Решение № 116 от 21.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кюстендил, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д. в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600260 по описа за 2024 година Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №7, постановена на 20.02.2024 г. по НОХД № 633/2023 г. по описа на КнРС, Кюстендилският районен съд е признал подс. Р. М. А. за виновна в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.4 НК вр. чл.209, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 НК вр. чл.58а, ал.1 НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от 12 месеца при първоначално определен режим на изтърпяване на наказанието „общ“. Със същата присъда е уважен предявения от гражданската ищца С. С. Н. граждански иск в размер на 1 900 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последната имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Уважен е и предявения гражданската ищца Г. Д. К. граждански иск в размер на 14 176 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последната имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. С присъдата си ДнРС се е произнесъл по въпросите за разноските, като ги е възложил на подсъдимите, в това число и разноските на частните обвинители и граждански ищци. Присъдата се обжалва от подс. Р. А. чрез служебния й защитник адв. В. П.. Изтъкнати са съображения за неправилност и незаконосъобразност на същата. Иска се отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно- да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

1

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва жалба и изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Гражданските ищци и частни обвинители С. С. Н. и Г. Д. К. не се явяват пред въззивния съд и не вземат становище по жалбата. Повереникът им адв.Д.З. изразява становище за неоснователността й и иска присъдата на КнРС да бъде потвърдена изцяло, в това число и в гражданската й част.

Защитникът на подс.А.- адв.В.П. поддържа въззивната жалба; изтъква доводи за наличие на предубеденост у докладчика по делото по смисъла на чл.29 НПК, което било основание за отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от друг съдебен състав на КнРС; алтернативно се изтъкват доводи за необходимостта от приложение на чл.66 от НК по отношение на наложеното наказание ЛС.

Подсъдимата Р. М. А. пред въззивния съд твърди, че иска да работи, за да възстанови вредите на пострадалите и моли за снизходителност.

Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. Производството по делото е протекло пред КнРС по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл. 371 т.2 НПК. Подсъдимата е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото от досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, споделена изцяло от въззивния съд:

Подс.Р. М. А. е от гр. Кюстендил, с едно дете, неомъжена, осъждана е за престъпление от общ характер, реабилитирана е по право на осн. чл.86 НК.

Същата живее в града, на бул.***, на който адрес живее сама и св. Г. К..

Последната е пенсионерка е и получава месечната си пенсия по банковата си сметка в Банка ***, от която спестявала голяма част; повечето й разходи се поемали от дъщеря й св.М.К.. Подсъдимата и пострадалата не били близки, но се поздравявали, когато се срещали.

През 2020 г. св. Г. К. счупила тазобедрената си става, което доста ограничило възможността й да се придвижва и да се обслужва сама. Подс.А. й започнала да й помага и да я посещава често; носела й обяд по собствена инициатива. През м. май 2022 г., при една от срещите им и казала, че може да й помогне и че е намерила лекар от частна клиника в гр. Благоевград, който да я оперира, като операцията ще струва 5000 лева, както и че за заплащането й е необходимо да я упълномощи да се разпорежда с банковата й сметка в Банка 2

***.

Поради убедителността й, св. Г.К. не се усъмнила в думите й и с пълномощно рег.№ №***, изд. от нотариус Е. П., осигурен от подс.А. в дома й, й дала разпоредителни права върху банковата си сметка с цел заплащане на лечението й. Към тази дата в натрупата сума в сметката й била 7 886, 69 лева.

Още същият ден- 18.05.2022 г. подс. А. в качеството си на пълномощник, изтеглила на каса от сметката на К. сумата от 3000 лева.

На 20.05.2022 г. на два пъти е изтеглила суми от по 2000 лева. Следва теглене на 23.05.2022 г. на сумата от 800 лева.

Поради изчерпване на сумите, следващите тегления са след постъпления на средства по сметката от пенсията на св.Г.К.- а именно: на 07.06.2022 г. сумата от 550 лева; на 27.06.2022 г. сумата от 50 лева; на 07.07.2022 г. сумата от 600 лева; на 08.08.2022 г.сумата от 680 лева; на 07.09.2022 г. сумата от 640 лева; на 07.10.2022 г. - сумата от 756 лева; на 07.11.2022г. сумата от 750 лева; на 07.12.2022 г. г. сумата от 835 лева; на 09.01.2023г. сумата от 750 лева и на 07.02.2023 г. - сумата от 765 лева. Или общата изтеглена сума от подс.А. от сметката на Г. К. е 14 176 лева.

Посочените тегления подс.А. извършвала, без да уведоми св.К. и ги задържала за себе си. Уверила я е, че е изтеглила сумата от 5 000 лева и че я превела по сметка на клиниката, но не й представила документ. В продължение на месеци изтъквала пред К. различни причини, поради които операцията се отлагала във времето. Една от тях била, че срещу лекар от въпросната клиника се водело дело. За да не й създава подозрение, я убедила, че поради поредното отлагане на операцията сумата от 5000 лева е върната по сметката й, но не й представила банкови документи.

В края на 2022 г. св. К. я помолила да отиде до обслужващата я банка и да изтегли пенсията й, но последната й съобщила, че били „задържали спестовната й книжка и не са й позволили да изтегли пари от нея". Поради ограничената си подвижност, св. К. я помолила да депозира заявление от нейно име за прехвърляне изплащането на пенсията по куриер, а не по банкова сметка, както я получавала до този момент. Няколко дни по-късно А. потвърдила, че е изпълнила молбата й.

Минали няколко месеца, през които куриер не посетил дома на К., за да й донесе пенсията. Тогава тя вече се усъмнила в действията на А. и помолила своя бивша колежка- св. А.Б. да направи справка в НОИ къде е насочена за изплащане й. Св.Б. сторила през м.февруари 2023 г.; установила, че заявление за пренасочване на пенсията не е подавано и че пенсията на К. продължава да се превежда ежемесечно по банковата й сметка.

От представеното от банката извлечение е удостоверено тегленето на всяка една от сумите, както и лицето, което ги е теглило – Р. А.. Общо изтеглената от А. сума, от сметката на постр. К. била 14 176 лева.

По същото време- през м. юни 2022 г. подс. А. се запознала със св. С. С.

Н.. Последната по това време работела в заведение, в което се събирали дарения за лечение на болно лице. Поради извършена кражба на събраните до момента средства, в търговския обект пристигнала подс. А., която се представила за служител на полицията. По този повод двете започнали да общуват, като през цялото време св. Н. вярвала, че общува с представител на 3 полицията, ангажиран с разкриване на кражбата.

След запознанството подс.А. си направила профил във „Фейсбук", с потребителско име „***". Комуникациите между двете продължили и с чат в приложението „Месинджър", като св.Н. се сближила с нея и я чувствала част от семейството й. Подс. А. се представяла като криминален психолог, но я помолила да не казва на никого за това, дори и на баща й, който бил полицай в ОДМВР Кюстендил.

В един от разговорите им подс.А. й споделила за нейна близка възрастна жена, която има спешна нужда от пари за лечение. През м.юли 2022г. успяла да заблуди св. Н., че е необходимо да й предостави сумата от 400 лева за лечението й. Поради създалата се вече близост, св.Н. не се усъмнила в намеренията й и за да може да й даде поисканата сума от 400 лева, изтеглила бърз кредит - в „***" в размер на 300 лева и заедно със заделените сто лева, с които разполагала, й предала на ръка сумата от 400 лева, с уговорката парите да й бъдат върнати до края на същия месец, за да си погаси кредита.

Получената от Н. сума подс. А. задържала за себе си.

За да получи още средства от нея, подс.А. поддържала у нея заблуждение, че е служител в МВР, че била повишена и че може да помогне и на нея да „да я уреди на работа“ на някаква позиция. Същото предложение направила и на приятеля на С. – св. В. К.ов. От приложената на хартиен носител комуникация приложението „Месинджър" се установява, че подс.А. успешно е заблудила Н. за себе си, представяйки й неверни факти- относно работата си, както и относно необходимостта от спешно заплащане на несъществуващо задължение към ЧСИ В.А. на 19.08.2022 г. В тази връзка й изпратила невярно обявление, изхождащо от посочения ЧСИ във връзка с провеждане на опис на имуществото й и запечатване на жилището й.

Поискала й сумата от 1500 лева, за да спаси жилището си, като я уверявала, че тя и детето й ще останат на улицата, ако то й бъде отнето. За да бъде още поубедителна, А. твърдяла, че майка й и баща й имали здравословни проблеми и по тази причина не може да ги притеснява. Обещала на св.Н., че на 05.09.2022 г. ще й върне цялата сума.

Комуникацията между двете продължила, като А. постоянно си придавала вид на много разстроена и продължавала да поддържа заблуждението у св. Н., че сумата е необходима, за да запази жилището си.

Последната отново й повярвала и на 17.08.2022 г. изтеглила от кредитната си карта сумата от 400 лева, а на 19.08.2022 г. усвоила кредит от приложението *** за сумата от 1100 лева. В периода- 19.-20.08.2022 г. св.Н. предала на А. поисканата й сума от 1500 лева, без да бъде подписан никакъв документ за предаването им.

За това познанство и нуждата от пари на А., св. Н. споделила само със своя приятел – св. В. К.ов. На 05.09.2022 г., на която дата А. трябвало да върне парите на св. Н., тя започнала да сочи извинения, сред които – че е на полицейска акция, че е болна, че някой от близките й е болен. Няколко дни покъсно св. Н. се срещнала с брата на своя приятел – св. П.Х., който я предупредил да внимава с подсъдимата, защото знаел за случай, в който тя чрез измама е получила пари от св. Ч.Е., като му е обещавала да разреши негов проблем, представяйки се за държавен служител от определена институция.

4

След този разговор св.Н. се притеснила, че е измамена и потърсила св.

Е., за да разбере от него дали действително А. го е измамила. Св.Е. потвърдил, че е преди време бил въведен в заблуждение от А., в резултат на което й предал голяма сума пари, която загубил.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са оспорени от подсъдимата, се подкрепят от направеното от нея самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред ДнРС е протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.2 НПК. ДнРС е действувал в съзвучие с разп. на чл.