Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 794 от 17.12.2019, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2010/2019
Вид
Решение № 794
Подписан
17.12.2019
В сила
21.01.2020
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е гр. К.,

17.12.2019 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 16.12.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2010 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Н., със съдебен адрес:***, тел.: 02 *****, против Г.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. ****, ул. „**********“ № 4 с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска:

513,99 лв.

Ищецът твърди, че на 24.06.**** г. между Г.Л.В. и „Космо България Мобайл“ ЕАД (понастоящем с наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 24 месеца. На 13.05.**** г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 12 месеца. На 13.05.**** г. между същите страни бил сключен и Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+. Съгласно чл. 2, т. 2.1 от сертификата, срокът за ползване на услугите за предпочетен номер +**********се продължавал до 24.06.2014 г. На 11.08.2014 г. между същите страни било сключено последващо Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 12 месеца.

Сочи, че на 05.09.**** г. между Г.Л.В. и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********* бил сключен нов Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 24 месеца по план Нонстоп 39,99 и стандартен месечен абонамент 39,99 лв. На 20.12.**** г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 24 месеца по горепосочения абонаментен план. В. не изпълнила задълженията си по споразумението с предпочетен номер +**********в общ размер на 3,06 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г.

На същата дата - 20.12.**** г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +**********, „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, като лизингодател, сключил с Г.Л.В. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставял за временно и възмездно ползване устройство марка **********Edge 32 GB с обща лизингова цена в размер на 896,77 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 38,99 лв. По договора за лизинг В. дължала заплащане на сума в общ размер на 350,91 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.02.**** г. - 09.05.**** г., а именно:

- 38,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г., начислена във фактура № **********/10.03.**** г.;

- 311,92 лв. - сбор от 7 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 10.04.**** г. - 09.05.**** г., начислени във фактура № **********/10.05.**** г.

Твърди, че отново на 20.12.**** г. между Г.Л.В. и „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 24 месеца. На 20.09.**** г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********за срок 24 месеца по план Нонстоп 30,99 promo 21,99, със стандартен месечен абонамент 30,99 лв. и промоционален такъв 21,99 лв. В. не изпълнила задълженията си по споразумението с предпочетен номер +**********в общ размер на 21,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г.

На същата дата - 20.09.**** г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +**********, „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, като лизингодател, сключил с Г.Л.В. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставял за временно и възмездно ползване устройство марка ********** с обща лизингова цена в размер на 322,27 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 7,49 лв. и първоначална вноска в размер на 150,00 лв. По договора за лизинг В. дължала заплащане на сума в общ размер на 138,03 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.02.**** г. - 09.05.**** г., а именно:

- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г., начислена във фактура № **********/10.03.**** г.;

- 3,21 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при сключването на договора за мобилни услуги, дължима за отчетен период 10.03.**** г. - 09.04.**** г., начислена във фактура № **********/10.04.**** г.;

- 127,33 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 10.04.**** г. - 09.05.**** г., начислени във фактура № **********/10.05.**** г.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:

1. Фактура № **********/10.03.**** г. за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г., срок за плащане - 25.03.**** г., издадена за сумата от 168,50 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 29,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********;

39,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********; 38,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********; 21,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********; 7,49 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********; 30,06 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**********. Фактурата претендира в размер от 71,53 лв., поради извършено частично плащане в размер на 96,97 лв., което погасявало задълженията за абонаментни такси и използвани услуги за предпочетени номера +********** и +********** в цялост и задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +**********до размер 3,06 лв.

2. Фактура № **********/10.04.**** г. за отчетен период 10.03.**** г. - 09.04.**** г., срок за плащане - 25.04.**** г., издадена за сумата от 3,21 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер+**********.

3. Фактура № **********/10.05.**** г. за отчетен период 10.04.**** г. - 09.05.**** г., срок за плащане - 25.05.**** г., издадена за сумата от 1462,10 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски, както следва: 1022,85 лв. неустойки за предпочетени номера +**********, +**********, +**********и +**********;

311,92 лв. сбор от лизингови вноски за предпочетен номер +**********; 127,33 лв. сбор от лизингови вноски за предпочетен номер +**********. Фактурата претендира за сумата от 439,25 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочените предпочетени номера.

С оглед на гореизложеното на 19.04.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. К. срещу Г.Л.В., в което се претендирали: главница в размер на 513,99 лв.и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Районен съд - К.. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид гореизложеното, моли да бъдат призовани в съдебно заседание и след като съдът се увери в основателността на предявения от ищцовото дружество иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Г.Л.В., а именно:

- суми в общ размер на 513,99 лв, представляващи неплатени месечна абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечна абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;

- законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;

Претендира разноски по ч.гр.д. № ****/2019 г. и по настоящото производство.

Банкова сметка: ***, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца, моли да бъде указано на ответната страна да ги изплати на „Т.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк

Европа“ АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от мл. адв. Х.М. ***, в качеството ѝ на особен представител на ответника Г.Л.В..

Заявява, че не е успяла да осъществи контакт с ответника.

Не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на мобилни услуги между ищеца и Г.В..

Доколкото тя била подписала договорите, представени с исковата молба, следвало да се приеме, че имала възможност да използва предоставените ѝ услуги, поради което дължала заплащането на съответните абонаментни такси. Що се отнасяло до исковата претенция за заплащане на лизинговите вноски по сключените договори за лизинг между страните, ищецът предоставил на ответницата мобилни устройства за временно ползване, като тя се задължила да заплаща лизинговата цена на всяко от тях на общо 23 месечни вноски. Нямало данни мобилните устройства да са върнати на оператора, а поради липсата на контакт с ответницата не би могла да ангажира доказателства за заплащане на тези вноски.

В този смисъл намира исковата претенция за основателна.

Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото са представени и приети като доказателства следните договори и допълнителни споразумения към тях: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 24.06.**** г.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 13.05.**** г.;Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от 13.05.**** г.;Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 11.08.2014 г.;Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 05.09.**** г.;Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 20.12.**** г.;Договор за лизинг с предпочетен номер + **********от 20.12.**** г. и Общи условия към него;Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 20.12.**** г.;Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********от 20.09.**** г.;Договор за лизинг с предпочетен номер +**********от 20.09.**** г. и Общи условия към него;Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД и Декларации за приемането им.

По делото са представени и заверени копия от фактури: № **********/10.03.**** г. за отчетен период 10.02.**** г. - 09.03.**** г., срок за плащане - 25.03.**** г., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски. Във фактурата се претендира размер от 71,53 лв., поради извършено частично плащане; № **********/10.04.**** г. за отчетен период 10.03.**** г. - 09.04.**** г., срок за плащане - 25.04.**** г., за сумата от 3,21 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер+**********и № **********/10.05.**** г. за отчетен период 10.04.**** г. - 09.05.**** г., срок за плащане - 25.05.**** г., издадена за сумата от 1462,10 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Фактурата претендира за сумата от 439,25 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно страните се намират в договорни отношения.

По делото е безспорно установено, че ответникът е подписал договор за услуги с ищеца, ползвал е мобилен номер и мобилно устройство, предоставени по договора и не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.