Решение № 295 от 07.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Кюстендил, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500034 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 265535/14.12.2022 г. от ***** чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д.П., с адрес за кореспонденция: ********, насочена против Решение № 260159 от 21.11.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2364/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд е осъдил ***** да заплати на И. З.

К. сумите, както следва: 1714,37 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 15.11.2016 г. до 15.11.2019 г., от която за периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 83,59 лева, за календарната 2017 г. в размер на 467,10 лева, за календарната 2018 г. в размер на 549,64 лева и за периода от 01.01.2019 г. до 15.11.2019 г. в размер на 614,04 лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /15.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 215,94 лева.

Осъдил е ***** да заплати на И. З. К. сумата от 720,00 лева, представляваща сторените от последният разноски по воденето на делото - платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител, както и да заплати по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 518,58 лева, от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на 118,58 лева, формирана като сбор на държавните такси по двата обективно 1 съединени иска, а именно: 68,58 лева по иска за главницата и 50,00 лева по този за мораторната лихва и 400,00 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. Осъжда И. З. К. да заплати на *****, сумата от 27,78 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост в мотивите. Твърди, че с обжалваното решение районният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните. Възприема като неправилни мотивите на съда, в които е приел наличие на празнота в специалната нормативна база /ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което е счел, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадена въз основа на него НСОРЗ. Твърди, че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но изводът на районен съд е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон. В потвърждение на това си твърдение цитира съдебна практика по сходни казуси на окръжни съдилища.

Сочи, че неправилно районен съд прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми. Твърди, че приложима през процесния период е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и се позовава на чл. 3, ал. 3 от същата, според който при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. Мотивира се, че в случая видно от приетата по делото експертиза е, че положеният от служителя труд е по 8 часа нощен труд.

Акцентира, че разпоредбите на чл. 9, и в частност ал. 2 на от НСОРЗ, са приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност установява КТ в общия случай, а именно: 7 часа нощен и 8 часа дневен труд. Спрямо служителите на МВР, с оглед специфичния характер на работа, с приложимите разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него ПНА, е установена еднаква продължителност за дневен и нощен труд, а именно 8 часа /чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР/.

Сочи, че с оглед специалния статут на служителите в МВР по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в сравнение с лицата, работещи по КТ, за тях са предвидени компенсаторни парични или други материални/нематериални облаги, които те получават за разлика от лицата, полагащи труд по трудово правоотношение по КТ и държавни служители по ЗДСл. Тези допълнителни плащания са с цел постигане на равноправност между тези категории работещи. Твърди, че за държавните служители в МВР е неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ, доколкото не са налице две от предпоставките й, а именно: продължителност на нощно работно време, по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Излага становище, че преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време, какъвто е процесния случай 2

/доколкото в този случай коефициентът е 1/.

Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обоснове защо приема, че такъв е полаган, както и неправилно е приел, че положения извънреден труд не е заплатен от работодателя. Аргументира се с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 8121з_776/29.07.2016 г., като твърди, че извънреден труд не е полаган, доколкото заповед за полагане на извънреден труд не се твърди да е издавана. Допълва, че часовете които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 хипотези, пораждащи задължение за работодателя да заплати на служителя съответно възнаграждение.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за двете съдебни инстанции. Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. З. К. чрез пълномощника му адв. П. Х. от АК - Благоевград, с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни.

Въззиваемият подробно оборва твърденията във въззивната жалба. Навежда съображения в подкрепа на становището си, че спрямо държавните служители в МВР е приложима уредбата в НСОРЗ. Подчертава, че в случая се касае за непълнота на подзаконов нормативен акт, при което за неуредените случаи се прилагат разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта /чл. 46, ал. 2 ЗНА/. Намира за неоснователи изложените във въззивната жалба възражения относно липса на предпоставките по чл. 9 НСОРЗ и приложимост на установения в същата разпоредба коефициент към процесното служебно правоотношение. Твърди, че ЗМВР с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 регламентира нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд – дневното, което е обща мярка за труд и на държавните служители – полицейски органи, поради което не е изключена трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и не може да се приложи коефициент 1 /8:8/. Акцентира, че в ЗМВР липсва разпоредба, установяваща нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, респ. при такава непълнота в специалния закон субсидиарно следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, и доколкото в никой от специалните приложими нормативни актове не се съдържа специално правило относно превръщането на нощните отработени часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време спрямо държавните служители в МВР, то не може да се приеме, че специалният закон замества общия.

Аргументира се и срещу твърдението на въззивника, че не е налице положен извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Сочи се съдебна 3 практика на съдилищата в България, както и постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 по преюдициално запитване на РС - Луковит във връзка с дело с идентичен предмет и ХОПЕС. Твърди, че е недопустимо различно третиране на работещи в отделни сфери на публичния сектор. Подчертава, че включения в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Изразява становище по направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като счита, че същото не следва да бъде уважено, доколкото договореното и заплатено възнаграждение е в минимален размер и съобразено с броя и вида на предявените искове и броя на проведените с участие на адвоката съдебни заседания. Оспорва и като преждевременно направено, доколкото разноски се претендират с отговора, и необосновано възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

В о.с.з страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

КнОС, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1. 143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, се прилага нормативна уредба на ЗМВР. Излага съображения, че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите, който предвижда с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 издаването на наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, във връзка с което били издадени Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. Ответникът твърди, че приложимата норма по отношение заплащането на нощния труд в МВР е на чл. 179, ал. 2 ЗМВР, която била спазена, респ. Наредба за структурата и организацията на работната заплата е 4 неприложима, доколкото не е налице празнота в нормативната уредба и посочената наредба не може да се прилага по аналогия.

Няма спор между страните, че през процесния период страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.

В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че положеният нощен труд от ищеца за процесния период /от 15.11.2016 г. до 15.11.2019 г./ е 1672 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1911 часа. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения е общо 239 часа, като стойността им не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Вещото лице е изчислило, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд след приравняване на нощния труд към дневен при съобразяване на коефициент 1,143 е в размер на общо 1714,37лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва общо възлиза на 215,94 лева.