Решение № 536 от 18.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Монтана, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20231630102164 по описа за 2023 година

Предявен е първоначален осъдителен иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съединен с насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.240, ал.2 от ЗЗД.

Ищцата Й. И. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Веренишка‘‘ № 119, вх.Б, ет.4, ап.10 е предявила срещу ответника ,,СТИК-КРЕДИТ‘‘АД, ЕИК: ,,, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, п.к.9700, бул.,,Оборище‘‘ № 13Б осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с искане: да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 660,85 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата- платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г.- по чл. 27 от Договора- за неустойка, която клауза била недействителна.

Претендира деловодни разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законнияедномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който искът се оспорва изцяло-като неоснователен и недоказан, за което се излагат пространни съображения. Моли съда да отхвърли иска със съответните правни последици.

В срока за отговор по реда на чл. 211 от ГПК ответното дружество е предявило насрещни осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на 1 ищцата Й. И. Т. да заплати на ,,СТИК-КРЕДИТ‘‘АД следните суми:

-1 831,36 лв. оставаща главница по Договора за потребителски кредит предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считан от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

-609,03 лв. договорна лихва.

Претендира съдебно-деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Препис от насрещната ИМ е изпратен на ищцата Т. по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е подаден отговорнасрещните искове се оспорват като на първо място процесуално недопустими, а на следващо-като неоснователни, за което се излагат подробни съображения.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, при допустими искания.

Разгледани по същество: първоначалният иск за неоснователно обогатяване е изцяло основателен; насрещните искове- искът за главница е основателен, а за договорна лихва-неоснователен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице И. по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото.

По делото не е спорно и е видно от приобщените писмени доказателства, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г. при следните параметри:

Размер на кредита-предоставена главница- 2 000лв.;

Срок за погасяване на кредита- 24 м.;

ГПР- 53,58%;

ГЛП-36%

Обезпечение- банкова гаранция;

Обща сума, дължима от потребителя- 3 074,71 лв.

Уговорено е в чл. 27 от процесния Договор, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от Договора/ за предоставяне на 2 обезпечение/ същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който е предоставено договореното обезпечение. Страните са се съгласили, че неизпълнението да задължението по чл. 17 за обезпечение причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка. Също така неустойката е платима периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Установява се от заключението на вещото лице по назначената ССЧЕ по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, обективно и обосновано дадено:

- За периода от 13.09.2022 г. до 27.07.2023 г. внесената от ищцата Т. сума по Кредита е в общ размер от 2 660,85 лв., с които са покрити задълженията, както следва: 168,84 лв. главница; 465,89 лв. възнаградителна лихва; 1 753,27 лв. начислена неустойка; 18,25 лв. наказателна лихва; 255 лв. разходи, свързани с просрочени задължения;

-Остатъкът от дължимата сума за главница по процесния договор, незаплатена от Й. И. Т. е в размер на сумата от 1 831,36 лв.;

- Незаплатената договорна лихва е в размер на сумата от 609,20 лв.

При така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Облигационното правоотношение между страните безспорно бе установено от представените по делото доказателства, което и не е спорно между страните.

По главния иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл.

55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД:

Кондикционният иск за неоснователно обогатяване защитава интереса на неправомерно обеднялото лице, поради от друга страна обогатяването на насрещния субект, предвид получаването от него на определено благо: без основание, на неосъществено или на отпаднало основание, като целта на успешното провеждане на този иск е даденото да се върне в патримониума на ощетеното/обедняло/ лице.

В случая се претендира като платена на ответното дружество от ищцата без основание на сумата от 660,85 лв. по сключения между страните: Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г.основанието на начислената неустойка е заложено в чл. 27 от Договора. От ССЧЕ безспорно се установява, че от ищцата Т. е платена неустойка в исковия размер и дори по-голям.

Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД:неустойката обезпечава изпълнението на 3 задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави като критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС , а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя, в 3 дневен срок от сключване на договора да предостави на банкова гаранция или поръчителство на трето физическо лице /което следва да отговаря и на точно определени изисквания/.

В договора изрично е посочено, че при неизпълнение на задължението от страна на заемополучателя същият ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение, размерът на тази неустойка е определен в размера, посочен по-горе в мотивите, която се събира разсрочено ежемесечно-съгласно погасителния план се включва за погасяване заедно с вноските по кредита.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в 3 дневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на

4 основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер повече от половината от заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение.

По тези съображения съдът приема, че претенцията на заявителя за неустойката противоречи на добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Предвид горното, ищцата Т. е платила сумата от 660,85 лв. неустойка по Кредита без да е налице правно основание за това- по нищожна клауза, поради което сумата следва да се възстанови от неправомерно обогатилото се лице до размера на обедняването.

Водим от горното, съдът намира, че така предявеният първоначален осъдителен иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи в пълен размер.

По насрещните искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

9 от ЗПК и чл. 240, ал.2 от ЗЗД:

Както се посочи по-горе в съдебното решение, вещото лице по ССЧЕ безспорно установи в своето заключение, че остатъкът от дължимата сума за главница по процесния договор, незаплатена от кредитополучателя Й. И. Т. е в размер на сумата от 1 831,36 лв. Респективно тази сума е падежирала и изискуема по Договора за потребителски кредит, не е погасена, поради което е 5 дължима от длъжника Й. И. Т. в полза на кредитора ,,СТИК КРЕДИТ‘‘АД.

Относно иска за договорна лихва по кредита от 609,03 лв.: Съгласно чл.

7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следва да извърши проверка дали са налице неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В процесния Договор, чл. 1, т.3 е определен годишен лихвен процент по кредита от 36%.

Съгласно трайно установената съдебна практика, клаузата, с която се договаря размерът на възнаградителната лихва по кредита, не следва да надвишава 3 пъти размера на законната лихва/30%/, като в противен случай същата следва да се третира като ,,неравноправна клауза‘‘ по смисъла на чл.

143, ал.1 от ЗЗП- уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В процесния случай е видно, че договорната лихва е много над този допустим размер и несъмнено представлява неравноправна клауза, водеща до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Вземания по неравноправни клаузи са недължими, респективно кредитополучателя Й. И. Т. не е задължена да погаси това вземане.