Заповед за изпълнение № 1881 от 20.11.2025, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 20.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2596 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Ц. А. с ЕГН: **********, адрес гр. ***, да заплати на кредитора С. К.

ООД с ЕИК: 202531869, адрес гр. София, *** Е, ет. 4, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: 550,00 BGN (петстотин и петдесет лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 780218 от 14-12-2022г., ведно със законната лихва за период от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 52,57 BGN (петдесет и два лева и 57 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 24.05.2023 г., 296,42 BGN (двеста деветдесет и шест лева и 42 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 01.10.2025 г., както и за разноски по делото за платена държавна такса – 21,25 лв. /двадесет и един лева и 25 ст./ съобразно уважената част от претенцията и юрисконсултско възнаграждение – 80,00 лв.

/осемдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 277,43 BGN (двеста седемдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.12.2022 г. до 24.05.2023 г. и 138,00 BGN (сто тридесет и осем лева), представляваща неустойка за периода от 01.04.2023 г. до 01.04.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80.00 лв. /осемдесет лева/ до претендирания размер от 260.00 лв. /двеста и шестдесет лева/, както и държавна такса 21,25 лв. /двадесет и един лева и 25 ст./ до претендирания размер от 22,35 BGN (двадесет и два лева и 35 стотинки).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 780218 от дата 14.12.2022г.:

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът констатира, че клауза, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не три дни след усвояване на заемната сума.

Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е 1 прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че, при забава се дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва, а тук чрез неустойката се добавя още едно възнаграждение, наречено обезщетение, и то зависи от неизпълнение не на основното, а на акцесорно задължение на заемателя – да осигури горните обезпечения, от което неизпълнение обаче не произтичат пряко вреди за кредитора. Тя е в пряко противоречие и с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно договорите за потребителски кредити, тъй като на практика „прехвърля риска от неизпълнение задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не го направи, дългът му нараства, т.е., опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след представянето му да се отпусне кредитът, което би съответствало на изискванията на директивата.“ За да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя. В този смисъл мораторна неустойка от 138 лв., дължима след като в продължителен период от време длъжникът не е извършвал плащания и дружеството е направило разходи във връзка със забавата - разходите за събиране на просрочени вземания, включващи сторени от кредитора разходи във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адрес за връчване на покани, съобщения и уведомления на кредитополучателя и др., не се дължи и за такава клауза съществува обоснована вероятност да е неравноправна - по чл. 411, ал.2, т.3 ГПК.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. Заявителят е претендирал такова в размер на 260 лева. С оглед размера на претендираното вземане и уважената част от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80,00 лева. В случая 2 следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Държавна такса е присъдена съобразно размера на уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр С. К.

ООД IBAN: **, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ начин, банков код: ИНВЕСТБАНК АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

3

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

4