Определение № 19478 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19478 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509457 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по възражение по чл.423 ГПК на Д. Н. И., с което оспорва да е бил надлежно уведомен за издадената срещу него и в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 48965/2023 г. на СРС, 162 състав.

Жалбоподателят твърди, че е узнал за заповедта на 10.07.2026г. по повод наложен му запор по образуваното принудително изпълнение въз основа на издаден изпълнителен лист по заповедното дело. Поддържа, че е налице основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е бил надлежно уведомен за заповедта, съответно не е могъл да възрази срещу нея, и подчертава, че носител на вземането, което му се търси и за което е била издадена заповедта по чл.410 ГПК е на неговия наследодател майка му М.П.И., от чието наследство се е отказал, за което прилага доказателства.

Насрещната страна подчертава, че заповедта е била надлежно връчена на страната на 11.10.2023г., поради което възражението е извън срок.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 48965/2023 г. на СРС, 162 състав, е образувано по заявление от 30.08.2023г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Н. И., П. Н. И. и Ю. Н. И. за дължими при равни квоти суми за потребена топлоенергия за обект – ап.9, находящ се в гр. ****, на който адрес са адресно регистрирани и тримата длъжници.

На 04.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на 11.10.2023г. лично на П. И. и чрез него на останалите длъжници – негови братя.

Така извършеното връчване на заповедта за изпълнение е надлежно осъществено. Съгласно чл.43, ал.1 ГПК съобщението за заповедта се връчва лично на адресата или чрез друго лице, в който случай длъжностното лице връчител отбелязва качеството на това друго лице, в случая – брат, което е лице от адреса. Съобщението за връчване на заповедта за изпълнение на Д. И. е оформена съгласно чл.44 ГПК и е 1 надлежно връчено, поради което и от тази дата - 11.10.2023г., тече срока за възражение срещу заповедта по чл.414, ал.2 ГПК, който е едномесечен. Срокът за възражение е изтекъл на 13.11.2023г. (първия работен ден), но възражение не е постъпило по делото от длъжниците, вкл. от Д. И., което е довело до стабилизиране на заповедта, което е основание за издаване на изпълнителен лист по нея.

На 04.08.2026г. е постъпило възражение от Д. И. по чл.423 ГПК с оплакване, че заповедта не му е била връчена, което се опровергава от материалите по заповедното дело. Ето защо, възражението се явява неоснователно и недоказано.

Съгласно Определение № 3068 от 9.06.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1611/2026 г., IV г. о., ГК, при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, това вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила на заповедта. Щом длъжникът е разполагал с възражение срещу правото, установено със заповедта, но не го е упражнил надлежно и в срок, то се преклудира. В този смисъл, отказът от наследство, на който основава възражението си подателя му, не може да се разглежда в хода на това производство, като е уместно да се посочи, че от материалите по делото не става ясно, че дългът по заповедта е на наследодателя, от чието наследство се е отказал Д. И..

В допълнение следва да се посочи, че Д. И. не въвежда твърдения за неистинност на удостоверяването от длъжностното лице призовкар на връчената чрез брат му П. И. заповед за изпълнение, нито поддържа, че са налице други основания, предвидени в останалите хипотези на чл.423, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК, подадено от Д. Н. И., ЕГН **********, с което оспорва да е бил надлежно уведомен за издадената срещу него и в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48965/2023 г. на СРС, 162 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (Определение № 2431 от 24.08.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1600/2026 г., I т. о., ТК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2