Решение № 644 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Николай Иванов при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002100905 по описа за 2024 година

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.

Делото е образувано по молба с вх.№ 25079487 от 14.12.2022г. по описа на СРС, уточнена с молба вх.№ 250010955 от 13.03.2023г. по описа на СРС. Същата е подадена от Д. Б. Г., представляван от своята майка В. В. К., съгласно пълномощно от 20.12.12г. с нот.заверка на подписа, приподписана от адв. В. Я. от САК, с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд № 3390/10.05.2019г., постановено по в.гр. д. № 13597/2018г. , с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в частта, с която са уважени предявени от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Г. дължи на ищцовото дружество сумата от 1286.25 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот , подробно описан в решението, както и сумата от 124,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 03.02.2017г., както и сумата от 47.83 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 3,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 8344/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав.

Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.

1, пр.1 ГПК - ново доказателство. Като такова сочи писмо с изх.№ АО – 13991 04-304 от 09.09.2022г., издадено от ДНСК, което твърди да е получил на 13.09.22г. по пощата. Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че това ново доказателство е от съществено значение за изхода на спора, тъй като установява факт, който е твърдял още с отговора на исковата молба - че процесната сграда не е топлофицирана, а той не е клиент на „Топлофикация София“ЕАД. Като ново доказателство молителят сочи и писмо изх.№ 94-Д-870#3/11.10.2022г., издадено от изп. директор на НАП, от което се установява, че в счетоводството на „Топлофикация София“ЕАД няма фактури, издадени с неговите лични данни. Излага и много доводи по същество на правния спор. Искането е за отмяна на решението на поддържаното основание и връщането му за ново разглеждане и произнасяне по същество след съобразяване и на новите доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание молителят не се явява, но се представляват от адв. Я., който поддържа молбата. В пледоарията по същество адвокат Я. развива доводите си за наличието на „принципен проблем с правосъдието по делата с Топлофикация“, излага критични бележки относно порочни процесуални практики на съдилищата по тези производства, порочни практики на ответното по молбата дружество при осъществяване на дейността си, поддържайки, че „тези принципни проблеми важат и по настоящото дело“.

Ответната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, не е подала писмен отговор на молбата за отмяна. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД не взема становище, в това число и в открито съдебно заседание.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 10.07.2024г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното :

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3009857/10.02.2017г. срещу Д. Б. Г., по което е образувано гр.д. №8344/2017г. по описа на СРС, 156ти състав. В заявлението е посочено, че претендираното вземане е за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. в размер на 1286,25лв. главница за ТЕ топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“Стрелбище“, вх.Б ет.1 ап.46, с аб. №254062, сумата от 129,17лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2015год. до 03.02.2017год., сумата от 39,77лв.-главница за дялово разпределение и сумата от 8,06лв. върху главницата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 13.02.2017год.датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №29988/2017г. СРС, 156-ти състав. В отговора на исковата молба ответникът, чрез своите пълномощници по делото, е оспорил исковете като неоснователни с доводите, че исковете са процесуално недопустими 2 поради нищожност на претенцията на ищеца, самообявил се за фиктивен кредитор; че исковете са неоснователни поради противоречие на заповедното производство и свързания с него установителен иск с правото на ЕС, а също и поради неизпълнение от ищеца на Трети енергиен пакет - да раздели производството на топлинна енергия от неговата доставка, както и поради противоречие на разпоредбите на Закона за енергетиката с правото на Европейския съюз относно начина на възникване облигационна връзка за доставка на топлинна енергия-общи условия, вместо индивидуални договори.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от

1286,25лв.- главница, представляваща цена за доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – м.04.2016 г. и сумата от 124,24лв. лихва за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015г. –03.02.2017г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, сумата от 47,83лв., главница за услугата дялово разпределение за периода 05.2014год. до 04.2016год. и сумата от 3,83лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Отхвърлил е претенциите за сумата над 124,24лв. до пълния предявен размер за лихва за забава върху главницата за ТЕ и за сумата над 3,83лв. до пълния претендиран размер на лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение . За да постанови този резултат е приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и съответен аб.номер с оглед на приложения на негово име нотариален акт; че от приетата СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота, за което има и представен главен отчет, който не е оспорен; че липсват доказателства ответникът да е заплатил цената на доставена и потребена топлинна енергия.

Решението в отхвърлителните части за сумата над 124,24лв. до пълния предявен размер за лихва за забава върху главницата за ТЕ и за сумата над 3,83лв. до пълния претендиран размер на лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Решението в останалата част е обжалвано от ответника. По подадената въззивна жалба е образувано в.гр. д. № 13597/2018г. по описа на СГС. С решението на въззивната инстанция, което е предмет на молбата за отмяна, е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове.

Въззивната инстанция, за да обоснове решаващите си изводи е посочила, че ищецът е установил в процеса,че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника, има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.

Като се е позовал на разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, която предвижда, че 3

„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и като е съобразил, че ответникът е собственик на процесния апартамент, видно от приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, *** г., от който се установява, че ответникът чрез неговата майка е закупил същия недвижим имот, е приел, че последният е потребител на ТЕ за собственото му жилище. Позовал се е и на изразеното изрично в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 26.02.2018год. изявление на представителите на ответника, че апартаментът, собственост на ответника, е обитаем, в него се ползва топла вода, от три радиатора работи един, един е премахнат, а другият не е пускан. Счел е за неоснователни доводите на ответника срещу приложимостта на разпоредбите на Закона за енергетиката, които установяват, че собствениците на жилища в сграда в режим на етажна собственост дължат заплащане на доставената до имота им топлоенергия и които, според последния, засягат принципи на правото, както и са в противоречие на норми от правото на ЕС, както и засягат и ограничават правото на собственост, поради което следвало ЗЕ да не се прилага. В тази връзка съдът е посочил, че разпоредбите на ЗЕ относно задължението на собствениците да заплащат доставената до имотите им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия, които са приети от държавен орган (чл. 150 и 153 ЗЕ) не ограничават правото на собственост след като основните права, уредени в Конституцията, включително и правото на собственост са гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси. В случая разпоредбите на чл.

150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез гарантирането на стопанската инициатива) принцип за забрана на неоснователното обогатяване.

Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е собственикът, а той следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор и собственикът е отговорен за заплащането на определени доставени до имота му блага, включително топлинна енергия, включително и за сградна инсталация в сградата в режим на етажна собственост. Още повече, че в конкретния случай в процесния имот е имало реално потребление на ТЕ за БГВ и за топла вода, отчитано по индивидуален водомер и ползване на един радиатор, също с отчитане на ТЕ по монтирания уред за измерване ; годишните отчетни сметки за

2014-2016год., приложени в първоинстанционното производство,са подписани от потребителя и са неоспорени от него ; с тях е признато потребление на ТЕ в имота и наличие на облигационно отношение с дружеството ищец при общи условия. За неоснователни е приел и оплакванията в тази връзка, че ОУ съдържат неравноправни клаузи относно задължението за заплащане на ТЕ без да има сключен писмен договор с потребителя след като задължението произтича от закона при осъществяване на доставка на ТЕ по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ.

4

Съдът е посочил също, че ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил, че е собственик на процесния имот; че по делото няма спор, че сградата, в която се намира жилището, е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер; че ответникът, като собственик на процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост, има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ . С оглед на това е обосновал извод, че между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал.