Решение № 26 от 19.03.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Поморие, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Административно наказателно дело № 20262160200027 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по постъпили жалба подадена от Д. Д. Т. против Наказателно постановление №25-0304-001744/17.12.2025г. издадено от Началник група в ОДМВР, РУ Несебър с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП на Д. Д. Т. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3/три/ месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание ч р е з процесуалн и я представител адв. А. поддържа депозираната жалба.

Прентендира направените разноски по делото.

Въззиваемата страна не се явява, в писмото с което е изпратена преписката се съдържа становище по жалбата, като АНО счита жалбата за неоснователна и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

ПРС счита жалбата за допустима, като същата е подадена в срок от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 18.11.2025г. около 22.20ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ... в посока от гр. Несебър към главен път I-9. В този момент св. С.М. и Б.С. – служители на РУ Несебър, изпълнявайки служебните си задължения извършвали обход в кв.

Черно море със служебен лек автомобил и се намирали в района на бензиностанция „Шел“ на кръстовището и след като били подминати от автомобила управляван от Д. Д. Т., служителите на РУ Несебър решили да спрат за проверка автомобила и подали звуков и светлинен сигнал. Тръгнали след автомобила управляван от жалбоподателката, който не спрял, а продължил да се движи по главен път I-9 в посока гр. Бургас. Св. М. се обадили в управлението за съдействие и пристигнал още един автомобил в който бил св. М.М. и двата 1 автомобила следвали автомобила управляван от жалбоподателката с включен звуков и светлинен сигнал. На територията на Община Поморие, в района на „разсадника“, автомобила управляван от Т. намалил и спрял, като жалбоподателката обяснила, че до този момент не е възприела сигнала, че се отнася до нея. Същата предоставила изисканите документи за проверка. Било поискано съдействие от РУ Поморие и била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите били отрицателни. Св. М. М. съставил АУАН в който приел за установено, че жалбоподателката при подаден ясно и разбираме за водача сигнал за спиране - светлинен и звуков, от служебен автомобил с рег. № ..., водача не се подчинява на подадените сигнали и продължава движението си. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателката, която е отказала да го подпише, като това обстоятелство, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е удостоверено с подписа на двама свидетели. Жалбоподателката се е възползвала и от възможността да депозира писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН. Посочила е, че след разговор с майка си, която живеела сама в гр. Бургас, се е наложило спешно да я посети и не възприела първоначално подадения към нея светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил и по късно движейки се по пътя след като възприела движещия се зад нея полицейски автомобил със светлинен сигнал, веднага спряла и оказала пълно съдействие По делото са разпитани актосъставителят и свидетеля при съставянето на акта и на нарушението. Свидетеля С .А. заявява „Ние със служебният автомобил бяхме на кръгово кръстовище, въпросният автомобил идваше от дясно и след като ни подмина, подадохме светлинен и звуков сигнал да го спрем...... но въпросният автомобил не спря и продължи движението си в посока град Бургас.“ Свидетелства, че като е спряла жалбоподателката е казала, че е забелязала светлините и затова е спряла.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП в което е изложени идентична фактическа обстановка, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП на Д. Д. Т. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3/три/ месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна. Съгласно разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Това означава, че водачът на пътно превозно средство първо следва да възприеме подадения му сигнал, за да може да изпълни коректно съответните указания. В настоящото производство, се установи че св. С.А. е бил водач на служебния автомобил и след като автомобила управляван от жалбподотелката ги е подминал е подал звуков и светлинен сигнал за да спрат за проверка автомобила. От субективна страна обаче не се доказа, че жалбоподателката да е възприела така подадения сигнал за спиране т.е. да е извършила виновно това деяние. На последната е бил подаден сигнал за спиране, по реда на чл. 170, ал. 3 ЗДвП, от движещ се патрулен автомобил, като е спряла след изминаване на значително разстояние. Според съда не се установи, че е налице субективната страна на това нарушение и че действията на жалбоподателката са умишлени.

Същата е бързала да отиде до Бургас и явно не е могла да възприеме своевременно подадените и сигнали и непосредствено след като ги е възприела е спряла. При извършената впоследствие проверка от контролните органи, не са установени други нарушения/ употреба 2 на алкохол, липса на правоспособност или техническа неизправност/, които да обосноват избягване на проверка, което е индиция за липсата на умисъл от страна на водача. Предвид, че текста на чл. 175, ал. 1 ЗДвП изисква умисъл за извършване на нарушението, съдът следва отмени наказателното постановление, поради липса на субективна страна на същото. Налага се извода за недоказаност на субективната страна за деянието по чл. 103 от ЗДвП.

Недоказаността на нарушението по чл. 103 от ЗДвП от субективна страна, мотивира отмяната на НП заради нарушение на материалния закон.

В хода на производството е направено искане за присъждане на направените разноски, като видно от представения договор за правна защита и съдействие е уговорено адв. възнаграждение в размер на 600лв. С оглед изхода на спора, на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски. АНО е направил възражение за прекомерност, като настоящия състав намира, същото за основателно съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и намира, че така уговореното възнаграждение следва да бъде намалено в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и присъди такова в размер на 204.52евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0304-001744/17.12.2025г. издадено от Началник група в ОДМВР, РУ Несебър с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП на Д.

Д. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Несебър, ул. ... е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3/три/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д. Д. Т., ЕГН ********** сумата от 204.52евро адв. възнаграждение.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3