Решение № 3536 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3536 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100108335 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове от „Ю.Б.“ АД за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 46196/2021г. на СРС, 50 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) срещу С. С. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 75000.00 лева - главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 60082/30.08.2017г., сключен с кредитополучателя „О.“ АД, ЕИК ****, по който солидарно задължено лице е била дъщеря й Д.С.К. (починала), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК – 05.08.2021г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ срещу С. С. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 3176.25 лева – договорна лихва, начислена за периода 05.01.2021г. - 23.07.2021г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу С. С. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 373.54 лева – мораторна неустойка за периода 29.07.2021г. – 03.08.2021г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД срещу С. С. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 372.63 лева такси 1 по договора, както и на вземане в размер на 243.00 лева разноски по него; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ срещу С. Р. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 75000.00 лева главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 60082/30.08.2017г., сключен с кредитополучателя „О.“ АД, ЕИК ****, по който солидарно задължено лице е била дъщеря му Д.С.К. (починала), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК – 05.08.2021г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ срещу С. Р. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 3176.25 лева – договорна лихва, начислена за периода 05.01.2021г. - 23.07.2021г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД срещу С. Р. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 373.54 лева – мораторна неустойка за периода 29.07.2021г. – 03.08.2021г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД срещу С. Р. К. за установяване съществуване на вземане в размер на 372.63 лева такси по договора, както и на вземане в размер на 243.00 лева разноски по него.

Ищецът твърди, че по силата на сключен на 30.08.2017г. договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя „О.“ АД сума в размер на 150000.00 лева за срок от 48 месеца срещу насрещното задължение на кредитополучателя да издължи сумата, ведно с договорената възнаградителна лихва, неустойка (наказателна лихва) в случай на просрочие, такси по обслужване на кредита и разноски. Пояснява, че солидарно задължено лице за вземанията по договора била Д.С.К., която починала, поради което задължени лица за вземанията на банката се явявали нейните родители – ответници по делото, до размера на наследствения дял – до ½ част. Поддържат, че поради необслужване на договора, с краен падеж 01.09.2021г., на 23.07.2021г. банката кредитор е обявила предсрочна изискуемост на кредита, като уведомлението за това било получено както от дружеството кредитополучател на вписания в ТР адрес, така и от ответниците. Твърди, че на 05.08.2021г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, като такава била издадена, както и изпълнителен лист, но в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от ответниците, поради което на ищеца били дадени указанията по чл.415 ГПК, обосновали правния му интерес от предявяване на установителните искове. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковата претенция с твърдение, че са приели наследството на дъщеря си по опис, с което са ограничили отговорността си за нейните задължения до размера на полученото наследство, и понастоящем същото е изчерпано, поради което исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Претендират разноски.

2

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Видно от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 60082/30.08.2017г., „Ю.Б.“ АД се е задължила да предостави кредит на „О.“ АД, ЕИК ****, под формата на кредитна линия, за сумата от 150000.00 лева, за срок от 4 години или до 01.09.2021г. – чл.1, ал.1 и ал.2 от договора вр. Приложение № 1/01.09.2017г. към него. Задължение на кредитополучателя било да обслужва редовно кредита, като заплаща дължимата лихва, определена на базата на 6М СОФИБОР и надбавка от 5.637 процентни пункта, но не по-малко от 5 %, както и да погасява таксите за обслужване. Страните са постигнали съгласие, че при просрочие се дължи мораторна неустойка, съизмеряваща се с договорената лихва, завишена с 10 пункта.

Договорено било, че в случай на неизпълнение на договорно задължение и конкретно при невнасяне в срок на дължимите суми, банката имала право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем – чл.24, ал.1, б. „д“ и чл.25, б. „в“ от договора. Солидарно задължено лице по договора била Д.С.К..

Установява се от два броя покани до кредитополучателя и до съдлъжника, че същите не са били надлежно връчени на адресатите, поради това, че Д.С.К., управител на „О.“ АД, била починала. Обстоятелството се потвърждава от прието удостоверение за наследници, видно от което съдлъжникът е починал на 18.05.2020г., а негови законни наследници се явявали родителите й – С. С. К. и С. Р. К..

Приложена е покана от кредитора до „О.“ АД, с която банката уведомявала кредитополучателя за просрочия в плащането и обявявала предсрочна изискуемост на кредита. Поканата била връчена на 26.04.2021г. по реда на чл.50 ГПК. Представени са и два броя покани със същия текст с адресати наследниците на съдлъжника, получени от тях на 23.07.2021г.

Видно от прието извлечение от счетоводните книги на банката именно на дата 23.07.2021г. е била отразена настъпилата по договора предсрочна изискуемост на задълженията по него, като непогасени били следните суми по пера: 150000.00 лева главница, 6352.50 лева – договорна лихва за периода 05.01.2021г. – 23.07.2021г., 747.08 лева – мораторна неустойка за периода 29.07.2021г. – 03.08.2021г., 745.26 лева – непогасени такси за периода 01.12.2020г. – 03.08.2021г. и 486.00 лева разноски за периода 30.07.2021г. – 03.08.2021г.

На 05.08.2021г. банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК пред СРС, по което е било образувано ч.гр.д.№ 46196/2021г., с което е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за просрочените задължения, като за длъжници били посочени „О.“ АД, С. С. К. и С. Р. К.. Сумите се търсели при условията на пасивна солидарност. На 10.09.2021г. е била издадена заповед и изпълнителен лист за непогасените задължения срещу кредитополучателя и наследниците на съдлъжника, 3 като всички те били посочени като солидарно задължени за целия дълг.

Въз основа на заповедта било образувано изп.д.№ 6280/2021г. на ЧСИ Н.М.

Заповедта, документът по чл.417 ГПК и поканата за доброволно изпълнение била връчена на ответниците на 02.11.2021г. и на 24.11.2021г. същите депозирали възражение по чл.414 ГПК. Поканата за доброволно изпълнение, извлечението от счетоводните книги на банката кредитор и заповедта били връчени на „О.“ АД чрез залепване на уведомление по чл.50 ГПК на 19.11.2021г.

С разпореждане от 23.06.2022г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл.415 ГПК за предявяване на установителни искове по чл.422 ГПК срещу възразилите длъжници С. С. К. и С. Р. К.. Поради липса на постъпило възражение, заповедта срещу кредитополучателя търговско дружество е влязла в сила.

В срока по чл.415 ГПК „Ю.Б.“ АД е депозирала искова молба за вземанията по заповедта срещу С. С. К. и С. Р. К., като е уточнила, че претендира от всеки от ответниците по ½ част от вземанията по пера, до която част всеки от тях отговаря според наследствения си дял, като всеки ответник дължи частта си солидарно с „О.“ АД.

Приложени са фактури за извършени разходи по изпълнение на договора от страна на ищеца – за изпращане на поканите за плащане и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

Прието е решение № 5412/03.07.2020г.по гр.д.№ 1040/2020г. и решение № 909671/14.12.2020г. по гр.д.№ 2221/2020г., и двете на РС – Благоевград, видно от които ответниците по делото за приели наследството на починалата си дъщеря по опис, като описът от наследството включвало два апартамента в гр.София (апартамент 3.2 и апартамент 3.6, находящи се на ул. „****), девет банкови сметки в четири банки (ПИБ АД, Банка ДСК АД, Уникредит Булбанк АД и ЦКБ АД), 13709 броя поименни акции от „О.“ АД, ЕИК ****, представляващи 96 % от капитала на дружеството, 5 дружествени дяла в „АЩА“ ООД, ЕИК ****, представляващи 50 % от капитала на дружеството, 4 дружествени дяла от капитала на „Г.П.“ ООД, ЕИК ****, равняващи се на 50 % от капитала на дружеството, допълнително пенсионно осигуряване в ПОК „ДСК Родина“ и застраховка „Живот“ в „Г.з.“ ЕАД.

Прието е решение № 906946/26.08.2020г. по гр.д.№ 1293/2020г. на РС – Благоевград, с което, на основание чл.65, ал.1 от Закона за наследството (ЗН), съдът е дал разрешение на С. С. К. и С. Р. К. да се разпоредят с жилищата в гр.София, като със сумите бъдат погасени задължения на дъщеря им към две физически лица, легитимирали се пред наследниците й като кредитори.

Представен е нотариален акт № 178, том I, рег.№ 4462, дело № 173/02.09.2020г. на зам-нотариус Б.П., по силата на който ответниците са прехвърлили на Г.В.К. ап.3.2, находящ се в гр.София, ул. „****, собствеността на жилището вместо изпълнение на 4 парично задължение на дъщеря им.

Представен е нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4463, дело № 174/02.09.2020г. на зам-нотариус Б.П., по силата на който ответниците са прехвърлили на Е.М.М. ап.3.6, находящ се в гр.София, ул. „****, собствеността на обекта вместо изпълнение на парично задължение на дъщеря им.

Приложени са доказателства, че към датата на приключване на съдебното дирене откритите от наследодателя банкови сметки са били закрити; че договор за застраховка с „Г.з.“ ЕАД е бил прекратен на 19.12.2008г.; че по договор за застраховка „Живот“, сключен със „Сюжелайф България“ с правоприемник „Г.з.“ ЕАД, е била предявена претенция от „Банка ДСК“ АД, която е била уважена, тъй като договорът бил сключен за риска смърт и обезпечавал задължения по кредитно правоотношение с „Експрес банк“ АД, с правоприемник „Банка ДСК“ АД. Удостоверено е, че други застрахователни суми не са били плащани на бенефициери, вън от посочения такъв – „Банка ДСК“ АД.

Представено е удостоверение от ЧСИ Н.М, видно от което е била насрочена дата за извършване на опис, изземване и оценка на 13709 броя поименни акции от капитала на „О.“ АД, което действие не се е осъществило, поради неустановено местонахождение на акциите.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на приложените документи и справка в банката кредитор, е дало заключение, че отпуснатата сума е била усвоена от „О.“ АД, че непогасените по процесния договор задължения по пера възлизат на търсените от ищеца суми и за посочените от него периоди.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Производството по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК цели да установи съществуване на твърдяното в заповедното производство вземане по основание и размер, т.е. явява се негово своеобразно продължение, поради което този иск се смята заявен от деня на подаване на заявлението. На изследване подлежи валидността на договора, от който произтичат твърдените вземания, и произтичащите от него задължения на ответниците.