Решение № 658 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от С. Б. СЕДЕФЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207162 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на девети декември хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: С. СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7162 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. П. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332019470 от 21.08.2024 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което иска наложените му наказания да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея 1 съображеня.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител прави иска за оставяне жалбата без уважение и потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 13.05.2024 г. Д. З. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.

Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН като посочил, че има възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също били депозирани възражения срещу възприетата фактическа обстановка.

Въз основа на АУАН на 21.08.2024 г. Д. Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 13.05.2024 г. около 22:50 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******** по ул. „Професор Архитект Храбър Попов“, с посока на движение от ул. „Академик Борис Стефанов“ към ул. „Професор Кирил Попов". Пътят бил двулентов и двупосочен, като в съседната на жалбоподателя лента имало паркирани леки автомобили.

Срещу бл. 55г се наложило жалбоподателят да се размине с насрещно движещ се л.а. „***“, с № **********, управляван от С. М.. Управляваното от М. МПС навлязло в насрещната пътна лента, тъй като неговата лента била заета от посочените паркирани автомобили.

Жалбоподателят се опитал да направи маневра, при която да освободи пътната си лента, но не успял и между двете МПС настъпил лек сблъсък. Подаден бил сигнал, като на място пристигнали служители на СДВР, които приели, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на обясненията на жалбоподателя и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

Събраните в настоящото производство доказателства не подкрепят изложената в НП фактическа обстановка, като не се установява жалбоподателят да се е движел в „заета от паркирани автомобили лента“, напротив – от неговите обяснения, от изготвената от полицейските служители скица и от приложения по делото снимков материал се установява, че паркирани леки автомобили е имало в не в ползваната от жалбоподателя пътна лента, а в тази, в която е трябвало да се движи другия участник в ПТП, респективно същата е била 2 заета. При така установените обстоятелства логична се явява изложената от жалбоподателя версия, че МПС на С.М. е навлязло в насрещната лента, вместо да спре и да пропусне насрещно движещото се МПС. Тежестта на доказване в административнонаказателното производство се носи от АНО, като в случая същият не е ангажирал доказателства, които да подкрепя изложените в НП фактически твърдения. Съобразно служебното начало съдът се опита да разпита и другия участник в ПТП, но същият се укрива и поради това е заличен като свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Г. П.

С. не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, като ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

По делото се установи, че на процесната дата е настъпило ПТП при разминаване между управлявано от жалбоподателя МПС и насрещно движещо се МПС. Установи се и че на пътното платно е съществувало препятствие (паркирани автомобили), но то се е намирало в пътната лента на насрещно движещия се водач, респективно същата е била заета и за него, а не за жалбоподателя, е възникнало задължение да намали или спре. Неизпълнението на това чуждо задължение и е причината за настъпване на ПТП. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна не е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-019470 от 21.08.2024 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Г. П. С. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4