Решение № 5333 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5333 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110143372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК. "ЛИ" АД против ДЗ* -ОЗ“ ЕАД, с която са предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 500 лева, частичен иск от сума в общ размер на 2936.03 лева, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска – 13.08.2025 г. до окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по щета № *********

В открито съдебно заседание от 24.02.2026 г. е допуснато изменение в размера на предявения иск на основание чл.214 ГПК за сумата от 1299 лева, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по щета № *********

Ищецът ЗК. "ЛИ" АД твърди, че на 13.02.2023 г. около 15.40 часа в гр. С, при излизане от подземен паркинг на ул. Б № 2, лек автомобил марка „О”, модел „М" с рег. № ********** реализира ПТП с материални щети с движещият се по ул. Б лек автомобил марка „А", модел „**" с рег. № ********. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на лек автомобил марка „А", модел „**" с рег. № ********., за който към момента на процесното ПТП имал сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5 964.19 лв. Към ответника била предявена претенция в посочения размер, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сумата от 5979.19 лева. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума. Поради 1 това ищецът претендира заплащане на обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно застрахователят на гражданската му отговорност), която е в размер на 500.00 лв., частична претенция от иск в пълен размер от 2 936,03 лева/след извършено прихващане до сумата от 3043.16 лева/, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 13.08.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ДЗ*-ОЗ" ЕАД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината, както и че гражданската отговорност на водач на лек автомобил марка „О”, модел „М" с рег. № ********** е застрахована при него. Оспорва иска по размер. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на делинквента.

2

По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „О”, модел „М" с рег. № ********** е била застрахована при ответника, както и извършено прихващане до размер на 3043.16 по процесната щета, както и че на 13.02.2023г. около 15.40 часа в гр. С, при излизане от подземен паркинг на ул. Б № 2, лек автомобил марка „О”, модел „М" с рег. № ********** реализира ПТП с материални щети с движещият се по ул. Б лек автомобил марка „А", модел „**" с рег. № ********, и настъпилото ПТП, е причинено по вина на водача на лек автомобил марка „О”, модел „М" с рег. № **********.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № *********при ищеца, приключила с частично възстановяване на сумата от ответника. Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.

Приетият за безспорен механизъм на настъпване на ПТП съответства на Протокола за ПТП от 13.02.2023 г. посочените като настъпили щети по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на причиняване – на данните от приетите по делото описзаключение, както и от приложения снимков материал.

Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че от ЗК „Л.И." АД е извършен оглед и съставен опис (лист №9 от делото) на увредените детайли по щета № ********* 2. В описа са отразени видът и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил. Вещото лице е възприело вида и степените на описаните вреди от застрахователя в горецитираната щета за процесното МПС. 4. Към датата на застрахователното събитие 13.02.2023 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 9 години и 1 ден от датата на първоначална регистрация - 12.02.2014 г. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „А **", с рег. №*************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4665,19 лв.

Правният спор между страните по делото, се концентрира върху това какъв е размерът на регресното вземане, което ищецът има към ответника.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 3

652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 4665,19 лв. и с оглед извършено прихващане до сумата от 3043.16 лева, искът подлежи на уважаване в цялост за сумата от 1299 лв. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро и платен депозит за изготвяне на експертиза в размер на общо 102.30 евро или общо сумата от 227.86 евро. Възражението за прекомерност, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено на минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗ*-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С, бул. "В" No ***, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на 4 управление гр.С, бул.С.Ш. № ***, на основание чл.411 КЗ, сумата от 1299 лева/664.17 евро, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 13.08.2025 г. до окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение щета № *********и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 227.86 евро разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5