Решение № 853 от 15.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120108320 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Б. Й., с която е предявен иск по чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, против ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***.

Ищецът сочи, че в качеството си на физическо лице, на което по силата на сключения договор за потребителски кредит №1084753 от 01.06.2024 г. с кредитора „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, има качеството на потребител по смисъла на разпоредбата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явявал търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ЗЗП.

Твърди, че на 01.06.2024 г. сключила с „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД договор за потребителски кредит №1084753 с размер на кредита от 2000 лв., 3 броя погасителни вноски с размер от 83, 33 лв. и 9 по 271, 03 лв. ГПР бил фиксиран в размер от 62, 85 %, броя вноски били 12, бил уговорен фиксиран лихвен процент от 50 %, като датата на първото плащане била 01.07.2024 г., а тази на последното 02.06.2025 г. Общата сума за плащане била в размер на 2689, 26 лв. Било уговорено предоставянето на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, като в чл.18, ал.1 от договора било посочено, че в случай на непредставяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 2509, 1

03 лв.

Счита, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като видно от данните било, че ГПР не включвал част от разходите по кредита, а именно неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл.6, ал.1 от договора за кредит. Аргументира, че неустойката представлявала разход, свързан с договора за потребителски кредит и следвало да бъде включена в ГПР на кредита, като тя била изначално известна на кредитора. Така формулираната неустойка излизала извън присъщите й функции и представлявала скрито възнаграждение за кредитора, поради което следвало да бъде включена в ГПР.

Сочи, че било налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се задоволил единствено с посочване на годишния фиксиран лихвен процент и ГПР, но в абсолютни стойности без ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точна били включени в него и как се формирал същия като процент. Липсата на конкретизация относно начина, по който бил формиран посочения ГПР водил до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР в договора било самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Въвежда твърдения, че в потребителския договор с ищеца, клаузите не били индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касаело се до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе и това би следвало да е служебно известно на съда. Навежда подробни доводи, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвиждало обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко не произтичали вреди. Тази неустойка била разход по кредита и като такъв следвало да бъде включен в ГПР.

Моли за приемане на установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №1084753 от 01.06.2024 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Представят се доказателства. Прави доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.

Аргументира се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не влечала до недействителност на целия договор, доколкото същият би могъл да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за кредит, като тя била 2 договорена, за да обезпечи изпълнението на акцесорното задължение на заемателя.

Сочи, че действителността на клаузите на договора за кредит произтичала от това, че същите са съобразени изцяло с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР. В доказателства на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем №1084753, който проследявал в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение.

Оспорва твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и 10 изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68, 9 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 62, 85 % било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредиторът бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в случая била уговорена като плащане, в случай че кредиторът не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. По тези съображения било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в договора.

Оспорва твърденията, че неустойката представлявала възнаграждение.

Сочи, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя си при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му.

Излага доводи, че оспорената неустойка била действителна. Дори ищецът да не могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента си по договора, който поема по силата на клаузата от договора, задължаващо го да представи обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 от ЗПК, информация за която получил още със Стандартния европейски формуляр.

Чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най – пълна степен правата на потребителя, в случай че последният решил, че сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност била удължаването на срока за предоставяне на обезпечение. Нямало как да се твърди и противоречие на неустойката с добрите нрави.

Не била налице нито една от хипотезите по чл.143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и 3 предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице още към момента на сключване на договора. Изключена била възможността потребителят да е неясно с икономическите условия на договора, респективно да е налице нарушение на разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Сочи, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2023-2024 г. ищецът сключил общо седем договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Излага в тази връзка доводи за недобросъвестност на ищеца, както и до това, че е налице индивидуално договаряне. Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на базата на седемте договора за кредит, които съдържали една и съща уговорка и предоставяне на идентични кредитни продукти при идентични условия.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №1084753 на 01.06.2024 г. с „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. По силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателката сумата от 2000 лв. Уговореният срок на кредита бил 12 месеца.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 50 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 62, 85 %. В чл.3, ал.3 от договора за кредит бил приложен погасителен план, видно от който погасяването се извършвало на три вноски от по 83, 33 лв. и девет вноски от по 271, 03 лв. Било предвидено и заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 351, 67 лв. за първите три месеца и 163, 97 лв. за следващите. Общо дължимата вноска по кредита била в размер на 435, 00 лв.

В чл.3, ал.4 от договора било посочено, че размерът на ГПР бил определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК. При изчислението му били взети предвид посочените в ал.2 параметри, в това число общите разходи по кредита съгласно пар. 1, т.1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва. Договореният между страните ГПР не можел да бъде променян, освен по взаимно съгласие между страните. В чл.30, ал.1 от приложимите Общи условия към договора, било посочено, че ГПР изразява общите разходи по заема за заемополучателя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от предоставения заем.

Той се определял индивидуално, за всеки отделен договор за заем. В ал.2 било посочено, че ГПР на заема не може да бъде променян, освен при условията на 4 сключения договор или по допълнително взаимно писмено съгласие между страните.

В чл.6, ал.1 от договора за кредит било посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените в същата разпоредба обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, които следва да отговорят на определени, посочени в тази ал.1 условия. В ал.2 било посочено, че кредитополучателят следва да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до два дни от сключване на договора. В чл.18 от договора било посочено, че ако не бъде предоставено договореното в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или то не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2509, 03 лв. В ал.3 било посочено, че неустойката по предходните алинеи представлявала отделно вземане от главницата и лихвата, което се дължало за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл.19, ал.3 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на годишния процент на разходите.

Също така в чл. 33, ал. 1 от ОУ било уточнено, че страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; -не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.