Решение № 446 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. *** Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501501 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.рег. № 28674/18.04.2023г. от В. В.

М., чрез адв. Д. А., срещу решение № 897/17.03.2023г., поправено с решение № 2124/13.06.2023, постановено по гр. д. № 4944/2021 по описана ВРС, XXXIII с-в, в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивницата, че Д. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Варна е собственик на ½ ид.ч. на УПИ VIII-241, целият с площ от 1180 кв.м, находящ се в с. *******, общ. *** обл. Варна, в кв. 34 по действащия план на селото, одобрен със заповед № 220/08.05.1991г. на председателя на ВИК-*** ведно с изградените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. с изба и гараж с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: от една страна улица, УПИ IX-**, УПИ III-**, УПИ IV-**, УПИ V-**, УПИ VI-**, УПИ VII**, придобити по силата на наследяване по закон на съпруга ѝ *** С. Н., поч. на 25.04.2005г., както и въззивницата е осъдена да предаде на въззиваемата владението на имотите, на осн. чл. 108 от ЗС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие на материалния закон и при съществени процесуални 1 нарушения. Въззивницата счита, че съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, някои е интерпретирал неправилно, а други е игнорирал. Оспорва извода на съда, че нейните праводатели – С. и И. С.и, не са придобили процесния имот по давност. Прави подробен анализ на показанията на водените от страните свидетели, от които счита за безспорно установено, че нейните праводатели са придобили процесните имоти по давност чрез владение, упражнявано от тях лично и осъществявано в тяхна полза от К. Н. в периода от м. март 2005г., когато С* Н. е продал собствения си имот на сестра си за сумата от 12000 лв. по неформален начин, до 02.09.2020г., когато С. С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Намира сключената на 20.10.2020г. сделка между нея и сем. С.и да е произвела целения вещно – транслативен ефект. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 39520/29.05.2023г. от Д. Д. Н., чрез адв. Б. Г., в който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.

Производството е образувано и по въззивна жалба вх. № 28531/18.04.2023г. от С. Х. С., чрез адв. П. С. от ВАК срещу решение № 897/17.03.2023г., поправено с решение № 2124/13.06.2023, постановено по гр. д. № 4944/2021 по описана ВРС, XXXIII с-в, в частта, с която е уважено искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус ******** с рег.№ 116 на НК на РБ, вписан като акт № 76/03.09.2020п, вх.рег.№ 21861, дв.вх.рег.№ 21569, том 58 на АВп-Варна, с който С. Х. С., ЕГН ********** е призната за собственик по наследство и изтекла по време на брака давност на недвижими имоти, находящи се в с. *******, общ. А****

В жалбата се приповтаря буквално изложеното във въззивната жалба на В. М.. По отношение на обжалваната част не са наведени конкретни оплаквания, с изключение становището, че съдът няма право да отменя КНА изцяло, а само до размера на притежаваната идеална част на ищцата.

Отправеното искане е за отменя на решението в обжалваната част и за присъждане на сторени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 38192/23.05.2023г. от Д. Д. Н., чрез адв. Б. Г., в който е изложено становище за недопустимост на въззивната жалба, а в условията на евентуалност за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноски.

Съдът намира, че не следва да коментира постъпилите писмени отговори от С. С. Н. и В. В. М., тъй като по отношение на първия участието му в първоинстанционното производство е прекратено с влезли в сила определения, а втората няма касателство с искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по пасивно обективно 2 кумулативно съединени искове от Д. Д. Н. срещу С. Х. С.; И. Т. С.; К. С*** Н., починала в хода на производството и заместена от законните си наследници С. С. Н. и С. Х. С.; С. С. Н. и В. В. М. 1/ с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр.

2-ро и пр. 3-то от ЗЗД, за прогласяване за нищожен договор за покупкопродажба, сключен на 22.10.2020г., обективиран в ******** дело № 219 от 22.10.2020г. на помощник-нотариус по заместване Митко Басаров при нотариус ******** с рег.№ 116 на Нотариалната камара при Р България, вписан в АВп-Варна под вх.рег.№ 26833, акт 1****** № 15809, дв.вх.рег.№ 26510, с който С. Х. С. и И. Т. С., продават на В. В. М. УПИ ***-***, целият с площ от 1180 кв.м., находящ се в с. *******, общ. *** обл. Варненска, в кв.

34 по действащия план на селото, одобрен със заповед № 220 от 08.05.1991г. на председателя на ВИК-*** ведно с изградените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м.с изба и гараж с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток - улица, на север - УПИ IХ**, на запад – УПИ III-**, УПИ IV/-**, УПИ V-**, на юг - УПИ VI-** и УПИ VII-**, е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД; 2/ с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата В. В. М., че ищцата е собственик на 1/2 ид.части от гореописаните недвижими имоти и да се осъди ответницата да предаде на ищцата владението върху 1/2 ид. части от имотите, както и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени КНА по обстоятелствена проверка № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус ******** с рег.№ 116 на НК на РБ , вписан като акт № 76/03.09.2020п, вх.рег.№ 21861, дв.вх.рег.№ 21569, том 58 на АВп-Варна, с който С. Х. С., ЕГН ******* е призната за собственик по наследство и изтекла по време на брака давност на следните гореописаните недвижими имоти.

Ищцата излага в исковата молба, че е наследница по закон на своя съпруг С* ***в Н., починал на 25.04.2005г. Съпругът й е бил собственик на процесните имоти по силата на наследяване от своя баща и по договор за дарение от майка си и сестра, сключен през 1994г. С договора майка му се е запазила правото на ползване върху имотите докато е жива. След смъртта си, С* Н. оставя за свои наследници съпругата си и своя син от предходен брак – С. Н., като и двамата са приели наследството и са се съобразявали с фактическото и непрекъснато ползване от майката на наследодателя им – К.

Н.. Последната е продължила да живее в имота в с. Л.К***** и след смъртта на сина си С* ***в Н.. Това положение е било непроменено години наред, докато на 22.10.2020г. сестрата на С* - С. С. е продала заедно със съпруга си И. С. процесните имоти на В. В. М.. К. Н. е освободила процесните имоти в деня на изповядване на разпоредителната възмездна сделка и от тогава е заживява в дома на своята дъщеря и нейния съпруг. Ищцата излага, че след смъртта на съпруга си С* ***в Н. преимуществено се е установила да живее и работи в чужбина. Периодично се е завръщала в Р България, но за кратки периоди от време. Посещавала е и отсядала с часове в останалите наследени от мъжа й имоти в с .Л. К*****, но К. Н. и С. и И. С.и не са предявявали или заявявали пред нея някакви претенции за собственост върху процесните имоти.

3

Ищцата твърди, че на 03.09.2020г. С. С. се е сдобила с КНА по обстоятелствена проверка, на основание наследствено правоприемство и изтекло, по време на брака й с И. Т. С., давностно владение над 10г. върху процесните имоти, а на 22.10.2020г. С. и И. С.и са продали на В. М. имотите в с. Л. К***** за сумата от 14000 лв.

Ищцата настоява, че е налице заобикаляне на закона, тъй като ответницата С. С. се е снабдила с КНА, след като самата тя е дарила в полза на брат си своя наследствен дял от баща си върху процесните имоти през 1994г., а и всички участници по продажната сделка през 2020г. са съзнавали, че целят постигането на забранен и непозволен от закона резултат, а именно: да обезнаследят ищцата и Стилян Н., като в същото време и ответницата С. да придобие пари, за да изпълни възмездно нравствения си дълг да се грижи за възрастната си майка. Поредицата от действия на отв.С. С. от снабдяването й с КНА до извършването на разпоредителната възмездна сделка на 22.10.2020г. се сочи, че водят единствено до накърняване на добрите нрави, като по този начин се осквернява паметта на починалия неин брат С* ***в Н., и не са зачетени законните наследствени права на отв.С. С. Н., син на починалия и на ищ. Д. Н., съпруга на починалия.

Оспорват се и твърденията за изтекла придобивна давност от 10 годишно недобросъвестно владение или кратката 5 годишна давност при добросъвестно владение от страна на ответниците С. и И. С.и, предвид близката родствена връзка и връзка по сватовство между страните, които са били достатъчно наясно за наследствените отношения помежду си и начина им на прекратяване на наследеното имущество от техния общ наследодател *** С. Н..

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от С. Х. С. и И.

Т. С., с който изразяват на първо място становище за недопустимост на производството срещу К. С*** Н. и С. С. Н.. С. С. твърди да е дарила своята 1/6 ид.ч. от имота в полза на брат си С* ***в Н. и не е получавала каквато и да е сума от брат си за извършеното дарение. И двамата ответници сочат, че те не са считали ищцата за собственик на имота, предвид извършена продажба на имота от съпруга й, осъществена преди той да почине, макар и извършена по неформален начин. Приемали са редките посещения на ищцата в имота, като такива на гост в техния имот. Не отричат, че С. С. се е снабдила с КНА по обстоятелствена проверка за имота въз основа на изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й придобивна давност, в резултат на непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, считано от началото на месец март 2005 година, когато брат й по неформален начин им е продал имота си, и е получил обявената от него цена за имота, до 22.10.2020г., когато ответниците са продали имота на ответницата В. В. М.. Твърдят, че в началото на месец март 2005 година са платили на С* ***в Н. предложената от него цена в размер на 12000 лева, а той от своя страна се задължил да им прехвърли правото на собственост върху продадения имот по надлежния нотариален ред, след като изготви необходимите за сделката документи.

Поради настъпиланата смърт на С* Н. сделката не обективирана в нотариална форма. От момента, в който те са платили договорената продажна цена за 4 имота на С* ***в Н., са се чувствали собственици на същия, поради което не са считали за необходимо да противопоставят на ищцата своите намерения за своене върху процесния имот, тъй като не са считали същата за собственик на имота. Тези обстоятелства са били известни на сина на брат й – С. С. Н., който е помогнал с пари за закупуването на имота, поради което и станал свидетел пред нотариуса на своята леля, като я посочил за собственик на процесния имот, съответно не е претендирал за никакви свои права на собственост по наследство от баща си. Оспорва се твърдението на ищцата за нищожност на извършената сделка покупко-продажба, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Оспорват всички твърдения, че не са могли да придобият процесния имот по давност, тъй като С. С. е дарила на брат си още през 1994г. своята идеална част. С. С. сочи, че е е инициирала производство по снабдяване с КНА, не с оглед на това да обезнаследи ищцата и племенника си от право на собственост, а защото тя и съпругът й са закупили имота от С* Н., брат на С. и съпруг на ищцата, платили са му определената от него цена преди той да почине, макар и не в определената от закона форма поради което са се считали собственици на имота от момента на заплащане на цената на С* Н.. Настояват, че владение върху процесния имот в тяхна полза е осъществявала К. С*** Н.. Считат че, че В. В. М. е придобила имота на правно основание, посредством покупка на процесния имот, извършена по надлежния ред. Продажбата на имота е извършена от ответниците, поради напредналата възраст на майката на С. която вече се е нуждаела oт непрекъснати грижи, каквито, поради отдалечеността на с. ******* от гр. *** С. не би могла да й осигури. Оспорват и искането на ищцата за отмяна в цялост на КНА, както и прогласяването за нищожен на нотариалния акт за покупко-продажба в цялост.