Определение № 1384 от 30.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 908/2026
- Вид
- Определение № 1384
- Подписан
- 30.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1384 гр. Велико Търново, 30.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500908 по описа за 2026 година За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от адв. А. А. частна жалба против Определение рег.№ 1352 / 25.06.2026, постановено по гр.д. № 3786 по описа за 2025 година на Районен съд- Велико Търново, с което е оставена без уважение молба от адв.А. А. А. за изменение на Решение № 717/27.05.2026 г. по гр.д.№ 3786/2025 г. на ВТРС в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
В жалбата се навеждат оплаквания, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не отговаря на критериите на закона, като е определен размер под ориентировъчния минимален такъв, установен с Наредба № 1/ 2004г. Развиват се подробни съображения, като се отправя молба до съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта му относно разноските.
В законоустановения срок отговор на частната жалба не е постъпил.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като се запозна с приложените към делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :
Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. С., представляван от адвокат А. А., с която се иска договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2024 г. към договор за потребителски кредит № 1
2979114/21.05.2024 г. , сключен между страните, да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД. Цената на иска е в размер на 188,37 лева или 96, 31 евро. Пълномощникът на ищеца е поискал от съда да определи възнаграждението му за осъществено процесуално представителство и защита по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С оглед изхода на спора възнаграждение на адвоката се дължи и по този въпрос липсва спор между страните.
По въпроса за размера на възнаграждението, което се дължи на пълномощника на ищеца, въззивният съд намира, че при определянето му първоинстанционният съд е отчел както фактическата и правна сложност на делото, така и останалите критерии, съгласно които според Закона за адвокатурата следва да се определя размерът на адвокатското възнаграждение - справедливост, обоснованост и съответствие с достойнството на адвокатската професия. В случая следва да се отчете, че спорът не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, доколкото по идентични спорове са налице множество съдебни решения, формиращи константна съдебна практика и предвидимост на изхода на спора в много висока степен.
Жалбоподателят сам е посочил в писмената си защита пред първоинстанционния съд наличието на множество съдебни решения по идентични с разглеждания казуси. Освен това, следва да се отбележи и че делото е решено с провеждането само на едно открито заседание, в което адвокатът не се е явил. Предвид всичко изложено и предвид цената на предявения иск, (макар и тя да не може да бъде единствен критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение), спазен според настоящия състав е и критерият „пропорционалност“ при определяне размера на възнаграждението на жалбоподателя. Съдът не е задължен да съобразява размерите , посочени в цитираната от жалбоподателя Наредба № 1/2004г. именно по съображенията, изтъкнати в самата частна жалба ( касаещи практиката на СЕС по въпроса ) . С оглед това молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 717/27.05.2026 г. по гр.д.№ 3786/2025 г. на ВТРС в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, като увеличи възнаграждението от 150 евро на 204,52 евро е неоснователна.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да потвърди обжалваното определение като правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№ 1352 / 25.06.2026, постановено по гр.д.
№ 3786 по описа за 2025 година на Районен съд- Велико Търново.
Определението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3