Определение № 3417 от 08.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1778/2023
- Вид
- Определение № 3417
- Подписан
- 08.09.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Светлана Тодорова, Радостин Георгиев Петров, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3417 гр. Варна, 07.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Пламен Ат. А.
Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20233100501778 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 56041/26.07.2023 г. на Д. А. П., чрез назначения по делото особен представител адв. И. К., против Решение № 2529/10.07.2023 г., постановено по гр.д. № 4459/2022 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, със седалище гр. София и ответника Д.
А. П., ЕГН **********, че В ПОЛЗА НА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341 СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5592/2021г. на ВРС в следните размери, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта" с № 811080 от 22 ноември 2019 г. сключен между Д. А.
П. и „Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. Приложение № 1 към него от 30 юни 2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 1000 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на 86.40 лева за периода от 26 ноември 2019 г. – датата на първата транзакция по картата до 06 февруари 2020 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 69.88 лева за периода от 07 февруари 2020 г. - денят, следващ датата на настъпване и 1 респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 19 февруари 2021 г. датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №5592/2021г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че ВРС не се е произнесъл в решението си относно нищожността на договора. Сочи, че преддоговорната информация в Стандартен европейски формуляр не съответства на изискванията на закона. Счита, че клаузите за договорна лихва и ГПР са недействителни, поради липса на информация как са формирани.
Излага, че клаузите за предоставяне на обезпечение са неравноправни.
Твърди, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, като съобщаването не може да бъде извършено чрез особения представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, със седалище гр. София, чрез ю.к. Теодора П.а-Демир, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания.
Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Доколкото въззивникът се представлява от назначен от ВРС на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на въззиваемата страна в срок до първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 400 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за 2 въззивната инстанция.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.
№ 56041/26.07.2023 г. на Д. А. П., чрез назначения по делото особен представител адв. И. К..
У К А З В А на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, със седалище гр. София в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 400 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.
НАСРОЧВА в о. с. з. на 17.10.2023 г. от 14.00 ч. , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3