Определение № 911 от 24.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. София, 21.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601643 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.10.2022 г., постановена по нчхд № 1524/2019 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, първият съд е признал за невиновен подсъдимия С.И.А. по повдигнатото му, с тъжба на частния тъжител Е. Д. М., обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл.

146 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК.

С присъдата, първият съд е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител Е. Д. М. да заплати на подсъдимия С.И.А. направените по делото разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат И.Ю., служебно назначен повереник на частния тъжител Е. Д. М.. В депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Моли, въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия С.И.А. за виновен по повдигнатите му с тъжбата на частния тъжител М. обвинения за извършени престъпления „обида“ и „клевета“. Моли да му бъде дадена възможност да се запознае с мотивите към присъдата и да допълни въззивната си жалба, както и евентуално да ангажира 1 нови доказателства. Моли, да бъде изпратено копие от въззивната жалба на частния тъжител М., като му бъде дадена възможност да се запознае с нея и да изрази становище дали я поддържа, както и да я допълни или коригира, ако прецени.

По делото, на 27.02.2023 г. е постъпила молба от адвокат Ю., с която уведомява първия съд, че е назначен за служебен повереник на частния тъжител Е. Д. М., поради което не би следвало да внася държавна така. Също така сочи, че частния тъжител М. е лишен от свобода повече от 10 години, няма доходи и имущество, поради което моли и той да бъде освободен от заплащане на държавна такса за подадената въззивна жалба.

По делото, на 07.03.2023 г. е постъпила молба от частния тъжител Е. Д.

М., с която моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса, като социално слаб, безработен и понастоящем лишен от свобода, считано от 24.11.2013 г., за което прилага декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и служебна бележка рег. № 4384/29.08.2022 г. на началника на Затвора-гр. София.

Настоящият съдебен състав намира съдържанието на въззивната жалба, депозирана от адвокат Ю. за непълно и неотговарящо на изискванията на разпоредбата на чл. 320, ал. 1, изр. четвърто НПК. В нея липсват мотиви относно твърдението на служебния повереник на частния тъжител М. за неправилност на съдебния акт, постановен от районният съд, както и защо повереника счита, че присъдата следва да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която да бъде признат за виновен подсъдимия и осъден по повдигнатите му с частната тъжба обвинения за извършени престъпления. В случая е налице едно бланкетно становище от страна на служебния повереник на частния тъжител, изготвил и депозирал въззивната жалба, касателно изложените твърдения в нея. С депозираната въззивна жалба не се очертават конкретни съображения, поради които се иска от въззивната инстанция, да отмени постановената от първата съдебна инстанция присъда и вместо нея да бъде постановена нова такава и по този начин да се очертаят рамките на въззивната проверка, поради което и за въззивния съд остава неясна волята на жалбоподателя относно неизяснените обстоятелства с обжалвания съдебен акт.

В случая се касае за въззивна жалба, с искане за влошаване положението на подсъдимия А., което искане следва да бъде съответно, за да 2 определи по ясен и недвусмислен начин предмета на въззивната проверка, както и да може въззивния съд да реализира в пълнота своите правомощия.

Непосочването на конкретни съображения, води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да научи въз основа на какви точно възражения и доводи се иска влошаване на неговото процесуално положение. За да изпълни въззивната жалба на частния тъжител законното си предназначение по дела от частен характер или така, както в тази насока са поставени изисквания към протеста на прокурора при дела от общ характер, то трябва в нея да намери израз оценката на частния тъжител и/или неговия служебен повереник по въпроса свързан със събраните и приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства по делото и произтичащите от тази оценка изводи за фактите и правото. По този начин ще се осигури гарантираната от закона възможност на подсъдимия А., да реализира правото си на защита в пълен обем по смисъла на чл. 55 НПК.

В настоящия случай, председателят на първоинстанционния състав, след изготвяне на мотивите си, действително е дал възможност на служебния повереник да допълни въззивната си жалба в 7 дневен срок, но не им е указал, че същата ще бъде върната при неизпълнение на указанията. Това ясно личи от липсата на дадено указание от страна на районния съд в тази насока, което да е съобразено с процесуално правната норма на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК. На следващо място, от страна на първия съд е съобщено на частния тъжител М. единствено за постъпилата въззивна жалба и му е изпратен препис от мотивите, но не му е указана възможността, че може в 7 дневен срок да допълни въззивната жалба, депозирана от служебния му повереник, в каквато насока е налично изрично искане, както и не му е указал, че въззивната жалба ще бъде върната при неизпълнение на указанията.

Председателят на първоинстанционния състав е администрирал делото по компетентност на въззивната инстанция, без да изпълни в пълнота възложените му задължения по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК. В конкретният случай частният тъжител и неговия служебн повереник – адв. Ю. са получили единствено за сведение мотивите на районния съд, първият на 26.01.2023 г., а вторият на 24.01.2023 г., които са изготвени към обжалваната присъда, с указание да бъде допълнена въззивната жалба единствено към адвокат Ю..

Необходимо е да се посочи още, че изпълнението на посочената процедура не 3 само гарантира спазване на правата на една от страните в наказателния процес, какъвто несъмнено е подсъдимият, но и е предпоставка за изпълнение на процедурата по връщане на въззивната жалба съгласно чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК, в случай на неизпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, а тази процедура е само и единствено в правомощията на първия съд.

Това налага делото да се върне на СРС за да се изпълни в пълнота процедурата по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК, която е изцяло в правомощията на първата инстанция, т.к. въззивният съд не разполага с процесуалната възможност да я упражни за първи път.

Водим от горното, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по внчхд № 1643/2023 г. по описа на СГС, НО, ХIII въззивен състав.

Връща делото на Софийски районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 321, ал. 1, т. 1 НПК, в пълнота.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4