Решение № 102 от 21.05.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Първомай, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100774 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Д. Г. И. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД при условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване, че клаузата от Договор за кредит № ********* от 08.11.2024г. за заплащане на такса за разглеждане е нищожна.

Ищецът Д. Г. И. твърди, че е страна по Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г., сключен с ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на който следвало да върне сума в общ размер от 3158,78 лв., от които 2500 лв. главница по кредита, 49,95 лв. лихва и такса за разглеждане в размер на 608,87 лв. при ГПР от 35,97 % и ГЛП от 2,52%. Съгласно договора следвало да заплати таксата за разглеждане в размер на 608,87 лв. Счита обаче тази клауза за нищожна, тъй като противоречала на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и водела до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди още, че със заплащането на таксата за разглеждане се накърнявали добрите нрави, доколкото с нея се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации, като таксата представлявала неоснователно обогатяване за заемодателя под формата на допълнително възнаграждение. Навежда доводи за неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП и на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който признава предявените искове, 1 представя Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г, сключен с ищеца, както и Приложение №1 към Договор за кредит №********* от 08.11.2024 г./Погасителен план.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е право, с което страната може да се разпорежда. Също така, исковата претенция не е брачна, нито по гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.

По тези съображения и въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.

2 ГПК. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за установяване нищожността на клаузата за заплащане на такса за разглеждане по Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г. следва да бъде уважен. В тази връзка, тъй като никоя клауза не може да бъде нищожна на повече от едно основание, съдът не дължи произнасяне по другите наведени от ищеца доводи за недействителност на тази уговорка.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съобразно уважената част от иска.

В настоящото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лв.

(25,56 евро), като му е оказана безплатна правна помощ. Според разпоредбата на чл.

38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При определяне на разноските за адвокат следва да се спазват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, а именно: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази актуална редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а може да ги ползва единствено като ориентир.

Ето защо, като взе предвид цената на иска, признанието на ответника, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има трайна съдебна практика, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв. М. не е присъствал и в хода на което са приети единствено представените писмени доказателства, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 144 евро, ведно с начислен ДДС. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и 2 съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (така Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т. о.). В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Напротив, с начисляването на съответната такса за разглеждане в договора за потребителски кредит и с включването й в погасителния план, въпреки знанието, че е нищожна, предвид константната практика на съдилищата, ответникът несъмнено е станал причина за иницииране на настоящото производство, възползвайки се от положението си на по-силната икономически страна в оборота. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.

М. сумата от 144 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, предявен от Д. Г. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Първомай, ул. „Иван Вазов“ № 12, срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, че клаузата от сключения между страните Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г. за заплащане на такса за разглеждане е нищожна.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на Д. Г. И., ЕГН:

**********, адрес: ********************, сумата от 25,56 евро, представляваща сторени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 144 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СТ/ЕД

Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Първомай, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100774 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Д. Г. И. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД при условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване, че клаузата от Договор за кредит № ********* от 08.11.2024г. за заплащане на такса за разглеждане е нищожна.

Ищецът Д. Г. И. твърди, че е страна по Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г., сключен с ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на който следвало да върне сума в общ размер от 3158,78 лв., от които 2500 лв. главница по кредита, 49,95 лв. лихва и такса за разглеждане в размер на 608,87 лв. при ГПР от 35,97 % и ГЛП от 2,52%. Съгласно договора следвало да заплати таксата за разглеждане в размер на 608,87 лв. Счита обаче тази клауза за нищожна, тъй като противоречала на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и водела до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди още, че със заплащането на таксата за разглеждане се накърнявали добрите нрави, доколкото с нея се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации, като таксата представлявала неоснователно обогатяване за заемодателя под формата на допълнително възнаграждение. Навежда доводи за неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП и на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който признава предявените искове, 1 представя Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г, сключен с ищеца, както и Приложение №1 към Договор за кредит №********* от 08.11.2024 г./Погасителен план.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е право, с което страната може да се разпорежда. Също така, исковата претенция не е брачна, нито по гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.

По тези съображения и въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.

2 ГПК. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за установяване нищожността на клаузата за заплащане на такса за разглеждане по Договор за кредит № ********* от 08.11.2024 г. следва да бъде уважен. В тази връзка, тъй като никоя клауза не може да бъде нищожна на повече от едно основание, съдът не дължи произнасяне по другите наведени от ищеца доводи за недействителност на тази уговорка.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съобразно уважената част от иска.

Разпечатката съдържа 47 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40141c29-6104-4bde-ba0c-b89b10a7a95d