Решение № 4 от 07.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2024
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 07.01.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№4 гр. С., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 45 от 05.03.2024 г. по гр. д. № 778/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин Агенция „П.И.“ – ответник по предявените от „Б.В.И.Г.“ ЕАД искове с правно основание съответно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е осъдена да плати на ищеца по тези искове следните суми: сумата от 4028.15 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № 470419191965789, заведена по претенция № 50-01300-15588/19/09.12.2019 г. за имуществени вреди – щети на застрахован лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№ СА7920РМ, собственост на „Р.“ ООД, управляван от Р.Д.Р., за който има сключена застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704190260001098 със срок на действие от 05.05.2019 г. до 05.05.2020 г., които вреди са причинени при настъпило на 07.12.2019 г. около 05.00 ч. ПТП на АМ „Т.“ в района на с. В., около км. 18+500 в посока от гр. Пловдив към гр. С. при преминаване през необезопасен и необозначен заледен участък от пътното платно, при което водачът губи контрол над автомобила и става участник във верижно ПТП, вследствие на което автомобилът е увреден до степен тотална щета, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 07.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1523.53 лв., представляваща направени по делото разноски. С решението „А.“ ЕАД – ответник по предявените от Агенция „П.И.“ обратни искове с правно основание съответно чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗЗД, е осъдено да плати на 1 ищеца по тези искове следните суми: сумата от 4028.15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпяна загуба /намаляване на имуществото/, търпени от Агенция „П.И.“ поради осъждането й да плати горепосочената сума на „Б.В.И.Г.“ ЕАД по негово регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинени на трето лице при ПТП имуществени вреди – щети на застрахован при „Б.В.И.Г.“ ЕАД, дължащи се на неизпълнение на договорно задължение на „А.“ ЕАД по сключен между Агенция „П.И.“ и „А.“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка с предмет извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на обособени позиции – части от републиканската пътна мрежа, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 07.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 150 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано изцяло от „А.“ ЕАД с оплаквания за неправилност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.
„Б.В.И.Г.“ ЕАД е депозирало отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Иска се потвърждаване на решението, но са изложени доводи за неговата правилност само в частта досежно предявените от първоначални искове.
Агенция „П.И.“ е депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Иска се потвърждаване на решението.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна, по следните съображения:
Предявени са първоначални искове от „Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу Агенция „П.И.“ с правно основание съответно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и обратни искове от Агенция „П.И.“ срещу „А.“ ЕАД с правно основание съответно чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи първоначалните искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:
Неоснователно е оплакването, че по делото не са установени механизма на ПТП и причинната връзка с настъпилите в резултат на ПТП имуществени вреди, за обезщетяване на които от „Б.В.И.Г.“ ЕАД е платено застрахователно обезщетение. Механизмът на ПТП е надлежно установен от събраните по делото доказателства – писмени, свидетелски показания, заключение по допусната авто-техническа експертиза. Тези доказателства кореспондират помежду си /не са противоречиви, както е изложено във въззивната жалба/ и 2 са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъждат и от въззивния съд, като се има предвид и обстоятелството, че оплакването на жалбоподателя в тази връзка е бланково. Въз основа на събраните и обсъдени надлежно доказателства първоинстанционният съд е направил правилни изводи досежно механизма на ПТП и досежно наличието на причинна връзка между ПТП и причинените в резултат на същото имуществени вреди на собственика на лекия автомобил при установения механизъм на ПТП. Неоснователни са и възраженията /доколкото може да се приеме, че са надлежно формулирани, тъй като са неконкретизирани/, че единствено поведението на водача на лекия автомобил е причина за настъпване на вредоносния резултат, евентуално, че е налице съпричиняване от негова страна, както и това, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на водачите на товарните автомобили – също участници в ПТП /което, както се посочи, е било верижно/. Изводи в такава насока не могат да се направят от събраните по делото доказателства. В тази връзка основателно е изложеното в отговора на въззивната жалба, депозиран от „Б.В.И.Г.“ ЕАД.
За да уважи обратните искове, първоинстанционният съд е приел, че доколкото Агенция „П.И.“ като възложител по сключения с „А.“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка е възложил на изпълнителя „А.“ ЕАД извършването на дейностите по поддържане /вкл. зимно/ на участъка от АМ „Т.“, в който е настъпило ПТП, а по делото е установено, че ПТП е настъпило вследствие необезопасен заледен пътен участък от служителите на „А.“ ЕАД и липса на сигнализация за наличие на такъв участък, поради което лекият автомобил, навлизайки в този участък, станал неуправляем, както и е установена причинно-следствената връзка между вредите и поведението на служителите на „А.“ ЕАД, на които е било възложено зимното поддържане на пътя съгласно сключения договор, то следва да се ангажира отговорността на „А.“ ЕАД към Агенция „П.И.“ за неизпълнение на поетите договорни задължения. Като неоснователни първоинстанционният съд е преценил възраженията на „А.“ ЕАД, че договорът за възлагане на обществена поръчка е рамков и Агенция „П.И.“ не е прехвърлила на „А.“ ЕАД всички свои задължения, произтичащи от закона, по поддържане на съответните участъци от републиканската пътна мрежа, а дейностите по поддържане следвало да бъдат извършвани въз основа на задания, като в случая имало месечно задание за м. декември 2019 г. и в изпълнение на същото дейностите по поддържане на съответния участък от пътя, извършени от „А.“ ЕАД, изцяло били съобразени с договорения план за зимно поддържане, което се установявало и от сертификат № 7 по месечно задание за м. декември 2019 г., подписан от страните по договора, и месечен отчет за зимно поддържане, подписан от страните по договора, от които било видно, че Агенция „П.И.“ е приела извършеното от „А.“ ЕАД зимно поддържане за м. декември 2019 г. без забележки, като няма наложени неустойки за лошо, частично и/или пълно неизпълнение, вкл. за деня, в който настъпило ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства за извършени от „А.“ ЕАД дейности по поддържане на пътния участък и тяхното приемане от Агенция 3
„П.И.“ по никакъв начин не опровергават безспорно установените по делото факти относно настъпването на ПТП, неговия механизъм и причините за настъпването му, времето и мястото на настъпването му и причинените в причинна връзка с ПТП имуществени вреди.
Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни, направени в резултат на смесване на отговорността към ищеца, имащ регресно вземане за това, че е платил застрахователно обезщетение за репариране на причинените при ПТП имуществени вреди, с договорната отговорност за неизпълнение на задължения по сключения между Агенция „П.И.“ и „А.“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка. Съгласно ЗП задължението за поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, на участък от какъвто път е настъпило ПТП с лекия автомобил „Рено Клио“, е на Агенция „П.И.“ и именно поради това агенцията носи отговорност спрямо ищеца по първоначалните искове, който е платил застрахователно обезщетение за репариране на имуществени вреди, настъпили в резултат на наличие на необезопасен заледен пътен участък от пътя. Възлагането на задължения по поддръжка на съответния участък от Агенция „П.И.“ на друго лице – в случая „А.“ ЕАД, по силата на договор и съответно изпълнението или неизпълнението на задължения по този договор е непротивопоставимо на ищеца по първоначалните искове и е от значение само за вътрешните отношения между Агенция „П.И.“ и „А.“ ЕАД. В случая се установява, че Агенция „П.И.“ като възложител по договора е приела без забележки работата на изпълнителя, т. е. признала е факта, че е налице надлежно изпълнение на неговите договорни задължения, поради което не може да се позове на твърдяното неизпълнение на задължения по договора, т. е. не са налице основания за ангажиране на договорната отговорност на „А.“ ЕАД към Агенция „П.И.“.
С оглед всичко гореизложено решението в частта, в която са уважени първоначалните искове срещу Агенция „П.И.“ и са присъдени разноски в полза на „Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да бъде потвърдено, а в частта, в която са уважени обратните искове срещу настоящия жалбоподател и същият е осъден да плати разноски на Агенция „П.И.“ следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго решение, с което обратните искове бъдат отхвърлени, а в полза на жалбоподателя се присъдят разноски за първоинстанционното производство /в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, каквито единствено се претендират/.
С оглед изхода на делото във въззивното производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за същото съразмерно с уважената част от жалбата /а именно такива в размер на
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение/, а на ответника по жалбата на „Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да се присъдят разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от жалбата /а именно такива в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение/. На ответника по жалбата Агенция „П.И.“ не се дължат разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45 от 05.03.2024 г. по гр. д. № 778/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин в частта, в която „А.“ ЕАД с ЕИК **** е осъдено да плати на Агенция „П.И.“ с ЕИК *** следните суми: сумата от 4028.15 лв.
/четири хиляди двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпяна загуба /намаляване на имуществото/, търпени от Агенция „П.И.“ поради осъждането й да плати тази сума на „Б.В.И.Г.“ ЕАД по негово регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинени на трето лице при ПТП имуществени вреди – щети на застрахован при „Б.В.И.Г.“ ЕАД, дължащи се на неизпълнение на договорно задължение на „А.“ ЕАД по сключен между Агенция „П.И.“ и „А.“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка с предмет извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на обособени позиции – части от републиканската пътна мрежа, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 07.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4017f573-34f3-40b4-841f-2765aecea467