Решение № 994 от 12.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300501413 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 791 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. №11850/2021г. по описа на РС-Пловдив, е увеличен от 150 лева на 260 лева размера на месечната издръжка, която бащата Н. В. Г., ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете ИР. Н. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител СВ. К. К., ЕГН **********, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.07.2021г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за увеличаване на размера на дължимата от бащата на малолетното дете издръжка за разликата над уважения размер от 260 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.

От съдебното решение недоволен е останал ответникът Н. В. Г., ЕГН **********, които в подадената въззивната жалба е изложил доводи за неправилност в частта му, с която исковата претенция по чл.150 от СК е уважена и е увеличен размера на престираната от него месечна издръжка за разликата над 180 лв. Твърди се в жалбата,че така определената от съда месечна издръжка е прекомерна за задоволяване на нуждите на детето и не е съобразена с неговите възможности да заплаща по-висока такава, както и с представените по делото доказателства.Поддържа се от жалбоподателя,че при определяне на размера на издръжката съдът не е отчел обстоятелството, че детето не се нуждае от повече средства за издръжка, тъй като не посещава частни уроци и не спортува. Първоинстанционният съд не е отчел и 1 задължението му към банкова институция за погасяване на кредит , заплащането на месечен наем за жилището, в което живее със своята приятелка, липсата на имущество и ниския размер на получавано трудово възнаграждение.От районния съд не са отчетени и обстоятелствата, че въпреки ниския доход и финансовите си затруднения, бащата редовно изплаща определената от съда издръжка, когато има възможност купува подаръци на дъщеря си , празнува рождения й ден и организира парти по този случай, почиват заедно на море и я води на културни мероприятия. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е увеличен размера на дължимата издръжка на детето за разликата над 180 лева месечно, ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , насрещната страна чрез пълномощника адв.К.Г.-Г. в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е депозирани в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на въззивното производство, е иск с правна квалификация чл.150,ал.1 от СК,за увеличаване от 150 лева на 300 лева на размера на месечната издръжка, която бащата Н. В. Г., ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете ИР. Н. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител СВ.

К. К. , ЕГН **********.

Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страна, така и настъпили такива след постановяване на предходното решение, свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на културните, образователни и битовите потребности, които майката не е в състояние да задоволи. Акцентът е и върху влошено здравословно състояние на детето и необходимост от допълнителни средства за ортодонтско лечение и плоскостъпие.

Ответникът оспорва исковата претенция с възраженията инвокирани и във въззивната жалба за задължения към банкова институция за погасяване на кредит, липсата на имущество и ниския размер на получавано трудово възнаграждение,че освен определения от съда размер на издръжката бащата купува подаръци на дъщеря си , празнува рождения й ден и организира парти по този случай, почиват заедно на море и я води на културни мероприятия.

Безспорно се явява по делото, че към момента на подаване на исковата молба за малолетното дете И. Г.,род. на 17.04.2012г. е била определена месечна издръжка в размер на 150 лева по предходно съдебно решение в сила от 19.05.2016 г. по гр.д.№ 16957/ 2015 г. на ПРС, както и обстоятелството, че от постановяването му до предявяване на иска по чл.150 от СК са изминали 5 години.Към датата на подаване на процесната искова молба-16.07.2021г.

2 детето е вече на 9 г., ученичка в ОУ“***“, град Пловдив. Установено се явява по делото във връзка с представена медицинска документация, че с Медицински протокол на ЛКК от 20.04.2021г. при ДКЦ VII Пловдив , е констатирано, че детето е с деформация на двете ходила, което налага носенето на индивидуално изработени ортопедични обувки, като видно от проформа Фактура № 27033/07.05.2021г. майката е закупила такива на стойност

380 лева.Съгласно представения амбулаторен лист

№3080/16.07.2021г. детето е с неясно виждане след проведен профилактичен преглед и е насочено за консултативен преглед с офталмолог.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка И. К., баба на детето по майчина линия, се установява, че поради необходимост от ортодонско лечение на зъбите на детето майката заплатила 400 лева за поставяне на апаратче на горната челюст.Детето страда от плоскостъпие , което наложило да бъдат поръчани индивидуални обувки.При проведен медициски преглед било констатирано също,че детето има проблем със зрението и от майката били закупени очила, като бащата не участвал в покриването на тези разходи.Според свидетелката разходите по отглеждането на детето са увеличени значително, като само обядът му в училище струва около 20 лв. на седмица.

От приетите по делото справки относно доходите на родителите, е документално установено,че майката работи в „ТЕТА“ЕООД, при месечен доход в размер от 650 лева , а бащата работи в „Марвелис“ЕООД при месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1006 лева.

И двамата родители живеят под наем с новите си партньори.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил,че за издръжката на детето са необходими 500 лева месечно , която сума следва да осигури покриване на базисните потребности от храна, облекло, добри жилищни условия, образование и лечение. Посочил е , че от тази сума бащата следва да заплаща 260 лева , а останалата част следва да допълва майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, поради което е увеличил размера на издръжката определен с предходното решение от 150 лева на 260 лева месечно.

Въззивният съд възприема фактическите и правни изводи на районния съд като правилни и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК във връзка с доводите, формулирани във въззивната жалба, спорни остават от страните размера на дължимата от бащата издръжка , както и обстоятелството дали този размер следва да бъде съобразен със задълженията на родителите към кредитни институции, както и грижите полагани от бащата за детето и даваните от него средства за покриване на допълнителните му нужди.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд , за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.

150 СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент издръжка.

Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла 3 на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.

В конкретния случай о т момента на определяне на издръжка на детето със съдебно решение от 19.05.2016 г. по гр.д.№ 16957/ 2015 г. на ПРС до датата на подаване на исковата молба , е изминал период от 5 години, през който социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 150 лева месечно.От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, в сила от 01.10.2009 г., минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 710 лв. определена с ПМС № 37/24.03.2022 г., поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 177,50 лв.

В конкретния случай детето е на 9 години, ученичка в 3 клас. По делото е категорично установено влошеното здравословно състояние на детето, като съдът приема, че за лечението му и подобряване на здравословния му статус, се нуждае от периодично медицинско проследяване и адекватно лечение, специален двигателен и адекватен хранителен режим .Горното обосновава извод, че са налице изключителни нужди на детето, налагащи присъждане на издръжка над обичайната за възрастта му.

Така с оглед интересите на детето,неговата възраст, необходимост от конкретни грижи, съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими 500 лева, от която сума бащата следва да заплаща по 260 лева , а останалата сума следва да допълва майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по

4 отношение на детето са предоставени на майката, както и че двамата родители са трудоспособни, нямат алиментни задължения спрямо други лица и бащата реализира значително по- високи доходи.Обстоятелствата, на които акцентира бащата на детето,че има финансови задължения към други институции, са ирелевантни за настоящия правен спор и за задължението му за издръжка на детето, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. Затова вноските за погасяване на кредит от ответника, не следва да се вземат предвид при преценката за податните му възможности за даване на издръжка.

Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други задължения,обременяващи материалното положение на дължащия издръжка.