за реално изпълнение на договорно задължение- за заплащане на сума съобразно споразумение между страните , подписано на 01.06.2015г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.06.2015г между страните е подписано 2 споразумение, уреждащо отношенията между страните породени от предходни техни договори, с което споразумение ответникът е поел задължение да заплати на ищеца 37 034.21евро на вноски по 1028.72евро. Твърди,че задължението на ответника по това споразумение възлиза на 17 958.62евро. Твърди, че за тази сума са образувани две заповедни производства, по които са издадени заповеди за изпълнение и са постъпили възражения от ответника за недължимост на сумите.

В отговора на ИМ ответникът оспорва съдържанието на споразумението между страните, тъй като споразумението не е одобрено от „Аеролифт логистика” ЕООД.

Възразява, че

„Аеролифт логистика” ЕООД е уведомило ответника, че споразумението не е приемливо за дружеството, че същото не е подписано, че искат сключване на ново споразумение. Твърди, че между страните няма споразумение за уреждане на техните отношения , че липсва съгласие във връзка с предмета на споразумението, липсва признание на размера на дълга, съгласие за месечните вноски, липсва одобряване на всътпването на трети лица като длъжници. Възразява, че „Аеролифт логистика” ЕООД не е одобрил встъпването на трети лица в дълга.Заявява оттегляне на съгласието си за встъпване на трети лица като съдлъжници. Възразява, че е налице несъответствие между заповедните производства и исковото производство, което се води. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.

Фактическата обстановка по делото е пълно изложена от първоинстанционния състав , против възприетата фактическа обстановка няма въззивни оплаквания, поради което и на осн. чл.272 от ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите на СГС в тази им част като обосновка на собствения си акт.

Видно от приложеното гр.д. № 53627/2018г по описа на СРС, 47 състав Аеролифт логистика ЕООД е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на споразумение от 01.06.2015г за сумата от 7958.62евро, дължими се за периода от м.01.2017г-м.09.2017г, ведно със законната лихва от 13.08.2018г. На 27.08.2018г е издадена заповед за изпълнение против М. П. за сумата от 7958.62евро, неплатени вноски по споразумение от 01.06.2015г, ведно със законната лихва и разноските по делото.В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подава възражение против издадената заповед за изпълнение. Н а заявителя са връчени на 14.11.2018г указания за предявяване на установителен иск за вземанията и същият предявява искова молба на 13.12.2018г , по която е образувано е гр.д.№ 78919/2018 г на СРС, 47 състав.

Видно от приложеното гр.д. № 53626/2018г по описа на СРС, 171 състав Аеролифт логистика ЕООД е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на споразумение от 01.06.2015г за сумата от 10 000евро дължими се за периода от м.09.2017г-м.06.2018г, ведно със законната лихва от 13.08.2018г. На 28.10.2018г е издадена заповед за изпълнение против М. П. за сумата 3 от 10 000евро, неплатени вноски по споразумение от 01.06.2015г, ведно със законната лихва и разноските по делото.В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подава възражение против издадената заповед за изпълнение. Н а заявителя са връчени на 03.12.2018г указания за предявяване на установителен иск за вземанията и същият предявява искова молба на 20.12.2018г , по която е образувано е гр.д.№ 80496/2018 г на СРС, 171 състав.

С определение от 17.08.2020г по гр.д. № 78919/2018 г. на СРС, 47 състав, са съединени за разглеждане в общо производство исковете, по които са образувани гр.д.

№ 78919/2018г на СРС и гр.д.№ 80496/2018 г. на СРС, 171 състав.

С определение от 27.10.2021г по гр.д. № 78919/2018г СРС, 47 състав, изпраща делото по подсъдност на СГС.

По делото е представен препис от споразумение от 01.06.2015 г, сключено между Agromar UK LTD , представлявано от М. П., като възложител, Аеролифт логистика ЕООД, представлявано от О. Д. като спедитор, и М. П. като трето лице-съдлъжник встъпващо по реда на чл.101 от ЗЗД с предмет- страните да уредят изплащането и погасяването на задълженияна на възложителя спрямо спедитора, които са на стойност 37 034.21евро. Страните се договарят, че посочената сума от 37034.21евро следва да се изплати от възложителя на вноски от 1028.72евро до края на всеки текущ месец.

Постигнато е съгласие в чл. 5 от споразумението, че за обезпечаване на изплащането на общото задължение от 37 034,21 евро в сроковете и съобразно с уговореното, като съдлъжници встъпват на основание чл. 101 от ЗЗД физическите лица М. П. и О. П., които се задължават да отговарят за изпълнение на цялото задължение спрямо спедитора като солидарни длъжници заедно с възложителя. Споразумението е подписано от страните и третите лица, подписите не са оспорени надлежно.

По допустимостта на производството

От гореизложените факти, установени по делото, е видно,че насотящият ищец е депозирал две заявления за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против настоящия ответник. Претендирал е заплащане на суми по споразумение от 01.06.2015г съответно 7958.62евро дължими се за периода от м.01.2017г-м.09.2017г и 10 000евро дължими се за периода от м.09.2017г-м.06.2018г . В срока по чл. 415 от ГПК след дадена възможност от съда заявтилят- настоящ ищец депозира исковите си молби, които като правопораждащи факти и искане към съда са идентични с подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение. Поради спазването на процесуалните срокове по ГПК и идентичността на заявеното със заявленията по чл.410 от ГПК и търсеното за установяване по исковите молби настоящият съдебен състав приема, че производството по образуваните искови дела е допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивника- ответник за това, че съдът е съединил незаконосъобразно двете висящи дела- гр.д. № 78919/2018г на СРС и гр.д.№ 4

80496/2018 г на СРС, 171 състав- за общо разглеждане и решаване.

Съгласно чл.213 от ГПК когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

В случая по двете искови производства страните са едни и същи страните и правопораждащия факт -сключено споразумение от 01.06.2015г, чието изпълнение се търси. Налице са предпоставките по закон за съединяването на делата за общо разглеждане и решаване.

Неоснователно е оплакването на въззивника за това,че съединените дела не са идентични. Ако делата бяха идентични, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.126 от ГПК и да се прекрати по-късно заведеното дело, а не да се търси съединяването им за общо разглеждане и решаване. Не е допуснато нарушение на процесуалния закон при процедирането на СРС, поради което това възражение на въззивника следва да бъде оставено без уважение.

Съединяването на двете искови производства не променя предмета на делото и не води до различие на исковото производство по чл.422 от ГПК в сравнение със заведените заповедни производства.Идентичността между заповедното и исковото производство се изследва на основание заявените правопораждащи факти и искане към съда, които са идентични в разглеждания случай.

По съществото на спора

По делото се установява,че страните са обвързани от подписано споразумение от 01.06.2015г.

Настоящият съдебен състав приема,че споразумението е валидно и обвързващо страните. Подписите под споразумението не са оспорени надлежно. Подписът положен под споразумението за спедитор от О. Д. не е оспорен от дружеството. Друг съдоговорител по споразумението – настоящият ответник- не е легитимиран да оспорва подписа и обвързаността от изявленията в споразумението на своя съдоговорител „Аеролифт логистика“ ЕООД. М. П. има право да оспорва своя подпис под споразумението, каквото оспорване по делото не е заявено, но няма право да оспорва обвързаността на друг съдоговорител от това споразумение. След като „Аеролифт логистика”ЕООД е подписало чрез свой законен представител споразумението, не оспорва подписа , а се позовава на това споразумение, то тази страна счита, че е обвързана от споразумението и има право да търси неговото изпълнение. В този смисъл оспорванията на ответника в отговора на ИМ , че ищецът не е обвързан от процесното споразумение са неоснователни.