Решение № 607 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Таня Т. Митова като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100601739 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда рег. №19 от 22.01.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав по НЧХД №15293 по описа за 2022 г., подсъдимият по делото С. Н. Г. роден на ******** г. в гр. Маджарово, българин, български гражданин, разведен, висше образование, не работи, живущ в гр. Хасково, ул. „********, неосъждан, с ЕГН: ********** е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан, за това, че на 12.06.2022 г. около 15:00 часа, в гр. София, на ул.“Христо Станишев“, публично нанесъл обида на С. А. Д., с оскърбителни изрази и думи: „Ти с акъла ли си?“, „Ти си малоумен моето момче“ и „Тъпак“ - престъпление по чл.

148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД е бил отхвърлен предявения от С.

А. Д. срещу С. Н. Г. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лв., ведно със законната лихва като недоказан и неоснователен.

На основание чл.190, ал.1 от НПК е бил осъден С. А. Д. да заплати на С.

Н. Г., направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди/ левa, както и на основание чл.190, ал. 2 от НПК да заплати 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Софийски районен съд.

Срещу постановената присъда, в срок е постъпила жалба от частния 1 тъжител и граждански ищец С. А. Д., с която е посочил, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на първоинстационния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подс.С. Н. Г. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и в условията на алтернативност да се отмени обжалваната присъда и да се върне делото за ново разглеждане на друг първоинстанционен състав.

Постъпило е и допълнение към въззивна жалба от С. Д., в което се сочи, че правните изводи на съда за обективна и субективна несъставомерност на поведението на С. Г. са неправилни и незаконосъобразни. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която подс. С. Н. Г. да бъде осъден, както и да се уважи изцяло предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди. Отново в условията на алтернативност се моли, да се отмени обжалваната присъда и да се върне делото за ново разглеждане на друг първоинстанционен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на съпоставка на доказателствата събрани в хода на процеса помежду им, както и поради бланкетен анализ на съставомерността на деянието от правна страна.

Сочи се, че мотивите на първоинстанционната присъда страдат от дефицит от гледна точка на анализна деятелност като показанията на свидетелите С.И., П.Г. и А.И. не са анализирани в пълнота. Смисъла на думите “малоумен“, „тъпак“ и „дебил“ е дефинирано съобразно българския тълковен речник.

Същите по своето съдържание са обидни, твърди ЧТ и ГИ като изводите на първата инстанция, че са употребени във въпросителна форма и са целели единствено той да премести лекия си автомобил са житейски нелогични предвид характера и броя им и съответно незаконосъобразни.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, след като извърши изискуемата проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, на свидетели, както и на вещи лица.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция ЧТ/ГИ С. Д. се явява лично, като се представлява от повереника адв.П.Ч.. Подсъдимият С. Г. редовно призован не се явява, като се представлява от защитника си адв.Г. В..

Повереникът на ЧТ/ГИ адв. П.Ч. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Излага обструкции във връзка с изложеното от предходната инстанция в частта установяваща фактическите положения по делото. Акцентира вниманието на съда върху факта, че показанията на свидетеля А.И. не са коментирани в мотивите, а останалите гласни доказателствени средства са обсъдени семпло и без нужната детайлизация.

Изтъква, че от мотивите е неясно защо съдът е кредитирал и трите приети експертизи в процеса. Според адв.Ч. това характеризира постановената присъда като постановена изцяло при липса на мотиви и това налага отмяната и връщането на делото на друг състав за ново разглеждане. Повереникът излага тезата, че при анализа на доказателствата първата инстанция безпредметно е коментирала субективния елемент на деянието, след като е 2 заключила, че същото е несъставомерно от обективна страна. Процесуалният представител поддържа становището, че инкриминираните изрази в тъжбата в същия вид са били използвани от подсъдимото лице и това е било с цел да обиди неговия доверител, като и не всички от тях са били във въпросителна форма. В заключение отправя искане, приетият за съвместно разглеждане граждански иск да бъде уважен изцяло, ако съдът признае за виновно подсъдимото лице.

Защитникът адв. В. моли съда да бъде потвърден първоинстанциония съдебен акт. Намира мотивите на първоинстанционния състав за телеграфни, но всеобхватни и законово издържани. Посочва, че според назначената допълнителна аудио-техническа експертиза е установено, че безспорно всички употребени изрази от Г. са във въпросителна форма и те не са обидни. Отправя искане до съда да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически изводи съгласно чл.316 от НПК:

Подсъдимият С. Н. Г. е роден на ******** г. в гр. Маджарово, обл.Хасково, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, не работи, с постоянен адрес в гр. Хасково, ул. „********, живущ в гр.София, ул.“********, неосъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелите П.И.Г. и С.П.И. /баща и син/ обитавали къща на ул.“******** в гр.София. В къща находяща се на ул.“******** живеел подсъдимият С. Г., като къщите на Г. и семейство Г. били една срещу друга на улицата. Между С. Г. и П.Г. съществувал дългогодишен конфликт свързан с паркирането на автомобили пред къщата на С. Г. от страна на сем.Г.. Г. бил в обтегнати отношения с членовете на семейството на П.Г., тъй като твърдял, че е закупил къщата, ведно с паркоместата пред нея и не позволявал да се спира от други коли. ЧТ/ГИ С. Д. бил познат на семейството на П.Г. и за датата 12.06.2022 г. се бил разбрал да помогне на С.И. да бъде обрана черешата в двора на семейство Г..

Подсъдимият Г. на 12.06.2022г. в 15:01 часа паркирал автомобила си на ул. „Христо Станишев“ от страната на №54 и слязъл от него, при което видял ЧТ/ГИ С. Д., да паркира управлявания от него лек автомобил „Лада Нива“ на улица „********, пред дома му. ЧТ/ГИ С. Д. слязъл от автомобила, при което подсъдимия С. Г., се приближил от задната страна на автомобила, при което запитал Д., защо паркира на това място и след като не получил отговор С. Г. продължил с думите: „Няма що да…/спираш до?/ Вас…Ей олигофрен, ти чуваш ли какво ти говоря?“,…Ти дебил ли си, малоумен ли си мой така?“, Посрит /направо си? /тъпак…“.С. Г. говорел бързо, с диалектен изговор и не довършвал или „преглъщал“ част от фразите. През това време свидетеля П.Г. бил в двора на къщата на ул.********, като работел в градината, а свидетеля 3

С.И. бил на балкона разположен на втория етаж от къщата с изглед към ул.“******** като чули казаните думи от страна на подс.С. Г.. ЧТ/ГИ С. Д. от своя страна не отговорил на подс. Г., а побързал да влезе в къщата на св. П.Г. и св. С.И., а подсъдимият С. Г. заобиколил от лявата страна автомобила паркиран от С. Д. и влезнал през вратата в дома си на ул.“********. След прибирането на подс.С. Г. в дома му по улица „Христо Станишев“ преминали две неустановени лица, а в 15.03ч. ЧТ/ГИ С. Д. излязъл от къщата на сем.Г. като се насочил пеша по ул.“Христо Станишев“, като се върнал в 15.16ч., качил се на автомобила и си тръгнал.

Изводите на първата инстанция и на настоящата сe основават на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: обясненията на подс.С. Г., показанията на св.С.И., св. П.Г. и св. А.И.; писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подс.С. Г., приложеното заверено копие от присъда по НЧХД№10319/22г. по опис на СРС, НО,16 състав; способи на доказване: заключението на вещото лице Е.Л. по видеотехническата експертиза, заключението на вещото лице Радослав М. по аудиотехническата експертиза, заключението на вещото лице Радослав М. по допълнителната аудио-техническа експертиза; веществено доказателство:1 бр.флаш памет М Меdia;

Обсъждайки доказателствената съвкупност въззивната инстанция ще посочи, че кредитира обясненията на подсъдимото лице касателно наличния конфликт касаещ паркирането между него и членовете на семейство Г.. За тези факти свидетелстват и П.Г. и С.И.. Настоящият състав намира за редно да се отбележи обстоятелството, че свидетелите по делото са в близки родствени отношения, такива от първа степен по права линия, което налага внимателен анализ на техните показания с останалите доказателства. Констатациите за роднинска връзка помежду им са залегнали и в установената фактология на първата инстанция, която в тази част се споделя от въззива и съдът не намира логика в обструкцията на повереника в тази връзка. Същевременно не се ползва с доверието на съда изявлението на подсъдимия, че стоящия в двора на къщата П.Г. е насочвал С. Д. точно къде да паркира. Подобни изводи не могат да се направят. Видео-техническата експертиза установява, че автомобила управляван от Д. е паркиран директно на ул.“********. От двете аудиотехнически експертизи се констатира, че Глас1: произнася фразата: „С., С.!“ и тя не е произнесена от подсъдимия или ЧТ/ГИ, но категоричен извод, че тя е отправена от св.П.Г. и е обективирала поведение по насочване на С. Д. къде да паркира не може да се стори. Подсъдимият твърди, че е попитал Д., защо продължава да е под влияние на П.Г.. В посочената дешифровка на записа от охранителната камера на аудио-техническа експертиза подобна фраза липсва и съдът не намира твърдението му за истинно. Подсъдимият сочи, че е попитал ЧТ/ГИ „Добре, ти нормален ли си?, „Можеш ли да говориш?, „Не можеш ли да говориш?“, както и „Ти дебил ли си?, „Тъпак ли си?“. Същевременно на 4 инцидента са присъствали свидетелите С.И. и П.Г., което налага съпоставка на обяснението му с техните показания. Според св.С.И., С. Г. е казал на С. Д., че не може да спира там като е употребил изразите: “Ей, момче не може да спираш тука. Малоумен ли си? Дебил, олигофрен…“ и го е нарекъл „тъпак“.

Показанията на св.П.Г. заключават, че С. Г. е казал на С. Д. „Ти малоумен ли си? Тъпак ли си? Дебил, олигофрен ли си? Нямаш право да спираш тука. Акъл имаш ли в главата?“, като е заявил че Г. е ръкомахал, но не е напсувал Д..

Инкриминираните думи и изрази в частната тъжба са „Ти с акъла ли си?“, „Ти си малоумен моето момче“ и „Тъпак“. Дешифровката на аудиотехническата експертиза установява, че записа от охранителната камера на 1бр.флаш памет М Меdia съдържа следното съдържание от звуци и изрази: приближаване на автомобил и откъслечни недешифрируеми фрази, междуметия или възгласи, последвани от разговор:

Глас 1:“ С., С.!“,

Недешифрируем възглас.

Глас 2: „Няма що да…./спираш до?/ вас…Ей олигофрен, ти чуваш ли какво ти говоря?, …Ти дебил ли си, малоумен ли си мой така ? Посрит /направо си/, тъпак…“, Следва отдалечаване на автомобил. След около 2 минути има неразбираем женски глас, след това околен шум, лаене на кучета и кудкудякане на кокошки.