Решение № 43 от 17.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Делото е образувано по частна жалба с вх.№1232/19.11.2024 г. по описа на СИС при РС – Дупница, подадена от адв. Н. Н. от АК ***, в качеството му на пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К., срещу извършени на дати 16.09.2024 г. и 15.10.2024 г. разпределения на постъпила сума по изп.дело №68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница, предявени с протокол от 14.11.2024г.

В жалбата се сочи, че изпълнителните действия са насочени към пенсията на длъжника Б. К., която е в размер на *** лева. Изпълнението се приема за незаконосъобразно, а разпределението - извършено в нарушение на приетото в ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото касае цялата удържана месечна пенсия на жалбоподателя К.. Счита се, че запора върху пенсията на длъжника К. може да бъде изпълнен само за размера над секвестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК. Пояснено е, че длъжника К. получава пенсия и от Кралство Испания, върху която не бил наложен запор. Излага се съмнение, че съдебният изпълнител извършва принудително изпълнение върху суми, върху които няма наложен запор. Излагат се твърдения и за погасяване изцяло на дълга, за което по изпълнителното дело били представени 45 броя банкови бордера. Счита се, че евентуално изпълнение следва да бъде извършено върху пенсията на длъжника К. само за сумата над *** лева, тъй като обхващала доход, оставащ извън несеквестируемия такъв. На отделно основание се сочи незаконосъобразност на извършеното разпределение, доколкото ДСИ извършвал действия по принудително изпълнение въпреки, че с определение, постановено по в.ч.гр.д.№122/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил принудителното изпълнение било спряно за вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1958/2011 г. по описа на РС – Дупница.

Междувременно, поради постъпило в срок и уважено възражение по чл.423 ГПК, 1 възискателят бил принуден да подаде иск за установяване съществуването на вземането си, за което било образувано процесното изпълнително дело. Преди завеждане на делото обаче взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, което действие не било надлежно съобщено на длъжниците. От изложеното до тук било видно, че вземането на взискателя било неясно и неконкретизирано. Ето защо се поддържа искане за отмяна на обжалваното разпределение и извършване на ново разпределение от съда над сумата от *** лева до пълния размер на пенсията на длъжника К. от *** лева, евентуално, ако се приеме, че вземанията са неясни или не съществуват, се иска делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Претендират се разноски.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника си главен юрисконсулт ***, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Органа по принудително изпълнение не е депозирал мотиви във връзка с обжалваното действие.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства, съдържащи се в материалите по изпратеното копие на изп.д.№68/2021г. по описа на СИС при ДнРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** изпълнително дело №129/2011г. по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д.№1958/2011г. и по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС – Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч.гр.д. №1958/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №686864/24.06.2004г. в размер на *** лева; лихва за периода 30.10.2006г. – 12.07.2011г. в размер на *** лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на *** лева; 2/ по ч.гр.д.№1959/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №689481/02.12.2005г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007г. – 12.07.2011г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на *** лева.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021г. /л.73 и л.74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адв.Н., на 04.08.2023г.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП – гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите.

От постъпилите удостоверения с изх.№100372101872795 и 100372101872881, двете от 20.05.2021г. /л.51 и л.52 от изпълнителното дело/ се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение.

2

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 16.09.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от *** лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л.607- л.608 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо *** лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от *** лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и *** лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на *** лева частично е погасено вземането за лихва в размер на ***лева. В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС - Дупница.

На 15.10.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от *** лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л.701- л.702 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо *** лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от *** лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и *** лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на *** лева частично е погасено вземането за лихва в размер на *** лева. В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС - Дупница.

Така извършените разпределения на постъпили суми са били предявени на 14.11.2024г.

Установява се, че срещу издадените по ч.гр.д.№1958/2011г. и ч.гр.д.

№1959/2011г., двете по описа на РС – Дупница, заповеди за изпълнение, са подадени възражения по реда на чл.423 от ГПК, като са образувани съответно в.ч.гр.д.

№122/2024г. и в.ч.гр.д.№119/2024г. по описа на ОС – Кюстендил. Въззивните производства са приключили с постановяването съответно на Определение №201/05.04.2024г., влязло в сила на 05.04.2024г. и на Определение №277/13.05.2024г., влязло в сила на 13.05.2024г. С посочените съдебни актове възраженията са приети, като с Определение №201/05.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№122/2024г., изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2011г. по ч.гр.д.№1958/2011г. по описа на РС – Дупница. Определение №277/13.05.2024г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС – Дупница.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу извършени разпределения на суми, събрани в изпълнителното производство, от надлежни страни, в законоустановения тридневен срок по чл.462 ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

По своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, бил той частен или държавен. За да се спре процесът, се налага постановяването на изричен акт, като едва при наличието на такъв и то влязъл в сила, съответният съдебен изпълнител дължи преустановяване на дължимите действия по конкретното изпълнително дело. Преди това съдебният 3 изпълнител дължи подчинение на веднъж вече издадения изпълнителен лист.

В конкретната хипотеза с обжалваното разпределение – видно от изрично посоченото в протокола - са погасени вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС - Дупница въз основа на заповед за изпълнение по същото дело.

С определението на ОС – Кюстендил, с което подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение е прието, не е постановено спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е продължил да извършва действия по изпълнението по това дело.

Тъй като несъмнено е, че към настоящия момент няма данни заповедите за изпълнение да са били обезсилени (липсва и подобно твърдение), а и се установява, с оглед твърденията на жалбоподателите и приложените към изпълнителното производство доказателства, че заявителят по двете заповедни производства е предявил искове за установяване на вземанията си, то следва да се посочи, че това обстоятелство няма отношение към извършваните действия по изпълнение за събиране на вземанията по заповедта за изпълнение, по която не е било постановено спиране. В случай, че исковете по чл.422 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично, длъжниците разполагат с установен в процесуалния закон механизъм за защита във връзка с връщането на недължимо събрани суми. От изложеното следва извод, че за ДСИ не са били налице процесуални пречки за осъществяване на изпълнителни действия за принудително удовлетворяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС - Дупница.

Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. Съгласно чл.460 от ГПК с разпределението съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или на взискателя изцяло.

Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение- съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а остатъкът се разпределя между другите вземания. Степента на удовлетворяване се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.