Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1199/2023
Вид
Решение № 870
Подписан
12.07.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. В., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501199 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8925/17.03.2023г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ..................., в качеството му на длъжник по изп. дело № 1101/2021, срещу действия на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство, наложените възбрани върху недвижими имоти поради прекомерност и разноските по изпълнителното производство.

Жалбоподателят излага, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ за вземане на Община В. е подал молба за прекратяване на изпълнителното дело, поради заплащане на дължимите суми. Съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото, да вдигне възбраните и посочил разноски за събиране. Намира отказа да се прекрати производството по изпълнителното дело за неправилен, тъй като е заплатил главницата по акта преди получаване на ПДИ. Счита, че наложения запор върху банкова сметка с достатъчна наличност обезпечава изпълнението, поради което наложените възбрани върху недвижими имоти се явяват прекомерни. Оспорва начислените му разноски, като намира същите за недължими поради погасяване на вземането.

С молба вх. № 16483/30.06.2023г. отправя искане за допускане на замяна на наложена от съдебния изпълнител възбрана върху недвижим имот с внасяне на парична сума в размер на вземането по изпълнителното дело до приключване на съдебния спор.

В срока по чл. 436, ал.2 от ГПК взискателят Община В. е депозирал писмено възражение, в което сочи, че към датата на образуване на изпълнителното производство – 27.11.2021г., задълженията на длъжника към взискателя са в размер на 3538,12 лв. На 29.09.2021г., преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът е платил сумата от 15,90 лв. На 08.02.2023г. длъжникът е заплатил по банков път сума в размер на 1475,25 лв. и към 19.05.2023г. актуалния размер на задълженията на длъжника са в размер на 2502,90 лв.

Присъединеният кредитор Държавата, чрез НАП – В. не е подал възражение.

1

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Даниела Петрова - Янкова е приложил към жалбата мотиви по обжалваните действия.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е частично допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 1101/2021г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова СИС при ВРС, е образувано на 07.12.2021 г. по молба на Община В., въз основа на Акт за установяване на задължения МД-АУ-957-1/21.04.2021г., против длъжника „Д.“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „К. Ф.“ № 1, който е осъден да заплати сумата от 1571,50 лв., представляваща данък недвижим имот и сумата от 1570,01 лв., представляваща такса битови отпадъци, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 27.11.2021г., сума в размер на 396.61 лв., представляваща натрупана лихва върху двете главници до дата 27.11.2021г.

На длъжника е връчена, при условията на чл. 50 от ГПК, покана за доброволно изпълнение.

По молба от 26.01.2023г. от взискателя са наложени запор върху банкови сметки на длъжника и възбрани на недвижими имоти. Изпратена е повторно ПДИ, поради промяна на дълга по делото. Същата е връчена на 23.02.2023г.

На 28.02.2023г. е постъпила молба от длъжника да бъде прекратено изпълнителното дело, поради направено плащане към взискателя. Към молбата са приложени две платежни нареждания, от които се установява, че на 03.02.2023г. длъжникът е наредил плащания към взискателя за погасяване на дължими ТБО в размер на 1570,01 лв. И за ДНИ в размер на 1571,50 лв.

Взискателят не е потвърдил изцяло извършените плащания и е представил размер на дълга към него в размер на 2464,31 лв. На длъжника е изпратено съобщение за размера на задължението по изпълнителното дело. Съобщението е връчено на длъжника на 17.03.2023г.

По делото е постъпило удостоверение от ТД на НАП гр. В. относно публичните задължения на длъжника по делото в размер на 14461.24 лева.

В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК са уредени хипотезите, водещи до прекратяване на изпълнението, а съгласно втората алинея на цитираната разпоредба изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

В конкретния случай не е налице която и да е от хипотезите по чл.433, ал. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението. Същият извод се налага и за възможността за приключване на изпълнението. Действително, по делото са представени доказателства от длъжника за заплащане на сумата от 3141,51 лв., а взискателят е признал в отговора на жалбата, че преди образуване на изпълнителното производство длъжникът е заплатил сумата от 15,90 лв.

Сборът на двете суми формира главницата по АУЗ, а именно 3157,41 лв. С разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, законодателят е предвидил кумулативното наличие на две предпоставки - задължението да е изпълнено и разноските да са събрани. При липса на някоя от предпоставките, хипотезата не е налице, поради което производството не следва да бъде прекратявано. В случая, не се установява вземането на кредитора да е удовлетворено изцяло, както и да са събрани начислените разноски по изпълнителното производство.

По изложените съображения предявената жалба в частта, с която се обжалва отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното производство, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на възражението за несъразмерност на възбранените недвижими имоти с вземането на взискателя, следва да се посочи, че компетентен да се произнесе по него е съдебният изпълнител, по арг. от чл. 442а, ал. 2 от ГПК. Ето защо жалбата в тази й част се явява лишена от предмет и на това основание е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати производство по нея.

2

По отношение на допустимостта на жалбата в частта, в която се обжалват разноските по изпълнението настоящият съдебен състав намира следното:

Длъжникът по изпълнението има процесуално право да обжалва постановлението за разноските, включително отказът на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на адвокатско възнаграждение. За тази цел обаче е необходимо да има надлежен акт на ЧСИ, в който да са обективирани таксите и основанието за тяхното начисляване или да е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение при възражение в тази насока. Този извод следва и от възприетото в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005г. по т.д. №3/2005г. по описа на ВКС, ОСГТК, че производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършено незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно, може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че е необходимо длъжникът по изпълнението да е отправил претенцията си за недължимост или прекомерност на определените разноски първо пред ЧСИ, като в случай на отхвърляне на искането му съответният акт на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Доколкото не е налице произнасяне на ЧСИ по отношение на заявеното искане за намаляване на определеното с поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение като прекомерно, то производството по жалбата в частта, касаеща разноските, следва да бъде прекратено, а жалбата върната на ЧСИ за произнасяне по искането за тяхното изменение.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 8925/17.03.2023г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ..................., в качеството му на длъжник по изп. дело № 1101/2021, В ЧАСТТА, срещу отказа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова да прекрати изпълнителното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1199/2023г. по описа на Окръжен съд – В. в частите, касаещи възражението за прекомерност по чл.442а, ал.2 от ГПК и обжалване на разноските по изпълнението, като ВРЪЩА жалба вх. № 8925/17.03.2023г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ................... в посочените части на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова за произнасяне по възражението и искането на жалбоподателя.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3