Решение № 483 от 20.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Русе, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20214520102445 по описа за 2021 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ о т 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404 и „Микро Кредит" АД с ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Г. Г.

СТ., произтичащи от Договор за заем MicroCredit и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9001-00003109 и двата от дата 24.07.2019г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди се в исковата молба, че „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД с ЕИК 201318404, 1 както и че за цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложеното към исковата молба уведомление.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът дължи следните суми:

- 494,63 лева главница по договор за заем;

- 59,89 лева договорна лихва по договор за заем за периода от 25.02.2020г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.07.2020г. (падеж на последната погасителна вноска);

- 424,68 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2020г./падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.07.2020г./падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/;

- 22,80 лева лихва за забава по договор за заем за периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда , ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и тези направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.А. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.

Прави възражение, че уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на ответника, а тя като негов особен представител не е упълномощена да получава уведомления. Прави възражение за нищожност на договора поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗПК. Поддържа, че друго самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит е липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на разходите, което води до неяснота относно включените в него компоненти. Това съставлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, заложено в 2 чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита за нищожна и клаузата за неустойка в чл.8 от договора за паричен заем, която се явява неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, тъй като, видно от начина на формулирането й и залагането й в погасителния план, същата очевидно не е уговорена за неизпълнение на задължение, което е пряко свързано с претърпени от кредитора вреди. Излага съображения, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да обяви нищожността на договора и да отхвърли исковете като неоснователни.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от представените по делото доказателства на 10.06.2020г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404 и „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу ответника Г. Г. СТ., произтичащи от договор за заем MicroCredit и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 900100003109 и двата от дата 24.07.2019г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Установява се от писмените доказателства по делото, че „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404.

Установява се от доказателствата, че по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД до ответника е б и л о изпратено писмо за извършената цесия, съдържащо уведомително писмо с изх № УПЦ-П-МКР/9001-00003109 /12.06.2020 г. от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне. На 17.06.2020г. писмото е 3 получено лично от длъжника, видно от известието за доставяне (вж. лист 24 от делото).

Не се спори и видно от представените по делото доказателства на 24.07.2019г. между „Микро Кредит" АД и Г. Г. СТ. е сключен договор за заем MicroCredit № 9001-00003109, по силата на който дружеството е предоставило заем в размер на 900,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем".

Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия, сума в общ размер на 1109,28 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.

С ъ гл а с н о общите условията, при които е подписан договора, заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 209,28 лева на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 92,44 лева, като първата погасителна вноска е платима на 25.08.2019г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1109,28 лева.

На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр искане за допълнителни услуги на същия ден - 24.07.2019г. между „Микро Кредит" АД и Г. Г. СТ. е сключен и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9001-00003109, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 849,36 лева, като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 70,78 лева, при първа погасителна вноска, платима на 25.08:2019г.

Видно от приложеното заповедно производство, ищецът входирал 4 заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника и длъжник Г. Г. СТ. по което било образувано ч.гр.д. N:503/2021г. по описа на Русенски районен съд.

Противно на твърденията на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, с Разпореждане N:377/03.02.2021г. съдът е отхвърлил заявлението в частта за сумите 424,68 лева допълнителни услуги по договор и 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги. Издадена била заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за останалата част от заявените претенции.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което са процесуално допустими.

По делото са ангажирани доказателства, че дружеството-ищец и ответникът са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключен между тях договор за паричен заем при условия и за суми така, както е заявено по исковата молба. Не се спори за това, че кредитодателят е предал реално уговорената сума на съконтрахента.

В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия. Няма спор, че с този контракт Микро

Кредит

АД надлежно е прехвърлило вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.

По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.

Доколкото цесионерът действа , като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие следва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съобразно ангажираните в производството доказателства съдът намира, че ответникът следва да се счита безспорно уведомен за смяната на кредитора дори и с факта на връчване на книжата по настоящото 5 дело.

Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закон за потребителския кредит. Същевременно към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., и др./.

Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.