Решение № 1210 от 18.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

1210/18.6.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 08.05.2019 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева при секретаря Цветанка

Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1169 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Х.Б.“ АД, представлявано от М.С., против Наказателно постановление № 03-009356 /28.03.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на Х.Б.“ АД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 ал.3 от КТ.

С жалбата се твърди, че описаното в постановлението нарушение не е извършено, тъй като не били установени всички признаци на наличието на трудово правоотношение. Навеждат се и множеството доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с правомощието на органа издал процесното НП.

Иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Игнатова отново пледира постановлението да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2018г. служители на Д „ИТ”-Варна, една от които св. М. и свид.Д., в изпълнение на служебните си задължения по спазване на трудовото законодателство извършили проверка в офис на „Х.Б.“ АД. На място св.

М. установила, че в офиса работят няколко лица, като всяко едно от тях е седнало на бюро с компютър и извършва дейност. На всички работещи на обекта свидетелката М. раздала декларации, които те собственоръчно да попълнят. Един от работниците, който попълнили декларация бил св.Ц.. Тя попълнила дадената и декларация, като в нея посочила, че работи като брокер с работно време от 09.00ч. до 18.00ч., с почивни дни събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от 510лв. Работникът заявил, че няма трудов договор и е в обучителен период от 22.02.2018г.. Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между „Х.Б.“ АД и Ц. няма сключен трудов договор.

Поради това против „Х.Б.“ АД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на 01.03.2018г. е допуснало до работа Ц. на длъжност „брокер”, с определено работно място - „Х.Б.“ АД на въз.дружество, с определено работно време от 09.00ч. до 18.00ч. и уговорено възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които извършеното нарушение било оспорено и било посочено, че лицето било в период на обучение и бил представен договор за проверка на квалификацията и обучение. В заключение било формулирано искане издадения акт да бъде отменен.

Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на „Х.Б.“ АД наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Д.- свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелката бе категорична, че лично е възприела как работника реално е осъществявал трудови функции. Съдът също така разпита и актосъставителят свид.М., която също заяви, че при влизане в офиса на въз.дружество е установила работещи лица на обособени работни места между които и Ц.. Тя е възприела как всяко лице застанало на определеното му и обособено работно място пред монитор и извършва дейност. Не е имало стоящи по двама на бюро. След като се легитимирали раздали декларации на всички намиращи се в офиса.

По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит св.С.Ц., чиито показания съдът частично кредитира. Свидетелят пред съда категорично заяви, че към момента на проверката се е намира в офиса на въз.дружество по повод обучение.

Сочи, че при приключване на обучението е платила посочената в него такса и е придобила квалификацията „брокер на недвижими имоти“. Твърди, че е било насочвана и принуждавана от служителите на ДИТ да попълни декларацията си и то само по отношение на трудовото възнаграждение. Показанията и в тази и част не се кредитират от съда, тъй като от разпита на другите две свидетелки не се установи да е оказвано влияние при попълване на декларациите и всеки сам е попълнил това което е преценил. Още повече, че при попълване на декларациите в помещението е бил и Изпълнителния Директор на въз.дружество и на каквото и да е неправомерно поведение от страна на служителите на ДИТ трябвало още незабавно да бъде отреагирано. Показанията на тази свидетелка следва да се ценят съобразно обстоятелството, че тя към настоящият момент работи за въззивното дружество но на граждански договор.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна. Съдът приема, че тя е и подадена в срок с оглед приложените по преписката доказателства за това.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като в него са посочени и доказателствата по преписката. Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като наказанието е индивидуализирано. Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства- показанията на св.М. и Д., отчасти от тези на св.Ц., от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол и др., по безспорен начин се установява, че на 01.03.2018г.

Ц. е изпълнявала трудови функции като брокер при в офис на въз.дружество, без да е имало сключен трудов договор между страните. От показанията на св.М. и Д., депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при отиването на инспекторите на обекта, Ц. както и всички други служители се е намирали в офиса, като всеки един от тях е бил на обособено работно място пред компютър и е извършвал дейност. Поради това и като съобрази, че в посочения протокол са включени основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане, съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.

По делото е спорно дали в действителност отношенията между работника Ц. и въз.дружество са били основани на представения по делото договор за обучение и проверка на квалификацията. КТ е предвидил такава правна възможност.

Вярно е, че в чл.235 от КТ е предвидена възможност договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация да може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Тази разпоредба обаче е валидна само в случай, че обучавания не работи по време на обучението. Такова е заглавието и на самия член дадено от законодателя Договор за квалификация с лице, което не работи.

Дейността към момента на установяване на нарушението има характер на трудова такава, доколкото носи всички елементи на трудовото правоотношение - престиране на труд, на определено работно място, с работно време, на определена длъжност, в условията на йерархическа подчиненост. Иманентна характеристика на договора по чл. 235 от КТ е наличието на задължение за обучение – повишаване на квалификация или преквалификация. За наличието на това задължение се съди от съдържанието на подписания договор. Същият следва да съдържа правилата за провеждане на обучението, програма, график на занятията, указание за начина за удостоверяване на успешно приключване на обучението – издаване на документ за завършване и т.н. В представения от дружеството договор за квалификация с лице, което не работи, сключен между „*АД от една страна и Ц. от друга, такива уговорки липсват. Документи, указващи, че дружеството има капацитет и възможност да провежда професионална подготовка на лица, които впоследствие да приеме на работа, не са представени както в хода на административната проверка, така и пред съда, такива са били изискани още в хода на административната проверка. Също така следва да се съобрази, че към настоящия момент след като Ц. е преминала обучението не е назначена на с трудов договор у въззивното дружество, а работи на граждански договор. Нарушено е изискването на чл. 237 от КТ, сочещ, че след завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. Безспорно въз.дружество и работника Ц. не са сключили трудов договор, която цел тази визирана в чл. 235 от КТ сочещ, че договор да обучение с лице което не работи се сключва за да се подготви лицето да работи при работодателят след приключване на обучението. При това положение с договора за квалификация се прикрива «трудов договор» и като не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Ц., въззивното дружество е осъществило административно наказателния състав по чл.

414, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 62, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.

Нещо повече, и двете проверяващи сочат, че по време на проверката Ц. е работела, и не е имало лице, което да я обучава. С оглед горното счита, че същата е полагала труд в полза на жалбоподателя без да е имал сключен трудов договор в писмена форма. Представеният такъв по чл. 235 от КТ отговаря на изискванията на закона, но с оглед обстоятелството, че представлява частен документ, то датата на неговото съставяне не се ползва с формална доказателствена сила. С оглед горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като е допуснал да престира труд лицето без преди това да е имал сключен трудов договор в писмена форма с него. В хода на производството се установи наличието на елементите на трудовото правоотношение, регламентирани в чл. 66 от КТ, а именно мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; продължителността на работния ден или седмица,и уговорено трудово възнаграждение поради което съдът намира, че работника е бил нает да извършва дейност периодично и постоянно срещу определено възнаграждение и определено работно време, като наказващият орган е установил основните елементи от състава на нарушението. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 414, ал.3 от КТ.