Решение № 5103 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5103 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20063956 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д. № 73436/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. К. И. дължи на ищеца сумата 1710,01 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 358146, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 47,48 лв.-главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,61 лв. – законна лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 04.07.2018 г., като е отхвърлен иска за сумата над 11,61 лв. до пълния предявен размер от 11,67 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 347,55 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 04.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46140/2018 г. по описа на СРС, 151 състав.

Срещу решението в частта, в която е уважен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 759,71 лв. до присъдената от 1710,10 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. е подадена въззивна жалба от ответника Х. К. И., чрез назначения особен представител адв. Ц.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в производството пред СРС ищецът не е доказал доставена и използвана топлинна енергия в посочения размер, тъй като по делото не са представени съответни документи (фактури), плащането по които се претендира. Счита, че искът се явява доказан само за сумата от 759, 71 лв., съгласно фактура № **********/31.07.2015 г., за периода 05.2014 г. – 04.2015 г. Отправя се искане 1 решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. С жалбата не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. С отговора не са направени доказателствени искания.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. К. И. искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 759, 71 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., сумата от 47,48 лв. -главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., , както и сумата от 11,61 лв. – законна лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 04.07.2018 г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 11,61 лв. до пълния предявен размер от 11,67 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 04.07.2018 г., и за сумата от 347,55 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 04.07.2018 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част с оглед наведените доводи във въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо 2 лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 08.10.1990 г. се установява, че ищецът е бил собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 60, находящ се в гр. София, кв.

****.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 26.01.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД и приложен към него списък (в който под № 7 фигурира ответникът Х. К. И., с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 408/29.01.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 29.07.2015 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че радиаторите в процесния имот са демонтирани. Абонатът не е ползвал топла вода и има един водомер за отчитането й. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 155,38 3 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е посочило, че за процесния период, абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомерите, съответно на 19.05.2015 г., 25.05.2016 г. и 19.05.2017 г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. възлиза на сумата от 1730,13 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Ищецът претендира сума в по-малък размер, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът се явява основателен за сумата от 1710,10 лв., както правилно е приел първоинстанционния съд.