Присъда № 52 от 05.09.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 52 от 05.09.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 668 по описа за 202 4 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия А. А. М. обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс – за това, че на 26.12.2023 г. в ********** се съвкупил с непълнолетно лице от женски пол - ненавършилата осемнадесет години, низходяща негова сродница М. А. М. - дъщеря, родена на ***** г., като я принудил към това със сила /хванал ръцете й и я притиснал с тялото си към дивана/ и заплашване /заплашил я с думите „Събличай се или ще те убия!“/.

Направено е искане от пострадалата М. А. М. за конституиране по делото като частен обвинител, по което е налице произнасяне в разпоредително заседание, респ. същата е конституирана в качеството на частен обвинител по делото.

В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин.

Изявлението на подсъдимия, че признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и отделно вината си, улеснявало обвинителната теза, доказана както от показанията на пострадалата, така и най-вече от извършената в хода на производството ДНК - експертиза, която била установила биологичен материал у пострадалата на толкова специфично място от мъжката анатомия, изключващо всичко друго, освен осъществен полов контакт, а именно на половия член на подсъдимия, след което съсредоточава пледоарията си по отношение на обществената опасност на деянието и как то щяло да се отрази на бъдещия полов живот на пострадалата. Акцентира и на обществената опасност дееца, обусловена от чистото му съдебно минало, но и от факта, че се възползвал от низходящата си, за която следвало да се грижи по крайно неморален и укорим начин, като деецът едва ли, според прокурора, щял да осмисли какво точно бил сторил. При определяне вида и размера на наказанието, от една страна следвало да се отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за завишена, а от друга - степента на обществена опасност на дееца и неговите подбуди за извършване на престъплението. Счита, че деянието разкривало висока степен на обществена опасност, предвид факта, че с него се засягали и физическата неприкосновеност, и психическото здраве на пострадалата и акцентира на събраните по делото доказателства относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предлага наказанието и за двете престъпления да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК и за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 2 от НК да му се 1 наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 години, а след редукцията – за срок от 6 години, което следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. Изразява и становище относно възлагане на разноските в тежест на подсъдимия.

Частния обвинител М. А. М. – адв. И. И. от АК - Хасково пледира с встъпителни думи за липса по негово мнение на по – гнусно престъпление от това, което бил извършил подсъдимия. Счита, че то било доказано и акцентира на последиците над психиката на пострадалата Счита, че за да се даде един добър пример на обществото, че не се толерират такива насилници, следвало да му бъде наложено наказание, което да е в размер около максималния за предвиденото деяние в този случай, като предвид начина на разглеждане на делото, то да бъде редуцирано съответно с една трета и зачетени времето и престоя в следствения арест. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Към тези доводи и искания частният обвинител се придържа изцяло.

Защитникът на подсъдимия А. А. М. – адв. Л. Г. пледира, че действително ставало въпрос за едно от най-неморалните престъпления в едно общество, а моралът бил нещо, което следвало да го има в обществото и се проявявал с оглед на приетите и писани закони, с оглед превенцията и за да знае всеки, който нарушава тези правила, че ще понесе съответното наказание.

Това била и волята на законодателя, дефинирайки престъплението „изнасилване“ в неговите отделни части и определяйки граница за налагане на наказанието, като неслучайно в настоящия случай, същата била в доста широк диапазон. Сочи, че следвало в тази граница да бъдат отчетени всички относими факти и обстоятелства относно както обективната, така и субективната страна на деянието. От обективна и от субективна се доказало престъплението, извършено от неговия подзащитен. Деянието, за което било повдигнато обвинение и за което подзащитният му се признал за виновен, било умишлено престъпление, тоест самият той съзнавал това свое действие и се е съгласил с него. Пострадалото лице винаги изпитвало щета, изтърпявайки действията, които се извършват по отношение на него с реализиране на това престъпление. Те също следвало да бъдат преценени, с оглед отражението, които тези престъпни действия имали конкретно у пострадалото лице – неговата възраст, социално-битовите условия, в които живеело и съществувало, обществото, в което се намирало, начинът на живот, който е водело. Следвало да бъдат обсъдени и факторите, способствали извършването на деянието. Факт, обаче, била възрастта на подсъдимия, неговото чисто съдебно минало, липсата на други досъдебни производства спрямо него, което го характеризирало като лице, което не е с висока обществена опасност и не е склонно да извършва постоянно деяния от престъпен и от какъвто и да е друг противоправен характер. Затова, счита, с оглед реализиране на личната превенция, че едно прекомерно високо наказание би постигнало различен от целения от законодателя резултат. Доколкото неблагоприятните последици у пострадалото лице били възникнали и били дълбоки и щели да продължат да 2 оказват влияние върху нейното психическо и физическо развитие, израстването като личност в обществото, били факторите, откъдето идвала голямата обществена опасност на това деяние, а у него трябвало да остане усещането за налагане на справедливо наказание. От тази гледна точка също трябвало да бъде преценено конкретното наказание. Отбелязва, че не на последно място, по правилата на НК и НПК при настоящото производство, след като съдът определи конкретен размер на наказанието спрямо извършителя и извършеното от него, следвало да се редуцира това наказание по размер с една трета, но не следвало да се прилага обратната логика, която би заобиколила тази разпоредба в закона, налагайки едно по-високо наказание от това, което следвало да се наложи само и само да се компенсира наказанието, за да не бъде прекомерно леко. Моли, при налагане на наказанието, имайки предвид всички тези факти, а и всички останали, които са известни на съда, да бъде наложено наказание, което би изиграло и изпълнило целите на личната и генералната превенция, като подходящо било около средния размер и малко под него. Заявява становище и относно разноските.

Подсъдимият А. А. М. заявява, че разбира повдигнатото му обвинение и се признава за виновен по него, след като преди това признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за протичане на производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК. В хода на съдебното следствие не дава обяснения за факти, извън описаните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в хода на съдебните прения се придържа към казаното от защитника му. При упражняване на правото на последна дума от подсъдимия не заявява становище.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. А. М. е роден на ******, с адрес: **********, същият е **********************.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 231228005000576605, издадена от Районен съд – Хасково на 28.12.2023 г. същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, не е осъждан. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия А. А.

М. няма заявителски материали, както и криминални регистрации от органите на МВР, няма данни да употребява наркотични вещества, израснал е по домове за деца и няма данни за недвижими имоти или адрес, на които да се е установил трайно да живее и да бъде намерен.

Установено в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие е, че от около 20 години подс. А. А. М. живеел на семейни начала с Р. Н. Т., разпитана в качеството на свидетел. От съвместното им съжителство 3 имали две деца - Ю. А. М. и ненавършилата осемнадесет години /непълнолетна/ пострадала М. А. М., родена на ***** г., също разпитани като свидетели. През този период от време, четиримата живеели заедно в различни населени места. През 2021 - 2022 г. свид. Р. Н. Т. отишла да живее сама в с. Д., общ. С., а подс. А. А. М., синът им Ю. А. М. и ненавършилата осемнадесет години тяхна дъщеря - пострадалата М. А. М. останали да живеят в постройка, находяща се в **********. До началото на месец декември 2023 г. свид. Ю. А.

М. живеел с баща си и сестра си в **********, след което се преместил при майка си в с. Д., общ. С., а подс. А. А. М. и пострадалата М. А. М. останали да живеят в **********. По същото това време при тях дошъл да живее и свид.

Ю. А. М. - брат на подс. А. А. М..

Свидетелят Ю.А. М. ползвал сам едната стая в постройката, а подс. А. А.

М. и непълнолетната му дъщеря М. А. М. живеели заедно в другата стая. В постройката имало едно помещение, обособено като всекидневна, в което имало диван, трапезна маса и три броя столове, като това помещение се ползвало от всички. Подс. А. А. М. и непълнолетната му дъщеря М. А. М. помагали при отглеждането на овце, собственост на свид. С. Д. Х., като фермата се намирала в с. А., общ. Х. до постройката, в която живеели, а свид.

Ю. А. М. работил в строителството на различни обекти в селото, като се прибирал късно вечер.

Подсъдимият А. А. М. проявявал авторитарен стил на поведение спрямо семейството си, постоянно употребявал алкохол в значителни количества, напивал се и в пияно състояние ставал още по -агресивен. В резултат на авторитарния стил на поведение и упражняваната системна физическа агресия по отношения на членовете на семейството му, същите, в това число и пострадалата М. А. М. се страхували от него и безпрекословно изпълнявали всички негови искания, като не смеели да му противоречат и да му се противопоставят.

Още от месец юли 2016 год., когато тогава М. А. М. била малолетна, баща й А. А. М. започнал да изпитва сексуално влечение към нея, особено в моментите, когато бил в пияно състояние, а това се случвало често. В такова състояние, на 26.12.2023 г., обвиняемият за пореден път решил да осъществи полов акт с нея. За целта и за да не стане това достояние на членовете на семейството, подс. А. А. М. решил да осъществи полов акт с нея против волята й, когато вкъщи нямало никой. Така на 26.12.2023 г. в около 21.30 часа ненавършилата осемнадесет години /непълнолетна/ М. А. М. била сама на дивана във всекидневната в постройката, в която живеели в **********, когато при нея дошъл баща й – подс. А. А. М.. Последният хванал ръцете й и я притиснал с тялото си към дивана, като я заплашил с думите „Събличай се или ще те убия!“.

В резултат на системния психически и физически тормоз, упражняван от подс. А. А. М. по отношение на членовете на семейството му, ненавършилата осемнадесет години низходяща негова сродница - дъщеря му М. А. М.

4 изпитвала силен страх от него и поради тази причина не се противопоставила на желанието му. Така след като легнала по гръб на дивана, подс. А. А. М. съблякъл панталона и слиповете си, хванал ръцете на дъщеря си М. А. М., легнал отгоре й, затискайки я с тялото си и лишавайки я от възможността да му противодейства, след което противно на волята й, проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил полово съвкупление с нея. Половият акт продължил около 15 минути, като подс. А. А. М. еякулирал на земята до дивана. След съвкуплението я предупредил изрично да не съобщава на никой за извършеното от него деяние.