Решение № 572 от 02.11.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Силистра, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101325 по описа за 2022 година

Ищецът Ж. К. Ж. с ЕГН **********, с. П. Л., обл. С., ул. П. № ... моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик по давностно владение на 1 / 2 идеална част от недвижим имот - 1456/1956/хиляда четиристотин петдесет и шест върху хиляда деветстотин петдесет и шест/ идеални части от дворно място находящо се в с. П. Л., обл. С..цялото с площ 1 956 кв.м., съставляващо имот с пл.62 /шестдесет и втори от кв. 11/единадесети/ по плана на селото, за който е отреден парцел 17 /седемнадесети/, целият с площ 2 060/ две хиляди и шестдесет/кв.м. с неуредени сметки по регулация за 40 кв.м, ведно с 3/4 / три четвърти/ идеални части от построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи: улица, парцел 26 /двадесет и шест/- пл.

№63, парцел 6/шест/-пл.41 и парцел 16/шестнадесети/ пл.61.

Твърди, че с наследодателя на ответниците са се намирали във фактическо съжителство за период, датиращ от повече от 30 години до смъртта му на 29. 06. 2022 г. Двамата владеели имота лично за себе си – тя от 2008 –ма година, след смъртта на родителите на наследодателя на ответниците, а той – от 1991 год., когато имотът бил прехвърлен именно от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане. Според твърденията на ищцата, владението по отношение на имота не било прекъсвано никога, независимо от обстоятелството, че с постановление за възлагане от 19. 11.

2003 год. на ДСИ при СРС имотът бил възложен на трето лице. Третото лице не влязло във владение на процесния имот, а впоследствие, след погасяване на задължението към него, прехвърлило имота отново на наследодателя на 1 ответниците. Ищцата считала себе си за пълноправен съсобственик, каквото и поведение демонстрирала. След смъртта на съжителствалото с нея лице, счита, че отношенията с ответниците в качеството им на наследници следва да бъдат уредени като бъде признато правото й на собственост по отношение на 1 / 2 ид. част от имота.

Ответникът Г. С. Д. ЕГН **********, гр. С., ул. Г. Т. № ..., чрез процесуални си представител адв. И. Р. – АК - С., със съдебен адрес: гр. С., ул. Хр. Б. № ..., офис № ... е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявената претенция. Оспорва осъществяваното фактическо съжителство, твърдяно от ищцата, като от своя страна твърди, че между нея и наследодателя на ответницата са съществували някакви отношения, но докато бащата на ответницата е живял трайно в процесния имот, ищцата е живяла в гр. С. и го е посещавала през почивните дни. Акцентира на факта, че имотът е бил обект на принудително изпълнение и до 2016 година не е бил собственост на наследодателя , още по – малко на ищцата, а оттогава до момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл давностния срок за придобиването му.

В срока за отговор ответницата Г. С. Д. ЕГН ********** е предявила и насрещна искова претенция, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцата, че тя е собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея в качеството й на единствен наследник на баща си С. Д. П. с ЕГН **********, б.ж. на с.П. Л., / предвид вписания отказ от наследство от брат /, както и да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да ѝ предаде владението върху имота.

В отговор на насрещната претенция ищцата заявява, че оспорва твърденията за наличие на право на собственост по отношение на целия имот и моли в тази част претенцията да бъде отхвърлена, като освен това навежда и твърдения за извършвани подобрения и заплащани разходи за имота.

ПРЕДЯВЕН е установителен иск за собственост искове по чл. 124, ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл. 108 от ЗС по насрещната претенция.

Няма спор между страните относно фактите, касаещи притежаваното от наследодателя на ответницата право на собственост по отношение на процесния имот, придобито въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.

Акт. № 81, том VII, н.д. № 2493 / 1991 год., сключен с неговите родители, относно възлагането на този имот на трето лице с постановление от 16. 09.

2002 год. от ДСИ при СРС. Страните не спорят и че с договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 176, том Х I,, рег. № 8777, нот. дело № 1335 / 2016 год. третото лице – Г. А. А. и съпругата му са продали на С. П. имота, като същевременно той никога не е бил в тяхно владение. Няма спор и относно факта, че ищцата и наследодателя на ответницата са съжителствали съвместно през период от 30 години.

Спорните факти се свеждат единствено до характера на съжителството 2 между С. П. и ищцата, както и действията на последната, свързани с процесния недвижим имот.

За установяване на тези факти по делото са разпитани шестима свидетели, чиито показания са разделени на две групи – ангажираните от страна на ищцата са категорични в твърденията си, касаещи обстоятелствата, че ищцата и С. П. са съжителствали съвместно като семейство от около 30 години, постоянно са били заедно, обитавали са имота в с. П. Л. постоянно от 2007 – 2008 година и са демонстрирали правата си на собственици по отношение на него. По отношение на ищцата и тримата са категорични, че макар и да е била трудово ангажирана в гр. С., се е прибирала в селото ежедневно и освен това е полагала грижи за имота като за свой.

Втората група свидетели – ангажирани от страна на ответницата твърдят, че ищцата е посещавала наследодателя на ответницата само през почивните дни, като през останалото време е живяла в гр. С.. Синът на С. П. – свидетелят Н. Д. дори твърди, че ищцата и баща му никога не са живели заедно и са поддържали някаква отворена връзка.

При преценка на свидетелските показания съдът дава вяра на първата група свидетели, като на първо място отчита родствената връзка на двама от тях с ответницата, преките наблюдения върху живота на съжителите за продължителен период от време и непротиворечивостта в показанията им.

Освен това, съдът отчита и конкретни твърдения в показанията на втората група свидетели, също сочещи на достоверност на показанията на свидетелите от първата група. Така свидетелят Господинов заявява, че не е знаел, че двамата нямат брак, както и че „тя типично като съпруга чисти вкъщи, работи, ангажира се с нужните неща“. Незевисимо, че твърди, че това се е случвало само в събота и неделя, впоследствие свидетелят заявява, че „С. като почина, Ж . остана там да живее“, т.е. свидетелят не е възприел настаняване на ищцата за постоянно тепърва, след смъртта на съжителя , а оставането в имота, в който е живяла и до момента. Показанията на този свидетел са противоречиви и по отношение на твърденията му кога и кой е превозвал ищцата от града до селото. Вторият свидетел – К. също е възприемал двамата като семейство, говори за тях в множествено число – „те си живееха“, „те си върнаха имота“ и също твърди, че „някой път със С.“ са се прибирали от работа, което противоречи на твърденията му за посещения на ищцата само в почивните дни.

Третият свидетел – Д. е син на С. и брат на ответницата. Неговите показания съдът приема като напълно тенденциозни, като отчита и заинтересоваността му от изхода на спора. Независимо, че се е отказал от наследството, останало от неговия баща, става ясно, че именно той осъществява действия по противопоставяне на спокойното упражняване правото на собственост на ищцата посредством самоуправни действия, които са приети за маловажен случай с постановление за прекратяване на наказателно производство от 15. 09. 2023 год. на РП –Силистра. Тъй като 3 свидетелят е действал от името и за сметка на ответницата като неин пълномощник, съдът преценява показанията му във връзка с явното демонстриране от страна на ищцата на собственическите й права и осъществяваното от нея открито владение. Въпреки че твърди, че ищцата и баща му никога не са живели заедно, Д. не отрича, че по – голяма част от покъщнината е собственост на Ж. Ж., която освен това е извършвала подобрения в имота, които свидетелят е предложил да заплати. Редно е да се отбележи и твърдението на свидетеля И., който в показанията си заявява, че е бил уговарян от свидетеля Д. да излъже относно упражняваното и демонстрирано владение от страна на ищцата.

По тези съображения съдът приема за установено обстоятелството, ще ищцата обстоятелствата, че ищцата е живяла в процесния имот от 2009 г. до предявяване на исковата молба непрекъснато, че е живяла в жилището заедно с наследодателя на ответницата до смъртта му и е продължила да живее в имота самостоятелно след този момент.

От представения по делото договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 176, том ХI,, рег. № 8777, нот. дело № 1335 / 2016 год. се установява, че С. Д. П. е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот.

От представените по делото удостоверение за наследници № 6255 / 20.

12. 2022 год., издадено от Община С. се установява, че С. Д. П. е починал на 29. 06. 2022 год. и е оставил наследници – двете си деца Н. С. Д. и Г. С. Д..

Тъй като синът му се е отказал от наследството видно от удостоверение изх.

№ 2309 / 26. 08. 2022 год. издадено от СсРС по г.гр.д. № 1244 / 2022 год., единствен наследник е ответницата.

Твърденията на ищцата за възникнало основание да придобие право на собственост по отношение на процесния имот се базират на осъществяването на владение по отношение на процесния имот за период, по – дълъг от 10 години - от 2008 година до предявяване на исковата молба, като ищцата твърди, че през този период от време е живяла непрекъснато и само в този имот, като го е считала за свой.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявяването на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка.

Правният интерес е винаги налице когато ответника оспорва правото на собственост, какъвто е и настоящия случай. От фактическа страна оспорването се обективира със заявяване на собственически права върху имота от ответницата, която се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 98, том 3, рег. № 6438, н. дело № 379 / 01. 09. 2022 год. по описа на тнотариус с рег. № 704 на НК. По настоящето дело е предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването на правото на собственост на ищцата към настоящия момент, което следва да се извърши по реда на пълното и главно доказване, т. е. да се 4 установят правопораждащите факти, обективиращи правото на собственост към момента. Ищцата се позовава на придобиване правото на собственост върху процесните имоти на основание давностно владение, продължило повече от десет години към датата на предявяване на исковата молба. При тези твърдения тя трябва да докаже, че е владяла имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период надхвърлящ 10 години.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. На такъв придобивен способ се е позовава ищцата придобивна давност, от съвместното съжителство на съпружески начала с наследодателя на ответника.

Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва правен акт с транслативен ефект.

Именно в тази връзка е редно да се коментира обстоятелството, че ищцата се позовава и на самостоятелно основание на осъществявано от нея владение. Съдът не споделя становището на ответницата досежно твърдението, че от придобиването на имота посредством договор за покупко – продажба, сключен между наследодателя и Г. А. А. до момента на предявяване на исковата претенция не е изтекъл необходимия 10- годишен срок. Това е така, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства относно липсата на прекъсване на владението в който и да било момент, независимо от прехвърленото право на собственост. Напротив – ищцата се позовава на осъществявано от нея явно владение и в периода, в който собственик на имота е било трето лице. Последното никога не е владяло имота и не се е противопоставило на владението, осъществявано от ищцата.