Решение № 580 от 28.08.2019, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

……….. 28.08.2019г. град К.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Казанлъшки районен съд II граждански състав

На двадесет и девети юли Година две хиляди и деветнадесета В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М. М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 581 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, както и иск по чл.74, ал.1 от КТ да бъдат признати за недействителни клаузите относно срока на сключения договор в Допълнително споразумение *** г.; Допълнително споразумение № *** г. и Допълнително споразумение № *** г.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че по силата на трудов договор № *** г. е работил по безсрочен трудов договор в Община К.. С Допълнително споразумение № *** г. към посочения трудов договор му е била променена длъжността от Изпълнител - ***, лагер Н. на Изпълнител - ***, сграда, като не се променя срока на трудовия ми договор (остава безсрочен). С Допълнително споразумение № *** г. безсрочния му трудов договор, на основание чл. 119 от КТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с Решение № 12/16.12.2015 г. на ОбС К. и ПМС № 66/28.03.1996 г., бил променен на такъв с определен срок –г.; с Допълнително споразумение № *** г., срокът бил променен – удължен до г.; с Допълнително споразумение № ***г., срокът на договорът ми отново бил променен - до.

Твърди, че на г. му била връчена Заповед № *** г. на

Кмета на Община К., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ се прекратявало трудовото му правоотношение.

Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, а уволнението си за незаконно, по следните съображения: Съгласно трайно установената практика на Върховният касационен съд, съгласно чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение от общите правила за изменение на трудовия договор, предизвикано от нуждата работниците да бъдат защитени от едно приело широко разпространение недобросъвестно поведение на работодателите, е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните. С разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ, е въведено ограничение в съществуващата до тогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови договори в срочни за определено време, чрез подписване на писмено споразумение между страните по чл.119 КТ, без други допълнителни изисквания за това. Прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, изисква наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението между страните по чл.119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл. 119 КТ. С това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно.

При трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за определен срок следва да се съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал.2 и ал.З КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок.

Заявява, че не е изразявал по никакъв начин желанието си сключеният му безсрочен трудов договор да бъде превръщан в срочен. Това било безспорно установено и след проверка на Дирекция „Инспекцията по труда", видно от Писмо Изх. № изк 19004283 / 25.01.2019 г.

Сочи, че Допълнителното споразумение към трудовия му договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, като с разпоредбите на ал. 3-5 на тази норма са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т.1 КТ. Заявява, че условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Счита, че в случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, посочена в допълнителното споразумение към договора, тъй като той не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие.

За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година - изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя - изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ.

Сочи, че в допълнителното споразумение не са посочени конкретни факта за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, поради което следва, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба. Заявява, че в Допълнителните споразумения, като основание е посочено ПМС № 66/28.03.1996 г., но то не може да бъде основание за сключване на трудови договори в несписъчния състав. Съгласно Разпоредбите на посоченото ПМС „в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работа, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. В рамките на календарната година средносписъчният брой на назначените по реда на ал. 1 лица не може да бъде повече от 8 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на персонала.

Твърди, че никъде в самото ПМС не се предвижда възможността за сключване на срочни трудови договори „година за година". Съгласно Писмо № 92-1027 / 15.01.2007 г. на Министерство на труда и социалната политика относно трудовия договор, сключен по реда на ПМС № 66/1996 г. за кадровото осигуряване на някой дейности в бюджетните организации, се посочва, че трудов договор с лицата може да бъде сключен за неопределено време или като срочен, но само при спазване изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ.

Заявява, че в настоящата искова молба, тези изисквания на КТ не са спазени.

Предвид изложеното счита, че клаузата в допълнителните споразумения към трудовия му договор, относно срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от него длъжност „***“, сграда бул. безспорно е съществувала преди сключване на допълнителните споразумения към трудовия му договор и продължава да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. З от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ. По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време.

Счита, че това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя му основание за уволнение с издадената заповед № *** г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.

Завява, че в чл. 74, ал. 1 от КТ изрично е посочено, че „Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Имайки предвид недействителността на посочените допълнителни споразумения, относно срока на трудовия му договор, то той следва да се счита за безсрочен. Предвид това и не може да бъде прекратяван на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок.

Твърди, че след прекратяване на ТПО не е постъпвал на работа и е регистриран в Бюрото по труда като безработен. Предвид това счита, че работодателят му дължи заплащане на предвидените в КТ обезщетения. Брутното му трудово възнаграждение при прекратяване на ТПО, за пълен работен месец, предхождащ уволнението му е бил в размер на 1 090 лв. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, поради което работодателят му дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца в размер на 6 540 лв.

Предвид изложеното, моли съда да постановите решение, с което: да признае за недействителни Допълнително споразумение *** г.;

Допълнително споразумение № *** г. и Допълнително споразумение № *** г. относно срока на сключения трудов договор. На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае извършеното със Заповед № *** г. на Кмета на Община К. уволнение за незаконно и да го отмени; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да постановите възстановяването му на предишната работа в Община К., а именно на длъжност изпълнител - ***, сграда; на 344, ал. 1, т. 3 от КТ да осъди работодателя да му заплати дължимите обезщетения за оставането му без работа поради уволнението му за 6 месеца – общо в размер на 6 540 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Т., която моли съда да уважи предявените искове ката основателни и доказани. Излага съображения в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника община К., представлявана от кмета Г.С., чрез адв. М. С..

В отговора пълномощника на ответника заявява, че предявените обективно съединени искове са допустими и може да бъдат разгледани от съда, но по същество са неоснователни. Оспорва изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване уволнението на ищеца М.П.Г. от длъжността „изпълнител - ***, сграда при работодателя Община К. за незаконно и неговата отмяна за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения.

Счита, че иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен по следните съображения: Всички наведени в исковата молба твърдения за незаконност на уволнението са неоснователни, не отговарят на действителните фактически отношения между страните. Действително в чл. 68, ал.

3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни трудови договори, само за работа с временен, краткотраен или сезонен характер. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ, обаче, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работа и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но само при наличието на конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него, съгласно §1, т. 8 от ДР на КТ.