Решение № 20 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200551 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на частния обвинител и граждански ищец С. С. и на адвокат Г. М. – защитник на подсъдимата Р. С., против решение № 3 от 17.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 46/2024 г. по описа на Военноапелативния съд.

С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т . 3 от НПК. В жалбата се изразява недоволство от въззивното решение в частта за размера на определеното на подсъдимата наказание и за размера на уважената част на гражданския иск за причинените на пострадалия неимуществени вреди от престъплението. Според жалбоподателя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от въззивния съд, е несправедлив и не се основава на пълно и всестранно обсъждане на всички относими обстоятелства по делото: воденото срещу него наказателно производство за набеждаване е довело до продължителни и значителни неблагоприятни последици – накърняване на доброто му име и авторитет сред юридическата общност в съдебните райони на /населено място/ и /населено място/, засягане на правото му на личен, семеен живот и достойнство, правото на социална и професионална реализация, непрестанен стрес и дискомфорт, загуба на доверие и добро отношение от страна на близки и роднини, здравословни проблеми; неправилната оценка на размера на причинените неимуществени 1 вреди е довело и до неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД от Военно-апелативния съд. В жалбата се сочи, че въззивният съд не е оценил законосъобразно показанията на свидетелите Д. С. и М. С., което е довело до необоснован извод на съда за размера на причинените от престъплението вреди. Частният обвинител оспорва и размера на определеното на подсъдимата наказание, като излага съображения за явната му несправедливост – въззивният съд не е съобразил високата степен на образованост и упоритостта, с която подсъдимата преследвала целта си да набеди пострадалия в извършване на документни престъпления, в качеството му на неин повереник, а това завишавало обществената опасност на деянието и на дееца.

В жалбата на защитника се излагат възражения за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че по време на разпоредителното заседание в нарушение на закона на подсъдимата е бил назначен резервен защитник, а заседанието е било проведено в отсъствие на упълномощения защитник; че решението на въззивната инстанция не дава отговор на възраженията на защитата; че въззивният съд не е дал отговор на възражението на защитата за противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда относно мястото на извършване на деянието – на територията на РП Сливен или на РП Нова Загора; че въззивният съд в противоречие с доказателствата и конкретно със заключението на допълнителната графическа експертиза е приел, че жълтият екземпляр от договора за правна помощ, серия № /номер/ не е бил в кочана при попълване на сумата от 350 лв от предходния договор; че въззивният съд не е дал отговор на възражението на защитата за това кой от трите екземпляра на спорния договор приема за истински и с вярно съдържание; че липсва отговор на възражението за неяснота на обвинението и мотивите на присъдата за твърдението на подсъдимата в коя част договора за правна помощ е бил преправен; че въззивният съд е възприел за достоверни показанията на пострадалия свидетел в противоречие с останалите доказателства по делото; че мотивите на въззивния съд относно субективната страна на престъплението са неубедителни и не отговарят на възраженията на защитата за субективната увереност на подсъдимата, че тя е заплатила 350 лв на пострадалия, за което притежава копие от договора за правна помощ със съответно на тази увереност съдържание. Защитата навежда доводи за нарушение на материалния закон, доколкото по делото не били установени прекият умисъл и целта на подсъдимата, които били съставомерни елементи на престъплението по чл. 286 НК. По отношение на гражданския иск защитникът излага съображения за погасяването му по давност, доколкото към датата на приемането му за разглеждане от Военния съд е изтекъл 5-годишния давностен срок.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата; алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 НК и за отхвърляне на гражданския иск и за прекратяване на производството в тази част.

2

В съдебното заседание на касационния съд е прието допълнение към касационната жалба на защитника. В допълнението към жалбата се развиват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, което не е било отстранено при въззивната проверка на присъдата.

Защитата сочи, че съдилищата по фактите са се произнесли по фактическо обвинение относно датата на деянието, което е било недопустимо изменено при повторното внасяне на обвинителния акт при второто първоинстанционно разглеждане на делото; че изменение на обвинението относно датата на деянието е било възможно само при първото първоинстанционно разглеждане на делото, но не и в хода на повторното му гледане след внасяне на нов обвинителен акт; че при първото разглеждане на делото нито в протеста на прокурора, нито в жалбата на частния обвинител е имало възражения относно датата на деянието; че в нарушение на процесуалния закон е било прието за разглеждане от първоинстанционния съд ново обвинение с дата на извършване на деянието 31.07.2018 г., което се е отразило на законосъобразността на постановената присъда и на въззивното решение, с което е потвърдена.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния обвинител и граждански ищец адвокат С. изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимата, за основателност на жалбата на частния обвинител и за увеличаване на наказанието на подсъдимата на една година и шест месеца, тъй като този размер на наказанието съответства на завишената обществена опасност на дееца; за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер.

Частният обвинител и граждански ищец в лична защита се придържа към заявеното от повереника; излага допълнителни аргументи в подкрепа на основателността на жалбата в частта за размера на предявената гражданска претенция за обезщетение на претърпените неимуществени вреди; отправя искане за увеличаване на размера на наложеното наказание и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимата адвокат М. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решения жалба, като поддържа изложените в нея доводи и отправените искания, съответно пледира за оставяне без уважение на жалбата, депозирана от частния обвинител и граждански ищец. Според защитника обвинението, по което са се произнесли съдилищата по фактите е „недопустимо“, тъй като след отмяната на първото въззивно решение и връщане на делото на досъдебното производство, прокурорът е внесъл обвинителен акт за изцяло ново обвинение. Защитникът излага доводи за това, че подсъдимата не е личност с висока обществена опасност; че наказателното производство е продължило повече от седем години, а процесуалното поведение на подсъдимата е било изрядно; че действията на подсъдимата са проява на нейния стремеж да търси истината, а не да клевети пострадалия; че на основата на притежавания от нея екземпляр от договор за правна помощ тя е имала субективната увереност, че е платила на пострадалия цялата дължима сума за оказаната от него правна помощ.

Защитата отправя искане за оправдаване на подсъдимата по възведеното й 3 обвинение, алтернативно за приложение на чл. 9 от НК, поради малозначителност на деянието.

В съдебно заседание на касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на защитника и на частния обвинител и граждански ищец и отправя искане за оставяне на решението в сила. Според прокурора при определяне на справедливото обезщетение въззивната инстанция е взела предвид всички установени по делото факти, а въпросът за гражданското обезщетение е осмислен в максималната възможна дълбочина; при определяне на наказанието изчерпателно са констатирани и анализирани обстоятелствата, влияещи върху размера на санкцията; въззивният съд е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения, поради което претенцията на защитника е неоснователна.

Подсъдимата Р. С. в лична защита и в последната си дума пред ВКС заявява, че не е виновна по обвинението, за което е обвинена и моли да бъде оправдана.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационните жалби на защитника на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2, т. 3 и т. 4 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби на защитника на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец, са неоснователни.

С присъда № 3 от 14.05.2020 г. по н.о.х.д. № 2/2020 г. Сливенският военен съд е признал подсъдимата Р. Н. С. за виновна в това, че на 26.07.2018 г. в /населено място/, с жалба № 2452/31.07.2018 г., по описа на РП – Сливен, препратена на 2.08.2018 г. по компетентност на РП – Нова Загора, заведена с № 1193/3.08.2018 г. по описа на РП – Нова Загора, пред надлежен орган на властта – прокурор от РП – Нова Загора, набедила адвокат С. И. С. от АК – /населено място/ в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, за това, че е съставил неистински частен документ - договор за правна помощ и съдействие сер. С /номер/ от 26.12.2017 г., сключен между него и старши сержант С., както и че преправил съдържанието на същия документ и го употребил за да докаже съществуването на свое право на парично вземане, като го представил като доказателство по ч.гр.д. № 1112 от 2018 г. по описа на РС – Нова Загора, като знаела, че е невинен, поради което и на основание чл.

286, ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК й наложил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание 4 чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред личния състав на военно формирование 36150 – Стара Загора, където служи подсъдимата.

С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, общо в размер на 203.28 лева, включително и 1000 лева разноски, направени от частния обвинител, като съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

По жалба на защитника на подсъдимата пред Военно-апелативния съд е образувано в.н.о.х.д № 16/2020 г., приключило с присъда № 1а от 19.01.2021 г., с което на основание 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо това признал подсъдимата С. за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл.

286, ал. 1 НК; разноските по делото са останали за сметка на държавата, а веществените доказателства – да се върнат на съответните правоимащи лица.

По касационен протест на прокурор от ВАпП и касационна жалба на частния обвинител С. С. пред ВКС било образувано н.д. № 475/2021 г., приключило с решение № 60 154/20.10.2021 г., с което на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 НПК присъдата на въззивния съд № 1а/19.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 16/2020 г. била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.