Определение № 788 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Етажна собственост в сграда с адрес:

*** чрез „БИ ЕЙЧ ПИ ПАРТНЕРШИП“ ЕООД, представлявано от управителя си Ивайло Бабов, чрез процесуален представител адв. Свилен Николов против Разпореждане №1472/04.02.2025 г., постановено по гр. д. №761/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт е върната подадената от ЕС в сграда с адрес:

*** искова молба, с която се предявява установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 424 ГПК за признаване за установено в отношенията между Етажната собственост и ответника Г. Н. Ч., че ищецът не дължи сумата от 3087 лв., от които 2887 лв. представляващи заплатена на ответника сума за извършени от него ремонтни дейности на общите части в сградата и 200 лв.- разноски в заповедното производство, цялото вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3344/2024 г. и изпълнителен лист №3046/13.11.2024 г. по ч.гр.д. №6235/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В частна жалба се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че в действителност в качеството си на длъжник не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3344/2024 г. по ч.гр.д. №6235/2024 г. по описа на РС- Бургас. От друга страна твърди, че в след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е узнал за несъответствието между действителната стойност на извършените ремонтни работи и претендираната от етажния собственик сума. Излага, че това обстоятелство не е могло да бъде известно в хода на заповедното производство, тъй като представените на управителя доказателства за извършените разходи- договор 1 за възлагане на СМР от 29.07.2024 г. и платежни документи- преводни нареждания, не са породили съмнение за тяхната достоверност и вярност.

Установяването и доказването на действителната пазарна стойност на извършеното предполагало специални знания, за което е бил възложен и анализ от лице с подходяща квалификация- независим оценител. От изготвената частна техническа експертиза се установявала и действителната стойност на вложените материали и труд от 1470 лв., размер два пъти помалък от присъдената въз основа на издадената заповед за изпълнение в полза на етажния собственик Ч. сума. Експертизата била изготвената след влизане в сила на заповедта и след образуване на изпълнителното производство при ДСИ, поради което счита, че действителната стойност на извършения ремонт е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, подкрепено с ново доказателство. При тези съображения претендира отмяната на обжалваното разпореждане.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по подадена искова молба от Етажна собственост в сграда с адрес: *** чрез „БИ ЕЙЧ ПИ ПАРТНЕРШИП“ ЕООД, с която се предявява установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 424 ГПК за признаване за установено в отношенията между Етажната собственост и ответника Г. Н. Ч., че ищецът не дължи сумата от 3087 лв., от които 2887 лв. представляващи заплатена на ответника сума за извършени от него ремонтни дейности на общите части в сградата и 200 лв.разноски в заповедното производство, цялото вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3344/2024 г. и изпълнителен лист №3046/13.11.2024 г. по ч.гр.д. №6235/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Ищецът твърди, че на 29.07.2024 г. ответникът Ч. е сключил договор за извършване на СМР с изпълнител „ПЛАНЕР 2005“ ООД с уговорено възнаграждение от 2887,00 лв., като заплатил сумата по банкова сметка на два пъти- авансово плащане в размер на 1000 лв. на 30.07.2024 г. и окончателно плащане в размер на 1887 лв. на 08.08.2024 г. С издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №6235/2024 г. в полза на Ч. е признато вземане срещу Етажната собственост в размер на 3087 лв. Твърди, че договорът за изработка между етажния собственик Ч. и изпълнителя „ПЛАНЕР 2005“ ООД е бил сключен по негова инициатива и без прието решение на ОС на ЕС. На проведено на 28.08.2024 г. ОС ответникът представил договора, така и платежните документи, но не било прието решение за възстановяване на сторените от него разходи, тъй като същите 2 били неаргументирани и завишени. ОС приело, че е допустимо единствено частично възстановяване на разходите след обективна преценка кои от тях са били необходими. Ответникът не бил доволен от взетото решение и подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение. Ищецът не отрича, че е пропуснал законовия срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, но счита претенцията за допустима, тъй като се основава на новооткрити обстоятелства по изготвена частна експертиза, установяваща действителната стойност на извършения ремонт.

За да постанови разпореждането си, Районен съд- Бургас е приел, че отрицателният установителен иск е с предмет вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е влязла в законна сила, като е била връчена на длъжника- ищец в настоящото производството и той не е възразил в законоустановения срок по чл. 414 ГПК.

Счел е, че в исковата молба не се сочат обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражението, както и писмени доказателства, с които не би могъл да се снабди в същия срок. Приел е за неоснователни възраженията на ищеца, че между страните не се е развило исково производство по общия ред и не е постановено влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. При тези правни изводи е намерил, че делото е образувано по недопустим иск и е върнал исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира постановеното разпореждане за правилно и на основание чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите му.

Съгласно трайно установената съдебна практика влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /така определение №480/27.07.2010 г. по ч. гр. д.

№221/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение №443/30.07.2015 г. по ч. т. д.

№1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение №576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д.

№4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение №480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№2566/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение №3760/26.07.2024 по ч. гр. д.

№93/2024 на ВКС, I V г.о., определение №50003/31.01.2025 по ч. гр.д №3035/2020 на ВКС, I I I г.о./. Силата на пресъдено нещо представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск от категорията на отрицателните, т.е. за надлежно предявяване на претенцията тя следва да не съществува.

В чл. 424 ГПК е допуснато изключение от това правило и уредено, че длъжникът може да оспори с иск вземането, предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение, но само в случай, че същият се позовава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия 3 срок. Действителната стойност на извършените ремонти дейности не би могла да се трети като новооткрито обстоятелство, което не е могло да бъде известно на ищеца в настоящото производство. Фактът, че същият е възложил изготвянето на частна експертиза едва след влизане в сила на заповедта по никакъв начин не обуславя невъзможността на длъжника да узнае стойността на извършения ремонт до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Ищецът е могъл да възложи изготвянето на тази експертиза още в хода развилото се заповедно производство и да предприеме действия по своята защита срещу претенцията. Процесуалното бездействие на странатадлъжник в заповедното производство води до съответните неблагоприятни последици, а именно формирането на обвързващата сила на пресъдено нещо относно вземането, като в настоящия случай не са налице предпоставките за преодоляването й. За пълнота следва да се посочи, че частната експертиза не би могла да се третира и като ново писмено доказателство, тъй експертизите са способ за доказване, а не писмени доказателства.

С оглед гореизложеното се налага извод за неоснователност на частната жалба, породи което същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 вр. чл. 272 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1472/04.02.2025 г., постановено по гр.д. №761/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4