Решение № 320 от 14.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000258 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. Х. Л. с ЕГН **********, чрез адв.

С. А. против решение № 64/25.02.2022 г., постановено по т. д. № 154.2021 г. по описа на Варненски Окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от последната искове срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 за заплащане на сума в общ размер 60 000 лв., от които 55 000 лв., представляващи ексцес на неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП от 07.07.2017 г. – вреди възникнали след 08.07.2018 г. до предявяване на иска и сумата от 5 000 лв., представляваща имуществени вреди причинени вследствие на посоченото ПТП от 07.07.2017 г. – вреди възникнали след 03.05.2018 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г. до окончателно заплащане на сумите, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивницата излага доводи за неправилност на обжалваното решение.

Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти 1 установяващи основателността на търсеното обезщетение. Инвокират се аргументи за настъпил ексцес. Твърди се, че ищцата продължава да търпи болки и страдания като се сочи, че според назначената КСМЕ предстоят още поне две ортопедични операции, за които последната няма средства. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, чрез адв. Т. С., в който се излагат аргументи във връзка с правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение. Поддържа становище за недопустимост на исковата претенция, поради поради неспазване на процедурата регламентирана в чл.498 КЗ. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата съответства на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуалните представители на страните. В подкрепа на изразеното становище, пълномощниците на въззивницата са представили писмени бележки.

За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:

Производството пред Окръжен съд – Варна е било образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Н. Х. Л., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати обезщетение в размер на сумата от 55 000 лв., представляваща ексцес на претърпени неимуществени вреди-които се изразяват в претърпени болки и страдания от неврологични, ортопедични и урологични усложнения, сумата от 5 000лв. -имуществени вреди-разходи за медикаменти за лечение, за чужда помощ, за превързочни консумативи , дезинфектанти, памперси, претърпени за периода 03.05.2018г.-16.10.2020год., вследствие на ПТП от 07.07.2017 г., причинено от водач на т. а. марка „Волво“ с ДК № ТХ 0255 ХТ на влекача и прикачено към същия полуремарке с № ТХ 0255 ЕЕ, за което е бил налице сключен със ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „гражданска 2 отговорност“ по полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 г. Сочи се, че вредите са възникнали след 08.07.2018 г. и са за времето до предявяване на иска /19.10.2020 г./.

С депозираните в сроковете по чл. 367 и чл. 373 ГПК отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът по същество е оспорил исковете по основание и по размер. Изложил е твърдения за липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение на основание влошаване на здравословното състояние. Твърди, че във връзка с процесното ПТП от 07.07.2017 г. между ищцата и ЗАД „ОЗК Застраховане“АД е сключено Споразумение от 16.03.2018год. по което застрахователят е заплатил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000лв. Ищцата Л. се е съгласила изрично че е напълно удовлетворена от изплатеното застрахователно обезщетение. Посочените в исковата молба здравословни проблеми нямат причинно-следствена връзка с с ПТП от 07.07.2017год., а дори и да се установи такава, счита, че същата е продиктувана от бездействието на ищцата и липсата на адекватно лечение на получените от ПТП травми. Излага, че няма данни на въззивницата Л. да е провеждан допълнителен преглед след окончателното завършване на оздравителния процес и оформяне на ръбците от раните по ходилото й.

Оспорил е наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и посочените в исковата молба здравословни проблеми. Сочи, че не са представени доказателства обосноваващи извод за реално извършени разходи вследствие на допълнително настъпилите вреди. С постигнато споразумение от 16.03.2018 г. страните са уговорили заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 07.07.2017 г., като ищцата изрично е заявила, че платената сума покрива същите изцяло. В условията на евентуалност е навел правонамаляващи възражения за съпричиняване по см. на чл. 51 ал.2 ЗЗД. Съпричиняването се състои в пасивното поведение на ищцата, изразяващо се в непровеждане на лечение, с което е способствала за увеличаване на продължителността на периода, през който търпи вреди, както и за настъпване на нови вреди, които не са закономерна последица от получената травма при проведено адекватно лечение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така 3 заявените искови претенции изцяло като неоснователни и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноските сторени в исковото производство.

По съществото на спора, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните, въз основа на доказателствата и приложимия закон, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 07.07.2017 г. в гр. Варна по бул.

„Република“ към кръстовището с ул. „Девня“ при движение на т. а. марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег. № ТХ 0255 ХТ с прикачено към него полуремарке с рег. № ТХ 0225 ЕЕ между същият товарен автомобил и пресичащата пешеходка Н. Х. Л. е настъпило ПТП, при което е увредено стъпалото на левия крак, вследствие на застъпване от предната гума на МПС.

Според представената Епикриза /стр. 25/ на горепосочената дата пострадалата е била приета по спешност в „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД. В болницата е установено, че като следствие от произшествието, въззивницата е получила размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на стъпалото до глезенната става. На 11.08.2017год. е извършено щателно почистване на оперативното поле, извършено е почистване на некротичните участъци на меките тъкани в областа на лявото й ходило и глезен. На 11.08.2017год. е извършена и кожна пластика с кожа взета от бедрото.

Изписана е на 18.08.2017 г. в добро общо състояние с препоръка за смяна на превръзки през 3 дни и сваляне на хирургичните конци на 15 ден от личен лекар. Насочена е към контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г. Не са събрани медицински документи, удостоверяващи за последващо лечение.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ – застрахователна полица № BG/23/117001775024 от 22.06.2017 г. между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател и „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ – клон Варна“ ЕООД /понастоящем „ОТП ЛИЗИНГ – клон Варна“ ЕООД, ЕИК 1313913690011, като застрахован, с предмет застрахователна закрила за гражданска отговорност по отношение на т. а. марка „Волво“ с ДК № ТХ 0255 ХТ на влекача. Във връзка с ПТП в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е заведена щета № 0411-180/0012-2017 г. На 16.03.2018 г. пострадалата е сключила извънсъдебно споразумение с въззиваемото дружество, съобразно което 4 дружеството застраховател се е задължило да изплати на пострадалата сумата от 15000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по заведената щета, в резултат на ПТП от 07.07.2017 г.

Със саморъчно подписана декларация за окончателно уреждане на претенция по щета № 0411-180-0012-2018 г. въззивницата е заявила, че обективираното в споразумението застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на ПТП от 07.07.2017 г., настъпило по вина на водача на т. а. „Волво“ с рег. № ТХ 0255 ХТ я удовлетворява напълно, размерът на обезщетението е съобразен с изискванията за справедливост и обективност и че с изплащането на обезщетението счита отношенията си със застрахователя за напълно уредени. Обезщетението е изплатено на въззивницата с банков превод от 03.05.2018 г. по посочена от нея сметка /л.

205 от т. д. № 154/2021 г. на В./.

Въззивницата е депозирала искане № ЦУ-99-8056/10.11.2020 г., по описа на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, същият да заплати на въззивницата сумата от 24400 лева, представляваща обезщетение за неполучени месечни работни заплати от 07.07.2017 г. до 07.11.2020 г.; сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, памперси и превързочни материали; сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за помощни средства за придвижване, патерици, проходилка, количка и придружител; сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания, затруднения в придвижването и обслужването за 40 месеца. С писмо от 12.11.2020 г. /л. 99 от делото на В./ въззиваемото дружество е изразило становище за недължимост на застрахователно обезщетение, предвид изплатено такова в размер на 15000 лв., съобразно уговореното с извънсъдебното споразумение от 16.03.2018 г.

Според неоспореното заключение на СПсЕ и Психиатрична експертиза, няма достатъчно данни за настъпили депресивни състояния, или други психически разстройства у ищцата Н. Л., вследствие на ПТП. Липсва съзнание за тежка психотравма на ищцата. Същата нормално интерпретира последствията от ПТП, не споделя трайни негативни и депресивни изживявания.

Според заключението на КСМЕ вследствие на ПТП ищцата е получила 5 следните травми:-Размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на стъпалото до глезенната става. След приемане в болницата е направена първична хирургична обработка на раните. Поради некротизиране на участъци от кожната покривка на стъпалото и глезенната област, е направено почистване на некротизираните тъкани и кожна пластика с кожа от бедрото. Изписана е с препоръка за превръзки през три дни и на два контролни прегледа в консултативния кабинет на болницата. Според дадените обяснения от вещото лице, прегледите нае.й-вероято са извършени, поради безплатния им характер.

На поставения въпрос- претърпяла ли е ищцата усложнения на здравословното състояние вследствие на установените от ПТП травми, и какви са причините за евентуалните усложнения, вещите лица са дали следния отговор:

В резултат на полученото размачкване на тъканите на ляво ходило и отлепената кожа, последната е некротизирала, развила се е инфекция, стъпалото се е деформирало, силно са се ограничили движенията в ставите на стъпалото и глезена. Получения дефект от некротизирането е покрит с кожна пластика, но на площ колкото дамска длан раната оздравява вторично. Към момента на прегледа левия долен крайник е нефункционален, поради изкривяването на стъпалото и незарастналата рана. Необходимо е да се направят допълнителна операция за покриване на кожния дефект и костна операция за поставяне на лявото стъпало в правилна позиция.

От разпита на вещите лица по назначената от ОС – Варна КСМЕ съдът установява, че ориентировъчният възстановителен период за посочените по– горе травматични увреждания е от 3 до 6 месеца, но при проведено правилно лечение, като понякога същият период може да трае и по–дълго. При въззивницата лечението е само това, което е проведено в болницата, понеже след изписването й, няма данни за проведено лечение, а самостоятелно е провеждала лечение в своя дом.