Решение № 116 от 03.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110202085 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. С. Л., ЕГН **********, чрез адвокат Р., ВАК, против НП № 24-0433-000207/ 07.03.2024 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР- Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 160 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и "Глоба" в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета 1 от съда за разглеждане.

Със същата се изразява становище, че не е извършено посоченото в НП нарушение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., ВАК, който подържа жалбата на посочените в нея основание. Моли за присъждане на направените разноски в хода на делото.

Представител на органа издал НП, ю.к. Г., в пледоарията си по същество моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 24.12.2023 г., св. С. Е. и св.И. С. – полицейски служители в Първо РУ при ОД МВР - Варна били позиционирани в гр. Варна на ул. "Филип Тотю" . Двамата полицейски служители на 24.12.2024 г. около 11.30 часа забелязали срещу тях да се движи лек автомобил "Ауди А 3" с полски регистрационен номер . Св. Е. разпознал водача на автомобила – Г. С. Л. тъй като знаел, че водача – Л. е с отнето СУМПС и подал звуков и светлинен сигнал за да спре.

При преминаването на автомобила управляван от въззивника покрай спрения служебен автомобил и двамата полицейски служители били с униформено облекло. Въпреки, че сигналът бил подаден ясно, въззивника не се съобразил с подаденият сигнал и продължил движението си с управлявания от него автомобил по ул. "Константин Доганов" – по ул. "Богориди" – по ул. "Хан Тервел" – по ул. "Ильо Войвода" – по ул. "Тодор Влайков" – по ул. "Девня" направил ляв завой и се "качил" на "Аспарухов мос", след което преследването от служителите на МВР поради опасност от настъпване на ПТП било преустановено.За случая било докладвано на ОДЧ при ОД МВР - Варна.

2

На по късен етап нарушителят бил установен от служители на МВР.

Въз основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал нарушенията, квалифицирал ги: по чл. 103 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието на акта въззивникът заявил: "не ме занимавайте с глупости, не съм направил нищо, не съм бил аз" и не го подписал.

В законоустановения срок не са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.

В предвидения в закона срок въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.Е. и св.С., дадени в с. з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви. И двамата свидетели при разпита си пред съда са категорични, че ясно са видели водача на автомобила, които е възприел подаването на звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил . Свидетелите си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената проверка.

Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може "а priori" да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си 3 възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.

Въззивникът оспорва фактическата обстановка, но не представя никакви доказателства в своя защита.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед и др.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно 4 и точно, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения. Ясно е, както по кой път точно се е движил възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден звуков и светлинен сигнал .

Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните доказателства, събрани в с. з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е управлявал лек автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен номер, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.

Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял на подадения звуков и светлинен сигнал от страна на служители на ОД МВР - Варна. Разпитани по делото те са категорични, че не е имало обективни причини поради, който автомобила управляван от въззивника да не е можел да изпълни разпореждане за спиране. Категоричен е, че въззивника ги е възприел, категорично е видял подаването на звуков и светлинен сигнал, погледнал ги е, но въпреки това не е било предприето спиране или дори намаляване скоростта на автомобила.

Правилно АНО е приел, че въз. Л. е извършил нарушение и на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден ясен звуков и светлинен сигнал за спиране от униформен служител въззивникът е следвало да спре, но не е спрял. Както ЗДвП, така и ЗМВР дават право на служители да дават разпореждания и чрез действия и знаци. В конкретният случай, на пътното платно не е имало други автомобили, сигналът е бил ясен и видим за въззивника.

Правилно АНО е наложил наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение. Наказанието наложено по т. 1 на НП наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е определено над минимума като това е съобразено с характера на извършеното нарушение.

Наложено наказание Глоба в размер на 160 лева и лишаване от 5 правоуправление за срок от 1 месец е съответно на извършеното нарушение.

Вмененото във вина на въз. Л. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма и след като във фактическото описание на нарушението изрично е посочено, че същото касае несъобразяване с пътните знаци, посочено е конкретно предложение на чл. 6, т. 1 от ЗДП – не е съобразил своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинни сигнали, с пътни знаци и с пътна маркировка и с това не е ограничено правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията в този смисъл са неоснователни.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП е предвидена санкция за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, каквото виновно поведение в случая е налице.

Размерът на наложената "Глоба" от 100 лв. е императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото намаляване.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат 6 доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела п о ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева.

Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

7

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0433-000207/ 07.03.2024 г. на Началник Първо РУ при ОД на МВР- Варна, с което на Г. С. Л., ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 160 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и "Глоба" в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. С. Л., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд - Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.