Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2061 от 26.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12235/2021
Вид
Решение № 2061
Подписан
26.04.2023
В сила
10.06.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Ванина Младенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100512235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20168700 от 06.08.2021 г. по гр.д. № 16412/2021 г. по описа на СРС, 32ри с-в, е отхвърлен предявеният от „Б.-2003“ ООД срещу „Г.К.“ ЕООД, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че отвеникът дължи на ищеца сумата от 7 800, 00 лв., заплатена на отпаднало основание на 29.12.2015г. по развален договор за консултантски услуги от 23.12.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №64947/2020г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до изплащане на вземането.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 864, 00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Б.-2003“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. В. Л., с надлежно учредена по делото представителна власт, с оплаквания за неправилност поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Поддържа, че неправилна е констатацията на съда, че развалянето на процесния договор има действие за в бъдеще. Сочи, че не отговаря на обективната действителност изводът на съда, че между страните съществува и втори проект в изпълнение на сключения помежду им договор. Посочва още и че неправилно е изтълкуван чл. 14 от договора между страните. Не било съобразено обстоятелството, че проектът не е отварял на условията за допустимост, 1 поради което и ответникът дължи заплащане на претендираната сума. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. В. Тенва, с надлежно учредена по делото представителна власт, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения.

Поддържа, че ответното дружество е изпълнило надлежно задълженията си по процесния договор, поради което и не дължи връщане на заплатената сума, което обстоятелство се потвърждавало и от представеното по делото удостоверение за изпълнение. Сочи още и, че в случай, че е налице основание за разваляне на договора, то правилно съдът е приел, че същото има действие за в бъдеще. При условията на евентуалност поддържа, че е налице забава на кредитора. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за неоснователна, като по конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, следва да бъде посочено следното:

Уважаването на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предполага спорното материално право да се обуславя от наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на имеща; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага да е извършено при отпаднало основание. Тези три предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствена тежест) да установи, че не е налице отпаднало основание, респективно, че е възстановил на ищеца сумата с оглед на отпадане на основанието.

Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за консултантски услуги от 23.12.2015г., по силата на който ответникът в качеството му на изпълнител се е задължил да извършва дейности, изрично посочени в чл. 1 от процесния договор. Срещу изпълнение на поетите задължения ищецът в качеството му на възложител се е задължител да заплати възнаграждение в размер на 6 500, 00 лв. без ДДС, като не съществува спор между страните, че сумата от 7 800, 00 лв. (дължимото възнаграждение с ДДС) е преведена по сметка на ответното дружество на 29.12.2015г.

С оглед на наведените във въззивната жалба оплаквания спорно между страните се 2 явява обстоятелството дали е налице отпадане на основанието, въз основа на което ищецът е заплатил претендираното от него възнаграждение и съответно дали ответникът дължи връщането му.

От съдържанието на процесния договор за консултантски услуги се установява, че ответникът е поел задължение за извършване на редица услуги, свръзани с изготвяне на документи за кандидатстване по програми, детайлно конкретизирани в чл. 1 от договора.

Изготвянето на проектно предложение по процедура BG05M90POO1-1.008 “Добри и безопасни условия на труд“ по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“ 20142020 на „Министерството на труда и социалната политика“ не е изрично посочено в предметния обхват на договора, от което може да бъде направен извод, че ответникът е поел общо задължение да извършва дейности с оглед на подготвянето на проектни предложения по различни програми, като предметът на договора не се изчерпва с изготвянето на проект по конкретната програма. Видно от представените по делото от ответника писмени доказателства между страните се е осъществявала електронна кореспонденция, в която ответникът с оглед на изпълнение на задълженията му по процесния договор е предоставял информация относно възможността за участие на ищеца по различни проекти. В действителност проектно предложението за участие в процедура BG05M90POO1-1.008 “Добри и безопасни условия на труд“ по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“ 2014-2020 на „Министерството на труда и социалната политика“ е било отхвърлено, но изготвянето на същото от страна на ответника само по себе си е индиция за това, че изпълнителят е предприел действия по изпълнение на задължения си в качеството му на изпълнител по договора за консултантски услуги.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ответникът в конкретия случай не е поел задължение за резултат, тъй като видно от чл. 1 на договора за консултантски услуги са посочени дейности, свързани с подготовката на предложения, но изрично не е уговорено, че ответникът се задължава да осигури одобрение за възложителя. Агрумент в подкрепа на този извод е и предвиденото в чл. 5.2. от договора допълнително възнаграждение за успех. С оглед на съобразяването му следва да бъде прието, че първоначално заплатеното възнаграждение е предоставено, за да бъдат извършени дейности, свръзани с изготвянето на проектни предложения, без възнаграждението да е обвързано с евентуалното одобрение на проектите, нито с конкретни такива.

По делото е представено и Удостоверение за изпълнение от 30.06.2016г., в което възложителят е заявил, че няма претенции към изпълнителя относно процесното проектно предложение, от което следва, че ищецът е приел изпълнението без да е направил каквито и да е възражения. В същото удостоверение изрично е посочено, че при одобрение на проетка на изпълнителя се дължи допълнително възнаграждение за успех.

Въз основа на изложеното, настоящият състав достига до извод, че с оглед на конкретните обстоятелство по делото не е било налице неизпълнение от страна на ответното дружетсво в качеството му на изпълнител, което да обоснове пораждане на потестативното право за разваляне на договора по смисъла чл. 87 ЗЗД. В действителност, ищецът е направил 3 волеизявление в подобен смисъл, обективирано в покана №РД-01-028/05.05.2017г., отправена до ответното дружество, но доколкото не е било налице основание за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД, то същият не е бил едностранно прекратен от ищеца и е продължил да обвързва страните. Същото изявление може да бъде разглеждано като изразяване на воля за прекратяване на процесния договор, в случай, че подобна възможност е уговорена в клаузите на договора. В този случай обаче действието на договора се преустановява за в бъдеще, поради което и страните не дължат връщане на вече престираното по него, доколкото то не е било получено без правно основание.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че сключеният договор, който е бил с период на действие 3 години /видно от чл. 4 от договора/, при съобразяване на задълженията на ответника, които не са били изпълнявани еднократно, следва да бъде квалифициран като договор за продължително изпълнение. Развалянето съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 в този случай също има действие за в бъдеще, в отклонение от общото правило, съгласно което развалянето има обратно действие. Поради което дори и да бъде прието, че с отправената покана за доброволно изпълнение ищецът е упражнил правото си да развали договора, то действието на същия е било прекратено за в бъдеще. От което следва, че дори в случай на надлежно прекратяване на договора на основание чл. 87 ЗЗД, ответникът не би дължал връщане на полученото възнаграждение, тъй като то е било предоставено с оглед на реализираната от него дейност по време на действието на договора, който към този момент е обвързвал странте и е предшествало връчването на покана №РД01-028/05.05.2017г.

С оглед на оплакването във въззивната жалба за неправилно извършено тълкуване на чл. 14 от процесния договор, следва да бъде посочено, че в цитираната разпоредба на чл. 14 от договора страните са уговорили връщане на възнаграждението при наличие на допусната от страна на изпълнителя формална грешка, която да е довела до отхвърляне на даден проект. Доколкото обаче настоящето производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД като продължение на заповедното производство, то дори доказването на основание за прилагане на разглежданата клауза не би могло да доведе до извод за наличие на отпаднало основание, което да обоснове основателност на предявения иск, тъй като касае друго основание.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда достига до извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че отвеникът дължи на ищеца сумата от 7 800, 00 лв., заплатена на отпаднало основание на 29.12.2015г. по развален договор за консултантски услуги от 23.12.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №64947/2020г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до изплащане на вземането е неоснователен.

Тъй като крайните изводи на СГС с тези на първата инстанция се съвпадат напълно, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на спора, ищецът-въззивник следвъ да бъде осъден да заплатин на 4 ответника-въззиваем на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 273 ГПК сумата от 864, 00 лв., представляваща разноски в производството пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20168700 от 06.08.2021 г. по гр.д. № 16412/2021 г. по описа на СРС, I г.о., 32-ри с-в.