Решение № 4029 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4029 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20261100500490 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 17607/01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 64994/2023 г. на Софийски районен съд, 88 състав, съдът е признал за установено, че И. И. С., ЕГН **********, дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 275,84 лева, представляващи дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.08.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, аб. № 343769, сумата от 39,60 лева, представляващи мораторна лихва върху цената за топлинната енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2022 г., както и сумата от 30,46 лева, представляващи дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 48443/2022 г. на СРС, 88 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД за цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 275,84 лева до пълния предявен размер от 455,86 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за горницата над сумата от 39,60 лева до пълния предявен размер от 86,26 лева и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., както и иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 6,12 лева и за периода 01.10.2019 г. – 30.08.2022 г.

1

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил И. И. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 45 лева, представляващи разноски за производството по ч.гр.д. № 48443/2022 г. на СРС, 88 състав, както и сумата от 345 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ” ЕООД, ЕИК 121125435.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от И. И. С. чрез особения представител адв. К. К.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест и ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата е била собственик на процесния апартамент през исковия период. Твърди се, че за доказване на това обстоятелство съдът е допуснал груби нарушения на ГПК. Излагат се съображения, че всъщност по делото са представени доказателства за това, че ответницата не притежава правото на собственост. Поддържа се, че неправилно СРС приема, че собствеността се установява чрез косвени факти. Твърди се, че единственото безспорно нещо е, че на 09.11.2021 г. ответницата е продала процесния апартамент, но не се знае дали е била собственик на същия през исковия период. Твърди се, че с отговора на исковата молба е направено възражение, че в случая дялово разпределение е следвало да се извършва лично от „Техем Сървисис” ЕООД или чрез подизпълнителя ЕТ „Директ – Ц.Н.”. Твърди се, че договорът между „Топлофикация София” ЕАД, „Техем Сървисис” ЕООД и „Директ” ЕООД не обвързва етажните собственици от ул. „******** Заявява се, че поради това е оспорена облигационната връзка между третото лице помагач и етажната собственици.

Поддържа се, че по делото не е доказано правилното и законосъобразно отчитане на подаваната топлинна енергия. Твърди се, че трайна и константна практика е назначаването на счетоводна и техническа експертизи по този тип дела. Сочи се, че при липса на такива заключения искът е недоказан по размер. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика по този вид дела. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното основно решение е валидно и 2 допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Към исковата молба е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, том II, рег. № 4147, дело № 272/2021 г. на нотариус Ц.З., вписан в СВп – гр. София. От същия се установява, че на 09.11.2021 г. И. И. С. лично е продала притежавания от нея недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ж.к. „********. Подписът на И. И. С. в нотариалния акт не е оспорван в срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 193 ГПК.

В допълнение към горното по делото е представен Протокол от 08.10.2001 г. от общо събрание на етажните собственици от сграда на ул. „******** В списъка като един от етажните собственици се е подписала И. И. С.. Този подпис също не е оспорван по реда на чл. 193 ГПК.

Представено е по делото и извлечение от домовата книга към 24.08.1995 г., в което като собственик на ап. № 53 е посочена И. И. С.. Последната се е подписала в домовата книга, като подписът не е оспорван в срока за отговор на исковата молба.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че И. И. С. е била собственик на процесния ап. № 53, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, през исковия период. Претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за цената топлинната енергия обхваща периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., а правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено от ответницата И. И. С. на 09.11.2021 г., т.е. след крайната дата на исковия период.

От представените от третото лице помагач доказателства се установява, че процесната жилищна сграда е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период И. И. С. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, в което върховните съдии са разяснили, че облигационното отношение по покупко-продажба на топлинна енергия възниква съгласно чл. 150 ЗЕ между потребителя и топлопреносното предприятие при публично известни общи условия по силата на закона, без да е необходимо общите условия да бъдат изрично приемани от потребителя. Тоест искът за цена на доставената топлинна енергия е доказан по основание.

Не могат да се споделят доводите на въззивницата, че в случая третото лице помагач „Директ“ ЕООД не е било легитимирано да извършва дялово разпределение в процесната жилищна сграда. По делото е представено удостоверение от 29.09.2009 г. от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, от което е видно, че „Директ” ЕООД има право да извършва услуга за дялово разпределение за топлоснабдяване с уреди „Техем”. Представен е и Договор от 24.10.2001 г., сключен между „Техем Сървисис” ЕООД и етажните собственици от сграда на адрес в гр.

София, ул. „******** с който е уговорено, че „Техем Сървисис” ЕООД може да извършва отчета на уредите и чрез подизпълнител. Според въззивния съд посочването на ЕТ „Директ – Ц.Н.” не означава, че „Техем Сървисис” ЕООД не може да се използва и други свои подизпълнители, какъвто е „Директ” ЕООД. Последното обстоятелство се установява от представения към исковата молба Договор № 97/02.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София” ЕАД, „Техем Сървисис” ЕООД и „Директ” ЕООД, в който именно „Директ“ ЕООД е означено като 3 подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Възможността да се използва и друг подизпълнител следва да се приеме и поради това, че по данни от Търговския регистър няма вписан към днешна дата ЕТ „Директ – Ц.Н.”.

В първото открито съдебно заседание пред СРС особеният представител на И.

И. С. е заявил, че не оспорва, че в процесния имот е извършвано дялово разпределение. Съобразявайки изложеното по-горе, въззивният съд намира, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач „Директ“ ЕООД в качеството му на подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД.

По-нататък следва да се посочи, че по делото е представен от „Директ” ЕООД талон от 2021 г., от който е видно, че процесният апартамент е необитаем от 2016 г. и е налице пълен демонтаж на уредите в него. Представени са също индивидуални справки за исковия период, от които се установява, че за имота е начислявана само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Няма начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, нито топлинна енергия за отопление на имота. В първото открито съдебно заседание пред СРС особеният представител на И.

И. С. изрично е заявил, че горепосочените документи, представени от „Директ” ЕООД, следва да се приемат като доказателства по делото. Особеният представител не е оспорвал изчисленията на третото лице помагач за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, а е оспорил единствено правото на „Директ” ЕООД да извършва дяловото разпределение за процесната жилищна сграда. В отговора на исковата молба не са оспорени фактурите, представени от „Топлофикация София” ЕАД. Следователно липсва оспорване на размера на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за исковия период и поради това не е имало нужда да се назначава техническа енергия. Топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, се изчислява по формула въз основа на отопляемия обем на имота, като за това изчисление не следва да се извършва реален отчет на уредите в отопляемия имот, каквито в случая липсват. Предвид изложеното според въззивния съд размерът на дължимата топлинна енергия е установен от представените доказателства.

В случая не е имало нужда и за назначаване на счетоводна експертиза, доколкото не се твърди и не се доказва ответницата да е заплатила изцяло или отчасти претендираните по делото суми.

Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.

№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от И. И. С. уважителна част.