Решение № 260011 от 16.01.2026, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. ЯНЕВА и секретар С.Т., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10808 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от М.Й. Х.– Т.против „Ю.Б.“ АД главни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 143, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 02.09.2008 г. сключила с „Ю.Б.“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41694/02.09.2008г. и договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г. за получаване на кредит в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 10 748 евро по първия договор и в размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 252 евро по втория договор. Банката й предоставила уговорената сума в евро по първия договор по специално открита за целта банкова сметка. ***, като превела 10 748 евро на продавача на недвижимия имот, описан в договора. След подписването на втория договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008 г., преди да бъде усвоена сумата по него, ищцата успяла да осигури необходимите средства за текущи нужди от друго място, поради което уведомила банката, че не се нуждае от кредита и поискала да се откаже от договора, без да усвоява разрешената сума. Банката обаче заявила на ищцата, че не може да се откаже от договора и заверила банковата й сметка със сумата от 39 252 евро. Ищцата поискала да върне целия кредит с получената сума, но банката не се съгласила. Единствената възможност, която ответникът предложил на ищцата, била да остави сумата от кредита на срочен депозит и да погасява с нея вноските по кредита. По тази причина ищцата сключила с банката поредица от договори за срочен депозит в евро – от 16.10.2008 г., от 16.04.2009 г., от 08.09.2010 г., от 14.01.2011 г. и от 03.08.2011 г. Едва на на 30.07.2012 г. банката се съгласила ищцата да извърши частично предсрочно погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г. с остатъка от неизползваните средства от същия кредит, за което страните подписали анекс. С неизползваната сума от кредита ищцата успяла да погаси само част от него и оттогава погасявала остатъка със собствени средства. След сключването на договорите и предоставянето на сумата на кредитите в евро, банката преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и за погасяването му изисквала и събирала от сметката на ищцата суми в тази валута. Веднага след сключването на договорите курсът на швейцарския франк се повишил драстично и банката увеличила лихвата по кредита, вследствие на което стойността на месечните погасителни вноски в лева/евро нараснала с около 60 %. За да избегне принудителното изпълнение върху имуществото си ищцата внасяла всички поискани от банката суми. Така за периода 16.10.2008 г. – 16.09.2020 г. за погасяване на кредита заплатила общо 82 304.85 евро, от които 16 855.15 евро по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41694/02.09.2008г. и 65 449.70 евро по договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008 г. Ищцата твърди, че двата договора съдържали неравновправни клаузи, а именно клаузите относно валутата на кредита – чл.6, ал.2 и чл.23 от договорите, както и клаузите относно лихвата и другите разходи по чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договорите. Поддържа, че чл.6, ал.2 и чл.23 от договорите били неравноправни, тъй като не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. В тези клаузи, а и в самите договори, не бил посочен размерът на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове. Банката не предоставила кредита в швейцарски франкове. Договорните клаузи не били съставени на ясен и разбираем език. Клаузите по чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договорите предвиждали възможност за банката едностранно да променя БЛП, лихвата и другите разходи по кредита на непредвидено в договорите основание. Твърди, че посочените неравноправни клаузи, касаещи валутата на кредитното задължение и правото на банката да променя цената на кредита, уреждали основния предмет на договора, поради което тяхната нищожност имала за последица нищожност на двата договора за кредит. Поддържа, че без неравноправната клауза на чл.6, ал.2, изр. първо, която уреждала основната престация по договора, двата договора не можели да се прилагат, поради което неравноправността на тази клауза сама по себе си имала за последица нищожност на двата договора. Твърди, че в националното право не съществувала диспозитивна разпоредба, с която би могло да бъде заместена неравноправната уговорка по чл.6, ал.2, изр. първо от договорите. Позавава се на решение по дело С -186/2016, определение по дело С -119/2017 и решение по дело С-26/13 на СЕС, както и на ТР № 4/29.04.2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика на ВКС. Твърди, че при нищожност на договорите за кредит, съгласно чл.34 от ЗЗД, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Поддържа, че получила от банката 10 748 евро по първия договор за кредит и 39 252 евро по втория договор за кредит. През периода 16.10.2008г. до 16.09.2020 г. заплатила на банката суми на стойност 16 855.15 евро по първия договор за кредит и 65 449.70 евро по втория договор за кредит под формата на месечни вноски, такси и други разходи. Така платените суми надхвърляли получените по договорите за кредит суми с 7 531.21 евро по първия договор и 29 461.43 евро по втория договор /изменение на иска в съдебно заседание от 29.01.2025 г./. При условията на евентуалност, твърди, че ако съдът не приеме за доказано, че договорите са нищожни, то при наличието на неравноправните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договорите, се е стигнало до заплащане на суми при начална липса на основание под формата на валутни разлики за периода 16.10.2015 -16.09.2020 г. в размер на 2488.85 евро по първия договор и в размер на 5088.57 евро по втория договор./изменение на иска в съдебно заседание от 29.01.2025 г./. Твърди още, че нищожността на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договорите за кредит е довела до заплащане на суми при начална липса на основание през периода 16.10.2015 г.-16.09.2020 г., в резултат на едностранното увеличаване размера на лихвения процент, както следва: в размер на 547.63 швейцарски франка по първия договор и в размер на 1 175.16 швейцарски франка по втория договор. При така изложените твърдения ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 7 531.21 евро, получена без основание, по нищожен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL

41694/02.09.2008г., и сумата от 29 461.43 евро, получена без основание, по нищожен договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008 г./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 29.01.2025 г./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба/09.10.2020 г./ до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове, моли съда да уважи следните искове: да прогласи за нищожни, като неравноправни, клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от двата договора за кредит - договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41694/02.09.2008г. и договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г.; да осъди ответника да й заплати сумата от 2488.85 евро по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL

41694/02.09.2008г. и сумата от 5088.57 евро по договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г., получени при начална липса на основание, под формата на валутни разлики през периода 16.10.2015 г. – 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 09.10.2020г. до окончателното изплащане/допуснато изменение на исковете в съдебно заседание от 29.01.2025 г./; да прогласи за нищожни, като неравноправни, клаузите на чл.3,ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от двата договора за кредит - договор за кредит за покупка на недвижим имот HL

41694/02.09.2008г. и договор за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г.; да осъди ответника да й заплати сумата от 547.63 швейцарски франка по първия договор и 1175.16 швейцарски франка по втория договор, получени при начална липса на основание, под формата на увеличение на лихвата през периода 16.10.2015 г. – 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба/09.10.2020 г./ до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете. Оспорва кредитите по двата договора да са били предоставени в евро след служебно превалутиране на швейцарските франкове. Оспорва да са неравноправни клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договорите. Оспорва ищцата да е уведомила банката, че желае да се откаже от договора за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008 г. Кредитополучателката не уведомила писмено банката за това свое искане. Тя не била длъжна да усвои кредита и имала възможност да се откаже от него. Например при реалното усвояване на кредита било предвидено учредяване на ипотека върху недвижим имот. Ищцата представила на банката нотариален акт за учредяване на договорната ипотека, което също доказвало желанието й да усвои кредита.

Освен това тя можела предсрочно да погаси кредита по всяко време или да го предоговори в различна валута от първоначално уговорената, но ищцата не се възползвала от тези възможности. След сключването на договора за потребителски кредит HL 41696/02.09.2008г. ищцата действително сключила договор за депозит с банката, като превела по сметката получения кредит, но това станало по нейно искане и причините за това не били известни на банката – възможно било да е искала да разполага със средства по всяко време или да получи лихви от депозита, които да компенсират частично лихвите по кредита. Малко преди да бъде прекратен договорът за депозит, ищцата подала искане за предсрочно погасяване на кредита със сума от 26 620 швейцарски франка от депозитната си сметка. Във връзка с това искане на 30.07.2021 г. бил подписан анекс към договора за кредит, с който било уговорено предсрочното му частично погасяване със сумата от 26 620 швейцарски франка. В искането за предсрочно погасяване на кредита се съдържал текст, според който кредитополучателката не дължала такса за предсрочно погасяване, т.е ищцата могла да погаси кредита и много по-рано, ведната след усвояването на кредита. Твърди, че клаузата за предоставяне на кредита в швейцарски франкове била индивидуално уговорена между страните. Ищцата сама пожелала валутата да е швейцарски франк, макар банката да предложила и други валути. Клаузата относно размера на кредита и неговата валута винаги се договаряли индивидуално. В приложение №1 бил уговорен курса на швейцарския франк към датата на усвояване на кредита и конкретната сума за усвояване в швейцарски франкове. Сумата в швейцарски франкове реално постъпила по сметка на ищцата и била реално усвоена от нея. Кредитът бил преведен по блокирана сметка в швейцарски франкове, тъй като бил целеви – за покупка на недвижим имот, чиято цена била в евро, поради което банката трябвало да следи за целевото изразходване на средствата. Сумата в швейцарски франкове била определена точно в договора, тъй като нейната стойност можела да се изчисли към датата на усвояване на кредита.

Конкретният размер на кредита в швейцарски франкове не бил посочен в договора, но бил посочен в извлечението по сметка на ищцата в швейцарски франкове.

Поддържа становището, че дори съдът да приеме, че кредитът не е бил предоставен в швейцарски франкове, няма принципна забрана в закона страните да уговорят връщането на кредита в друг вид валута. Твърди, че курсът на банката на швейцарския франк спрямо еврото се прилагал само в случаите, когато ищцата закупувала швейцарски франкове от ответника. Валутен риск от повишаване на курса носели всички кредитополучатели, избрали кредитът им да е във валута, различна от националната. Твърди, че оспорените от ищцата чл.3,ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 били съставени на ясен и разбираем език. Банката изпълнила задълженито си за предоставяне на нужната информация на кредитополучателите преди сключване на договорите. Ноторно известно било, че валутните курсове били променлива величина, която зависи от стойностите на пазара. Твърди, че не е възможно факторите за промяна на валутния курс да бъдат посочени конкретно в договорите.