Решение № 138 от 27.07.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Брезник, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20261710100158 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. рег. № 654 от 24.02.2026г., подадена от С. Д. С., чрез процесуалния си представител АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ,,Н., УГЛЯРОВ, МИЛЧЕВ“, БУЛСТАТ: 177280936, представлявано от адвокат Т. Н. – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б срещу К. К. Н., адрес: ********** с правно основание чл. 50 от ЗЗД, цена на иска 2 600 евро.

По изложени обстоятелства в исковата молба ищеца моли да бъде постановено решение с което да бъде осъден ответника К. К. Н., да заплати на С. Д. С. сумата от 2 600.00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания от ухапване от куче на 20.12.2025г. в ***********, общ. Брезник, собственост на ответника, както и направените разноски по делото.

Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда на 31.03.2026 г., лично и в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор по исковата претенция, чрез пълномощника си- адв. Б. Б. от САК, като заявява, че предявения иск е основателен, както по основание, така и по размер. Ответника К. Н. прави признание на предявения срещу него иск за неимуществени вреди от С. Д. С. за сумата от 2 600 евро. Ответникът е заплатил претендираната от ищеца сума от 2 600 евро по посочената в исковата молба банкова сметка на 27.04.2026г. за което прилага платежно нареждане. Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото. Ищцата не е поканила ответника да заплати по доброволен път претендираната от нея сума, което той веднага щял да направи. Счита, че разноските в производството следва да бъдат възложени на ищцата, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищеца- С. Д. С., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който депозира писмено становище, преди 1 о.с.з., с което потвърждава, че след завеждане на иска по сметката на ищцата са постъпили 2600 евро, които са претендирани за обезщетение. Не споделя обаче доводите на пълномощника на ответната страна, че разноските следва да останат в тежест на ищцата, както и аргументите, че К.

К. не е дал повод за водене на делото. Възражения и доводите на ответника срещу претендираните разноски за предявения иск са неоснователни и бланкетни, като към отговора не са представени никакви доказателства. Моли всички възражения на ответника да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани.

Ответникът- К. К. Н., редовно призован, се явява в съдебно заседание и заедно с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. Б. Б. от САК, който заявява да бъде постановено решение с което да бъде отхвърлен предявения иск, поради извършеното плащане в хода на процеса. Посочва, че ищцовата страна по никакъв начин не е доказала, че е налице повод за завеждане на делото или покана до ответника за заплащане претендираната сума, която той щял да направи по доброволен път. Моли, с оглед липса на повод за завеждане на делото, всички разноски в производството да бъдат възложени на ищцата.

Брезнишкият районен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Съгласно нормата на чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и ако животното е избягало или се е изгубило. Отговорността им за причинените на трети лица вреди е безвиновна и обективна, като без значение е дали вещите и животните са с повишена опасност, а достатъчно условие за ангажиране на отговорността е наличието на причинена вреда от съответната вещ или животно. Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното, отговарят не за свои виновни действия, а поради собствеността върху животното или защото последното се намира под негов надзор.

С отговора на исковата молба, потвърдено и в о.с.з. ответната страна е извършила признание на иска, както по размер, така и по основание на заведената искова претенция. На 27.04.2026г., след образуване на делото- 24.02.2026г. е извършен превод от ответника на сумата от 2 600 евро по посочената в исковата молба банкова сметка.

Ищцата, чрез процесуалния си представител в подаденото становище потвърждава, че след завеждане на иска по сметката на ищцата са постъпили 2600 евро, които са претендирани за обезщетение.

Съдът е обявил с доклада си за безспорно и ненуждаещо се от доказване на факта, че по сметка на ищцата е постъпила сумата от 2600 евро, която представлява претендираното обезщетение.

Следователно искът за осъждане на ответника К. К. Н., да заплати на С. Д. С. сумата от 2 600.00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания от ухапване от куче на 20.12.2025г. в ***********, общ. Брезник, собственост на ответника, следва да бъде отхвърлен, като платен в хода на производството.

По разноските:

Възражението на ответника относно разноските е не само неоснователно, но и в пряко противоречие както с целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, така и с трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд. Опитът да се представи поведението на ответника 2 като такова, което не е дало повод за завеждане на делото, е несъвместим с обективно установените по делото факти и с последвалото процесуално поведение на самия ответник.

Ответника не оспори по никакъв начин фактите по делото, като дори в отговора на исковата молба, е подчертано, че бил съпричастен с пострадалата – той е бил наясно с настъпилото увреждане.

Именно тук следва да бъде поставен акцентът върху действителния смисъл на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата не е създадена, за да освобождава ответника от разноски във всеки случай, в който той впоследствие признае иска или извърши плащане. Обратното разбиране би довело до недопустим резултат – всяко лице би могло да бездейства, да не изпълнява доброволно задълженията си, да принуди насрещната страна да ангажира адвокат, да внесе държавна такса и да започне съдебен процес, след което просто да плати след получаване на исковата молба и да претендира, че не дължи разноски. Подобно тълкуване би обезсмислило изцяло принципа на отговорността за процесуално поведение и би прехвърлило тежестта от неправомерното бездействие върху увреденото лице. Точно поради това ВКС последователно приема, че от значение е не формалното наличие или липса на покана, а дали поведението на ответника е обусловило необходимостта от съдебна защита. В Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 1213/2017 г., III г. о., ГК, ВКС изрично приема, че признанието на иска не е достатъчно основание за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато именно предходното поведение на ответника е наложило завеждането на делото. В Решение № 262 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2834/2017 г., II т. о., ТК, ВКС приема, че доброволното плащане в хода на процеса не освобождава ответника от разноски, тъй като плащането представлява реакция на вече предприетата съдебна защита, а не доказателство за липса на повод за завеждане на делото.

В конкретния случай не може да съществува никакво съмнение, че именно поведението на ответника е обусловило необходимостта от съдебно производство. След настъпване на инцидента ответникът е бил напълно наясно с вредоносния резултат. Налице са съдебномедицинско удостоверение и прокурорско постановление, в което подробно е възпроизведена фактическата обстановка. Ответникът е знаел за настъпилото увреждане, знаел е, че не е положил необходимата грижа, знаел е за причинените болки и страдания и въпреки това не е предприел никакви действия за доброволно обезщетяване на ищцата преди сезиране на съда. Това бездействие е именно поводът по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, то и настоящия съдебен състав намира, че разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника.

Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 600 евро , от които 104 евро – ДТ и 496 евро заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 50 ЗЗД на С. Д. С., ЕГН: **********, адрес:

***********, общ. Брезник срещу К. К. Н., ЕГН: **********, адрес: ***********, общ. Брезник за осъждане на ответника К. К. Н., да заплати на С. Д. С. сумата от 2 600.00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания от ухапване от куче на 20.12.2025г. в ***********, общ. Брезник, собственост на ответника, поради плащане в 3 хода на производството.

ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН: **********, адрес: ***********, общ. Брезник ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С., ЕГН: **********, адрес: ***********, общ. Брезник сумата в размер на 600 евро, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

4