Решение № 2660 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2660 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110202225 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „**** ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. М. С., чрез адв. И. Н. от САК, против наказателно постановление № К-040992/30.06.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, за извършено нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

В жалбата са изложени подробни доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като по приложението на материалния закон се застъпва, че в случая потребителят е имал познания над нивото на средния такъв. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 20.05.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „**** ЕООД се представлява от адв. Н., а наказващият орган - от адв. К..

В дадения ход по същество адв. Н. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в нея доводи. Пледира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък.

Адв. К. прави искане НП да бъде потвърдено. Изразява становище, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания, в това число срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Намира нарушението за доказано на база приобщените доказателства. Моли в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за изготвеното от юрк. Димитров становище, приложено по делото. Алтернативно, в случай, че НП бъде отменено, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който да бъде изменен до минимума.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и 1 провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

В КЗП постъпила жалба от потребител с вх. № С-03-7475/15.12.2020 г. срещу „**** ЕООД, в която били изложени фактически твърдения за осъществена от страна на дружеството нелоялна търговска практика.

По повод депозираната жалба на 11.01.2021 г. длъжностни лица при КЗП свидетелките Н. С.-. и М. П., извършили проверка на „**** ЕООД, в рамките на която изискали представянето на относими документи.

На 22.01.2021 г. с протокол № К-0132279/22.01.2021 г. били приети представени от „**** ЕООД писмено становище по жалбата, почеркова експертиза № 63/20, документи във връзка с имота и протокол за оглед от 31.03.2020 г.

Въз основа приобщените по преписката материали инспекторите при КЗП установили, че между потребителя Е. И. М. и „**** ЕООД възникнали отношения във връзка с проявен от потребителя интерес към покупка на имот, предлаган с посредничеството на дружеството-жалбоподател. На 31.03.2020 г. в гр. София потребителят подписал протокол за оглед на недвижим имот, който по съществото си представлявал договор за посредничество, тъй като съдържал реквизитите на такъв. Конкретно, с протокола се съгласявали всички описани в него страни, като признават, че „**** ЕООД е търговски посредник и ролята на дружеството е за свързването им като страни по предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на собственика-продавач. Протоколът вменявал и задължения на собственика, на потенциалния купувач на имота и на брокера на купувача, а именно да не осъществяват последващи огледи на имоти, собственост на собственика-продавач, без посредничеството на търговския посредник; да провеждат преговори само и единствено с участието на търговския посредник и да не сключват предварителни или окончателни договори за покупко-продажба на имоти, собственост на продавача, без съдействието на търговския посредник. При неизпълнение на поетите с протокола задължения било предвидено, че неизправните страни носят отговорност за причинените на търговския посредник вреди и пропуснати ползи, като му дължат неустойка в размер на 6 % от посочената в протокола офертна цена.

Включеното в протокола съдържание било възприето от свид. С.-. като прилагана от „**** ЕООД нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, доколкото с разглеждания протокол за оглед, по съществото си представляващ договор за посредничество, и предвидената в него неустойка, търговецът на практика влияе съществено на икономическото поведение на средния потребител, защото би го възпрял да направи свободен избор, с оглед опасността от изискване на неустойка от търговец, с когото няма конкретен договор за посредничество, а само е осъществен оглед.

Констатираните обстоятелства били обективирани в протокол № К-2722463/11.01.2021 г., и на 09.04.2021 г., в присъствието на управителя на „**** ЕООД и двама свидетели, свид.

С.-. съставила срещу дружеството АУАН № К-040992/09.04.2021 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, извършено на 31.03.2020 г. в гр. София.

АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател, която вписала възражение, че описаните в АУАН констатации не отговорят на истината.

Допълнително писмено възражение било депозирано в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично 2 фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП наложил на „**** ЕООД имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Н. С.-., М. П. и А. К., и писмени - жалба вх. № С-03-7475/15.12.2020 г. от адвокатско дружество „Димитрова и Стайкова“ срещу „**** ЕООД, ведно с приложения; писмено становище по жалбата; почеркова експертиза № 63/20; документи във връзка с имота; протокол за оглед от 31.03.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0132279/22.01.2021 г.; констативен протокол № К-2722463/11.01.2021 г.; заповед № 413ЛС/16.09.2016 г.; заповед № 673/21.08.2019 г.

Посредством показанията на разпитаните свидетели се установяват обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето на АУАН, а въз основа приобщените писмени доказателства съдът прие за доказани фактите, обективирани в АУАН и издаденото наказателно постановление. Доказателствената съвкупност по отношение на съответните обстоятелства е еднопосочна, предвид което по-подробното обсъждане и анализ на отделните доказатлствени източници се явяват безпредметни.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за доказани, изводимо от длъжностните им качества и правомощията, делегирани им посредством заповед № 413ЛС/16.09.2016 г. и заповед № 673/21.08.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка и в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 и 57, ал. 1 ЗАНН. И двата акта съдържат пълно и точно описание на фактическите обстоятелства по осъществяване на нарушението, времето и мястото на извършването му, с цитиране на приложимите нормативни актове, при което отговарят на законовите изисквания.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от актосъставителя и наказващия орган.

От обективна страна се доказа фактът на подписването на протокол за оглед от потребителя с посоченото по-горе съдържание, в това число клауза, съгласно която при неизпълнение на поетите с протокола задължения неизправните страни носят отговорност за причинените на търговския посредник вреди и пропуснати ползи, като му дължат неустойка в размер на 6 % от посочената в протокола офертна цена.

Законът за защита на потребителите регламентира правила за поведение и взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които гарантира основни потребителски права - правото на информация за стоките и услугите; право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото на потребителите; право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, т ърговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена.

3

Ал. 4 на чл. 68г постановява, че нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл.

68д - 68к ЗЗП.

Според дефиницията на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

При общия състав на нелоялната търговска практика, за разлика от специалните състави, уредени в разпоредбите на чл. 68д - чл. 68к ЗЗП, конкретните действия на търговеца са без значение - деянието винаги е съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии - необходимо е поведението му да се преценява от гледна точка добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна в пазарното поведение на потребителя.

Именно такава възможна промяна в пазарното поведение се констатира в случая с подписването на процесния протокол за оглед, като се изразява в евентуално възпиране на потребителя да направи своя избор, предвид опасността от изискване от страна на търговеца на неустойка, независимо от липсата на сключен договор за посредничество.

Поради това настоящият съдебен състав прие, че на 31.03.2020 г., в гр. София, с подписването на протокол за оглед с посоченото по-горе съдържание, „**** ЕООД е използвало заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната съставомерност на нарушението се презумира и не подлежи на изследване.

Релевираните възражения относно съставомерността на нарушението са неоснователни.

Същевременно съдът констатира, че АУАН № К-040992/09.04.2021 г., с който актосъставителят е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател, е съставен извън едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Уредени са и специфични хипотези на нарушения, при които срокът за съставяне на АУАН от момента на извършване на нарушението е двугодишен.

Разпечатката съдържа 44 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/401a5049-3dc9-4787-9436-bf92cdaf25a8