Решение № 4260 от 02.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4260 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330110567 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 310, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, предявен от Г. К. Д. срещу К. В. И., с искане ответникът да бъде осъден да опразни и предаде на ищцата държането на описания в исковата молба недвижим имот, както и да й заплати направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в ***, с предназначение на обекта – за търговска дейност, представляващ магазин на приземния етаж на жилищна сграда, с площ от 14 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Правото на собственост е придобито съгласно *** *** *** по описа на Службата по вписванията – гр.

П..

Ищцата твърди, че след придобиването на имота го е отдавала под наем, като на 02.06.2023 г. между нея и ответника е бил сключен устен договор за наем на процесния магазин. Договорено било ответникът да ползва имота срещу месечна наемна цена в размер на 210 лв., без да е уговорен определен 1 срок, поради което договорът е безсрочен.

Съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно наемно правоотношение. Обстоятелството, че договорът за наем не е сключен в писмена форма, не препятства неговото възникване и действие, доколкото писмената форма не представлява условие за действителност на договора при така установените факти.

От представените разписки за извършени плащания съдът приема за доказано и изпълнението на договора от страна на ответника чрез заплащане на уговорената месечна наемна цена. В исковата молба са посочени множество плащания чрез „ИЗИПЕЙ“ АД, включително плащания за месеците март и април 2025 г.

Ищцата твърди, че в края на февруари и началото на март 2025 г. е уведомила ответника за желанието си да прекрати наемното правоотношение и да получи обратно държането на собствения си имот. В последвалия чат разговор между страните тя изрично е заявила желанието си ответникът да освободи помещението, като му е предоставила срок за това.

На 29.04.2025 г. на ответника е изпратена и нотариална покана за освобождаване на имота, като според твърденията на ищцата ответникът е отказал да я получи. Ищцата поддържа, че при отказа поканата следва да се счита за редовно връчена и че след изтичане на едномесечния срок на 29.05.2025 г. наемното правоотношение е прекратено.

Въпреки прекратяването на договора ответникът не е освободил имота и не е предал държането му на ищцата.

Предявеният иск е основателен.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД след прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта.

В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно възникнало между страните наемно правоотношение относно процесния недвижим имот. Установява се също, че договорът е бил сключен без определен срок.

При безсрочен договор за наем всяка от страните може да се откаже от договора с едномесечно предизвестие съгласно чл. 238 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е 2 направила ясно и недвусмислено волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение и е поканила ответника да освободи имота. Тази воля е доведена до знанието на ответника както посредством проведената между страните комуникация, така и чрез изпратената нотариална покана.

Налице е и изрично заявеното от ищцата в настоящото производство желание наемното правоотношение да бъде прекратено. Предявяването на иска за връщане на наетата вещ съдържа несъмнено волеизявление на наемодателя за прекратяване на безсрочния договор, поради което, при необходимост, връчването на препис от исковата молба на ответника също довежда до знанието му волята на ищцата за прекратяване на договора.

След изтичане на едномесечния срок наемното правоотношение е прекратено.

От този момент за ответника е отпаднало правното основание да държи процесния имот. Независимо от това той не го е освободил и не го е предал на неговия собственик.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД при прекратяване на договора наемателят има задължение да върне наетата вещ. Това задължение не е изпълнено от ответника.

Ето защо искът за опразване и предаване на държането на процесния имот следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им.

Съобразно направеното искане следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение, доколкото са налице предпоставките за това.

Водим от горното и на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА К. В. И.,ЕГН********** да опразни и предаде на Г. К. Д., с ЕГН **********, държането на следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в ***, с предназначение на обекта – за търговска дейност, представляващ магазин на приземния етаж на жилищна сграда, с площ на обекта 14 кв.м., ведно с 0,077 % идеални части от общите 3 части на сградата и от правото на строеж, придобит от ищцата съгласно *** по описа на Службата по вписванията – гр. П..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4